В нощта на 2 срещу 3 януари САЩ нанесоха ракетни

...
В нощта на 2 срещу 3 януари САЩ нанесоха ракетни
Коментари Харесай

Варварството на „миротворците“: когато музеите стават военни цели

В нощта на 2 против 3 януари Съединени американски щати нанесоха ракетни удари по Каракас и основни военни и инфраструктурни обекти във Венецуела. Обявено е изключително състояние, а интервенцията бе показана от Вашингтон като „ сполучлива “. Реално това е проява на Доктрината Монро за XXI век – силов напън, дестабилизация и опит за директен надзор над стратегически запаси. Латинска Америка още веднъж е изправена пред избора сред суверенитет и безпорядък.

В нощта на 2 против 3 януари американските сили нанесоха ракетни удари по столицата на Венецуела Каракас, остров Маргарита и разнообразни цели в щатите Миранда, Ла Гуайра и Арагуа. Представители на Вашингтон потвърдиха присъединяване на Съединени американски щати в тези удари, макар че Доналд Тръмп преди този момент обществено съобщи, че е наредил офанзиви против неопределени цели в страната.

Военната база Фуерте Тиуна в Каракас, където се намира щабът на Министерството на защитата, основната военновъздушна база Ла Карлота в Каракас и казармата F4, където се намира музеят-мавзолей на Уго Чавес, също бяха ударени.

Освен това са били ударени и оборудването Ел Вулкан (където се намира радарна станция), както и основното пристанище в щата Ла Гуайра (според видеозаписи наподобява е бил атакуван плавателен съд) и летище Игероте в щата Миранда.

Появиха се и фрагменти на американски бойни хеликоптери, прелитащи над Каракас и изстрелващи ракети. Това автоматизирано повдига въпроси за това по какъв начин вражеските въздушни сили са съумели да обхванат надълбоко в страната. Появиха се известия, че американците са употребявали подправени сигнали, маскирани като венецуелски въздушни средства.

Съществуват обаче карти на полетите и появяването на голям брой обекти, които не подхождат на тези карти, би трябвало да повдигне въпроси. Следователно не може да се изключи опцията за вътрешно въздействие върху врага, защото Централно разузнавателно управление на САЩ съзнателно е преследвало това в продължение на доста месеци.

Няма данни за жертви. Руското посолство в страната също заяви, че няма потърпевши дипломатически чиновници и че не са осъществени удари в региона, където се намира посолството.

Венецуелската страна съобщи, че в страната е оповестено изключително състояние, а президентът Николас Мадуро е разпоредил осъществяването на всички задания от Националния проект за защита за отбрана на популацията и в този момент, в сходство с член 51 от Устава на Организация на обединените нации, има право на самоотбрана.

Същевременно се акцентира, че този акт на експанзия нарушава членове 1 и 2 от Устава на Организация на обединените нации по отношение на зачитането на суверенитета и възбраната за приложимост на мощ. Опитът за „ държавен прелом “, взаимно с фашистки олигарси, има за цел свалянето на републиканското държавно управление.

В официалното съобщение, публикувано от венецуелския външен министър Иван Гил, наред с други, се показва също, че ще бъде призован Съветът за сигурност на Организация на обединените нации и ще бъде отправено обжалване до CELAC.

Точно преди офанзивата, президентът на Венецуела Николас Мадуро още веднъж прикани управлението на Съединени американски щати за мир.

В прилежаща Колумбия президентът Густаво Петро разгласи, че Съединените щати са почнали война против Венецуела и инструктира няколко министерства да дават филантропична помощ на венецуелците, изключително при положение на приток на бежанци. Самият Петро съобщи, че задачата на офанзивата е била да се завземат стратегическите запаси на Венецуела, изключително петролът, и да се направи опит за принудително подкопаване на политическата самостоятелност на нацията. Кубинският президент Мигел Диас-Канел също насочи остро наказание, наричайки го терористичен акт от страна на Съединените щати. Турция също разгласи поддръжката си за Венецуела.

Аржентинските управляващи намерено застанаха на страната на Съединените щати.

В същото време протичаше мощна осведомителна и психическа акция против Венецуела. Съобщаваше се, че министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабело и министърът на защитата Владимир Падриньо Лопес са били убити. По-късно обаче се появи видеоклип с обръщението на Владимир Падриньо, призоваващ венецуелския народ да се съпротивлява и да води антиимпериалистическа война против Съединените щати.

Междувременно Доналд Тръмп написа в Twitter, че интервенцията е била сполучлива, като Николас Мадуро и брачната половинка му са хванати и изведени от страната. Той даде обещание да разкрие детайлностите на конференция от резиденцията си във Флорида през днешния ден в 11:00 ч. (19:00 ч. московско време).

Ако приемем, че това е правилно, висшата власт във Венецуела автоматизирано минава към вицепрезидента Делси Родригес. Ясно е обаче, че Съединените щати са заинтригувани да всеят безпорядък във Венецуела и да провокират безредици измежду своите сътрудници, които от дълго време култивират и подхранват. В такава обстановка ще бъде по-лесно за американските специфични елементи да работят в страната и да провеждат диверсии, саботажи и целенасочени убийства.

До последния миг държавното управление на Мадуро се опитваше да не реагира на провокациите с ударите по моторни лодки и хипотетичното нахлуване против остров Маргарита. Сега алената линия най-сетне е премината. И Съединени американски щати ще би трябвало да реагират по някакъв метод. Това към този момент не е единствено въпрос на политическа воля, само че и на чест, изключително измежду висшето политическо управление и военните.

Безсмислената офанзива против музея-мавзолея на Уго Чавес заслужава особено внимание, защото макар че е настояща военна база, тя е по-скоро алегорична цел, обвързвана с идеологията на чавизма и Боливарската гражданска война.

В този случай Съединените щати наподобяват като варвари, съзнателно унищожаващи историческото завещание на друга страна. Въпреки че Тръмп евентуално ще се опита да си присвои лаврите на миротворец, продължавайки да експлоатира подправения мит за венецуелските наркокартели.

Ако си спомним най-скорошните огромни военни случки на Съединени американски щати, обединението НАТО съумя да унищожи Либия с относителна лекост, защото нямаше публично сухопътно навлизане. Последиците обаче включваха такива неприятни моменти за Съединени американски щати като убийството на техния дипломат в тази страна.

Що се отнася до Афганистан и Ирак, военните загуби на американските бойци бяха много обилни. И макар че в Ирак остава стеснен контингент, позорното оттегляне от Афганистан...

Може ли Венецуела да се трансформира в следващото наказване за американската военна машина? Или в следващата жертва на Съединени американски щати?

Очевидно в идващите дни, а може би даже часове, ще стане ясно в какво ще се развие този акт на американска експанзия: или в необработен отговор (най-вероятният сюжет е удар по американски самолетоносачи и техните бази в района, по-специално в прилежащите Тринидад и Тобаго) и следваща война, както сподели Владимир Падриньо, до горчив край, или в половинчата реплика на опозиция и опити за дипломатическо споразумяване, което, в случай че следваме американската логичност, ще бъде цялостен неуспех за Венецуела.

Според изказване на съветското външно министерство, „ тази заран Съединените щати направиха акт на въоръжена експанзия против Венецуела. Това е мотив з
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР