Стефка Костадинова: Балканските народи са сила - роди се нов...
а почитателите в Сърбия желая да кажа – роди се огромна звезда, Анджелина Топич. Пожелавам ѝ здраве, централизация и огромни фантазии “, сподели в края на изявлението си за Sport Klub великата Стефка Костадинова. Но някак разумно беше да стартираме точно оттова.
Защото това го споделя атлетка, която цели 36 години, 10 месеца и 7 дни беше формалната международна рекордьорка в скока на височина.
Поколения излизаха на пистата и опитваха да съборят върха на Стефка от Рим 1987, до момента в който това най-сетне съумя да стори Ярослава Махучих преди година и половина в Париж. Стефка е най-успешната измежду многото велики скачачки от Балканите, а Анджелина е една от дребното, които биха могли да я приближат. Това не са наши думи, а думи на самата Костадинова.
За това какво е належащо, с цел да се случи сходно нещо, само че и за всичко, което съпътства пътя на Стефка – от първите тренировки в Пловдив до статута ѝ на една от най-големите митове в историята на леката атлетика, говорихме дълго. А времето прелетя, както на пистата.
Чухме, че освен познавате Анджелина, само че и деликатно следите кариерата ѝ и изпитвате огромни благосклонности към нея. Какво забелязахте у нея, което може би убягва на „ елементарното око “?
„ Преди всичко познавам доста добре нейния татко. Той беше неповторим скачач. Много се веселя, че щерка му върви по неговите стъпки. Гледах я онлайн преди две години. Моят другар Георги Помашки, треньор на двукратния олимпийски първенец в скока на дължина Милтиадис Тентоглу, ми сподели: „ Стефка, дъщерята на Драгутин е като теб “. Тогава ми светна лампичката и започнах да я проследявам още по-внимателно “, описа носителката на 15 медала от най-големите шампионати и показа първите си усещания.
„ Първо – тя е доста млада. Второ – извънредно надарена. Щастлива съм, че скача два метра, тъй като с това към този момент влиза в клуба на огромните. Два метра – това е феномен. От този миг нататък всичко става доста по-трудно, тъй като конкуренцията е голяма. Но това е добре, тъй като в огромната конкуренция се раждат огромните резултати. Затова съм доста щастлива за нея. “
Анджелина е в самото начало на пътя, който вие изминахте. Вашият, през международния връх, ви води до олимпийското злато. Каква неточност не трябва да позволява младата ви колежка по пътя към огромните триумфи?
„ Грешки ще има доста “, споделя Стефка.
„ Те занапред предстоят. Но всъщност – човек би трябвало да има фантазии. Когато си на това равнище, а и когато не си, би трябвало да мечтаеш за огромни неща. И тогава те ще се осъществен “.
След това даде персонален образец, тъкмо от възрастта на Анджелина:
„ На 19 години си мислех: „ Какво имат тези дами, които чупят международни върхове, а аз нямам? Нищо “. И мечтаех за международния връх. Лягах и се събуждах с мисълта за 2,09. В началото не се получаваше, само че фантазията беше голяма и се сбъдна “, сподели тя и добави: „ Разбира се – с доста работа. “
Как реагирахте, когато Махучих усъвършенства върха?
„ Бях в Рим. Първата ми реакция? Поздравих я. Това е феърплей. Скокът на височина би трябвало да се развива. Жените могат 2,12, 2,13 – за какво не и 2,14? “.
След това даде и скъп съвет, както за Анджелина, по този начин и за всички млади спортисти:
„ По пътя ѝ ще има доста трудности. Но най-важното е нито едно съревнование да не бъде подценявано. Няма значение дали е държавно, балканско, европейско, международно състезание или Олимпийски игри. За мен всяко присъединяване беше значимо. “
„ Най-щастлива бях, когато скачах пред цялостен стадион „ Васил Левски “, пред своята аудитория. Тогава показвах и доказвах. Характерът, треньорът и душeвността са извънредно значими. А най-важното е да имаш голямо самочувствие. “
Тя добави, че два метра са огромно достижение, само че това към този момент е… минало:
„ Прескочиш ли два метра, това остава в предишното. И толкоз. От на следващия ден започваш още веднъж от „ А “ и „ Б “. Не бива да се губиш. Днес си скочила два метра, само че от на следващия ден всичко стартира изначало. Концентрация, централизация, централизация. Това е същината. “
Каква неточност не трябва да позволява нейният треньор, в тази ситуация татко ѝ Драгутин?
„ Познавайки татко ѝ, тя е същинска щерка на татко си… Грешки може да има доста. Но най-голямата неточност е, когато след огромен резултат човек дни наред „ лежи “ върху триумфа. “
„ Не. Днес са два метра, а от на следващия ден още веднъж А и Б… и мислиш за 2,03, 2,06, 2,08, 2,11. Това не е неточност, това е логика на психиката. Емоциите би трябвало да се управляват. “
Тя още веднъж даде персонален образец:
„ Когато излезеш на пистата пред цялостни трибуни, концентрацията би трябвало да е невероятна. Аз прескочих 2,09 пред цялостен стадион, няколко секунди откакто Бен Джонсън усъвършенства международния връх на 100 метра. Изключваш се от стадиона, изключваш се публиката. Оставате единствено ти и летвата. Треньорът те е подготвил до надпреварата, само че долу, на пистата, всичко зависи от теб. “
„ Той може да направи някои дребни корекции, само че най-после сте единствено ти и летвата. “
Йоланда Балаш, Йорданка Благоева, Людмила Андонова, Стефка Костадинова, Бланка Влашич, а в този момент и Анджелина Топич. Какво има на Балканите, че непрекъснато раждат толкоз огромни шампионки?
„ Балканите са извънредно надарени. Имаме висши спортисти, актьори, артисти. Ние сме неповторими нации. Това демонстрира, че балканските нации са огромна мощ. “
Спомняте ли си момента, когато за първи път скочихте два метра? Какво почувствахте?
„ Помня го доста добре. Беше в България, пред цялостен стадион. Бях безпределно щастлива “, споделя с усмивка.
„ Радостта беше голяма. Интересът към мен и към треньора ми набъбна. Но моят треньор Ники Петров ме върна на земята и сподели: „ Само през днешния ден – това е. Двата метра са тук. От на следващия ден мисли за доста по-висока цел “. Не е елементарно, тъй като всичко е в душeвността и настройката. “
Колко мъчно беше да продължите напред след тази огромна крачка?
„ Когато прескочиш два метра, не мислиш да спираш. Мислиш единствено напред – тренировки, централизация, самочувствие. Самочувствието е наложително. Със съперничките бях другарка, само че на стадиона всяка се бори за себе си и за своята страна. Психиката е решаваща. Големите резултати идват в мощна конкуренция. При мен беше по този начин. “
Тя споделя, че характерът ѝ е оказал помощ както в кариерата, по този начин и в живота:
„ Имам доста здрава душeвност – и в спорта, и в живота. Това ме запази. Имах голямо доверие в себе си и в треньора си. Не е инцидентно, че Ники Петров и аз бяхме тандем 37 години. “
След това си спомни и други огромни имена:
„ Ние, българите, сме топли и мощни хора. Имаме невероятни гении и сме го потвърдили. Имаше мощни имена като Светла Костадинова, Людмила Андонова, Даниела Благоева… “
А след това открои още едно балканско великолепие:
„ Бланка Влашич – неповторима атлетка. “
„ През 1987 година получих „ Златния Оскар “ в Милано още преди международния връх. Вече бях международна шампионка в зала с 2,05. В този лист бяха Марадона, Пеле, Борис Бекер, Майк Тайсън, Сергей Бубка, Сена и други. Това е феномен. Разпознаха капацитета ми още преди 2,09. “
Кое ви донесе по-голяма наслада – международният връх на 22 или олимпийското злато на 31?
„ На 22, когато поставиш международен връх, е обикновено да „ летиш “. Но и след 2,09 продължих да скачам високо – 2,05, 2,07… След върха би трябвало да продължиш да мечтаеш и да се бориш още повече. Не можеш след 2,09 да паднеш на 1,96, това не съществува. Трябва да защитаваш купите си. “
„ Станах нееднократен първенец. Подобрявах върхове и в зала, и навън. Това е основата. След сбъднатите фантазии задачата ми стана олимпийското злато. През 1988 бях втора. Именно това второ място ми оказа помощ през 1996 да сбъдна фантазията си. “
„ Ако бях спечелила през 1988, може би нямаше защо повече да се боря. Вече имах всичко. “
Както и Бланка, и Стефка рано се сблъсква с тежки контузии:
„ През 1989 имах сериозна травма – счупих пета метатарзална кост. Възстановяването беше дълго. Операцията беше в Германия и съм признателна на клиниката и лекаря и до през днешния ден. С тази пластина в ходилото през 1996 станах олимпийска шампионка. Беше доста мъчно. “
Как се чувствахте в Барселона през 1992?
„ Имах болки в ахилеса. Само треньорът и аз знаехме. Беше мое персонално решение да вземам участие. Знаех опциите си – макар болката можех до 1,94. Не споделих нищо на медиите. Ако те боли – оставаш у дома. Аз поех риска. “
Четири години по-късно в Атланта упоритостта и вярата ѝ се отплатиха с олимпийско злато.
Каква е тайната на дълголетието ви?
„ Няма загадка. Работа, гений, подготовка, положителни и неприятни моменти. Може би имах шанс толкоз дълго да нося наслада на себе си, фамилията си, България и почитателите на атлетиката. Имах постоянни резултати. “
Очаквахте ли върхът да издържи 37 години?
„ Честно – не. Първите 20 ги броях. После знаех, че е въпрос на време да се роди нова звезда. Най-близо беше Бланка Влашич, мислех, че може 2,10. “
Може ли Анджелина един ден да влезе в този клуб – като международна и олимпийска шампионка, а за какво не и международна рекордьорка?
„ Тя към този момент е в тесния кръг на тези, които са скачали над два метра. Вече е измежду огромните. От сърце ѝ искам да зарадва целия свят “, сподели Стефка Костадинова в изявлението си за Sport Klub.
Защото това го споделя атлетка, която цели 36 години, 10 месеца и 7 дни беше формалната международна рекордьорка в скока на височина.
Поколения излизаха на пистата и опитваха да съборят върха на Стефка от Рим 1987, до момента в който това най-сетне съумя да стори Ярослава Махучих преди година и половина в Париж. Стефка е най-успешната измежду многото велики скачачки от Балканите, а Анджелина е една от дребното, които биха могли да я приближат. Това не са наши думи, а думи на самата Костадинова.
За това какво е належащо, с цел да се случи сходно нещо, само че и за всичко, което съпътства пътя на Стефка – от първите тренировки в Пловдив до статута ѝ на една от най-големите митове в историята на леката атлетика, говорихме дълго. А времето прелетя, както на пистата.
Чухме, че освен познавате Анджелина, само че и деликатно следите кариерата ѝ и изпитвате огромни благосклонности към нея. Какво забелязахте у нея, което може би убягва на „ елементарното око “?
„ Преди всичко познавам доста добре нейния татко. Той беше неповторим скачач. Много се веселя, че щерка му върви по неговите стъпки. Гледах я онлайн преди две години. Моят другар Георги Помашки, треньор на двукратния олимпийски първенец в скока на дължина Милтиадис Тентоглу, ми сподели: „ Стефка, дъщерята на Драгутин е като теб “. Тогава ми светна лампичката и започнах да я проследявам още по-внимателно “, описа носителката на 15 медала от най-големите шампионати и показа първите си усещания.
„ Първо – тя е доста млада. Второ – извънредно надарена. Щастлива съм, че скача два метра, тъй като с това към този момент влиза в клуба на огромните. Два метра – това е феномен. От този миг нататък всичко става доста по-трудно, тъй като конкуренцията е голяма. Но това е добре, тъй като в огромната конкуренция се раждат огромните резултати. Затова съм доста щастлива за нея. “
Анджелина е в самото начало на пътя, който вие изминахте. Вашият, през международния връх, ви води до олимпийското злато. Каква неточност не трябва да позволява младата ви колежка по пътя към огромните триумфи?
„ Грешки ще има доста “, споделя Стефка.
„ Те занапред предстоят. Но всъщност – човек би трябвало да има фантазии. Когато си на това равнище, а и когато не си, би трябвало да мечтаеш за огромни неща. И тогава те ще се осъществен “.
След това даде персонален образец, тъкмо от възрастта на Анджелина:
„ На 19 години си мислех: „ Какво имат тези дами, които чупят международни върхове, а аз нямам? Нищо “. И мечтаех за международния връх. Лягах и се събуждах с мисълта за 2,09. В началото не се получаваше, само че фантазията беше голяма и се сбъдна “, сподели тя и добави: „ Разбира се – с доста работа. “
Как реагирахте, когато Махучих усъвършенства върха?
„ Бях в Рим. Първата ми реакция? Поздравих я. Това е феърплей. Скокът на височина би трябвало да се развива. Жените могат 2,12, 2,13 – за какво не и 2,14? “.
След това даде и скъп съвет, както за Анджелина, по този начин и за всички млади спортисти:
„ По пътя ѝ ще има доста трудности. Но най-важното е нито едно съревнование да не бъде подценявано. Няма значение дали е държавно, балканско, европейско, международно състезание или Олимпийски игри. За мен всяко присъединяване беше значимо. “
„ Най-щастлива бях, когато скачах пред цялостен стадион „ Васил Левски “, пред своята аудитория. Тогава показвах и доказвах. Характерът, треньорът и душeвността са извънредно значими. А най-важното е да имаш голямо самочувствие. “
Тя добави, че два метра са огромно достижение, само че това към този момент е… минало:
„ Прескочиш ли два метра, това остава в предишното. И толкоз. От на следващия ден започваш още веднъж от „ А “ и „ Б “. Не бива да се губиш. Днес си скочила два метра, само че от на следващия ден всичко стартира изначало. Концентрация, централизация, централизация. Това е същината. “
Каква неточност не трябва да позволява нейният треньор, в тази ситуация татко ѝ Драгутин?
„ Познавайки татко ѝ, тя е същинска щерка на татко си… Грешки може да има доста. Но най-голямата неточност е, когато след огромен резултат човек дни наред „ лежи “ върху триумфа. “
„ Не. Днес са два метра, а от на следващия ден още веднъж А и Б… и мислиш за 2,03, 2,06, 2,08, 2,11. Това не е неточност, това е логика на психиката. Емоциите би трябвало да се управляват. “
Тя още веднъж даде персонален образец:
„ Когато излезеш на пистата пред цялостни трибуни, концентрацията би трябвало да е невероятна. Аз прескочих 2,09 пред цялостен стадион, няколко секунди откакто Бен Джонсън усъвършенства международния връх на 100 метра. Изключваш се от стадиона, изключваш се публиката. Оставате единствено ти и летвата. Треньорът те е подготвил до надпреварата, само че долу, на пистата, всичко зависи от теб. “
„ Той може да направи някои дребни корекции, само че най-после сте единствено ти и летвата. “
Йоланда Балаш, Йорданка Благоева, Людмила Андонова, Стефка Костадинова, Бланка Влашич, а в този момент и Анджелина Топич. Какво има на Балканите, че непрекъснато раждат толкоз огромни шампионки?
„ Балканите са извънредно надарени. Имаме висши спортисти, актьори, артисти. Ние сме неповторими нации. Това демонстрира, че балканските нации са огромна мощ. “
Спомняте ли си момента, когато за първи път скочихте два метра? Какво почувствахте?
„ Помня го доста добре. Беше в България, пред цялостен стадион. Бях безпределно щастлива “, споделя с усмивка.
„ Радостта беше голяма. Интересът към мен и към треньора ми набъбна. Но моят треньор Ники Петров ме върна на земята и сподели: „ Само през днешния ден – това е. Двата метра са тук. От на следващия ден мисли за доста по-висока цел “. Не е елементарно, тъй като всичко е в душeвността и настройката. “
Колко мъчно беше да продължите напред след тази огромна крачка?
„ Когато прескочиш два метра, не мислиш да спираш. Мислиш единствено напред – тренировки, централизация, самочувствие. Самочувствието е наложително. Със съперничките бях другарка, само че на стадиона всяка се бори за себе си и за своята страна. Психиката е решаваща. Големите резултати идват в мощна конкуренция. При мен беше по този начин. “
Тя споделя, че характерът ѝ е оказал помощ както в кариерата, по този начин и в живота:
„ Имам доста здрава душeвност – и в спорта, и в живота. Това ме запази. Имах голямо доверие в себе си и в треньора си. Не е инцидентно, че Ники Петров и аз бяхме тандем 37 години. “
След това си спомни и други огромни имена:
„ Ние, българите, сме топли и мощни хора. Имаме невероятни гении и сме го потвърдили. Имаше мощни имена като Светла Костадинова, Людмила Андонова, Даниела Благоева… “
А след това открои още едно балканско великолепие:
„ Бланка Влашич – неповторима атлетка. “
„ През 1987 година получих „ Златния Оскар “ в Милано още преди международния връх. Вече бях международна шампионка в зала с 2,05. В този лист бяха Марадона, Пеле, Борис Бекер, Майк Тайсън, Сергей Бубка, Сена и други. Това е феномен. Разпознаха капацитета ми още преди 2,09. “
Кое ви донесе по-голяма наслада – международният връх на 22 или олимпийското злато на 31?
„ На 22, когато поставиш международен връх, е обикновено да „ летиш “. Но и след 2,09 продължих да скачам високо – 2,05, 2,07… След върха би трябвало да продължиш да мечтаеш и да се бориш още повече. Не можеш след 2,09 да паднеш на 1,96, това не съществува. Трябва да защитаваш купите си. “
„ Станах нееднократен първенец. Подобрявах върхове и в зала, и навън. Това е основата. След сбъднатите фантазии задачата ми стана олимпийското злато. През 1988 бях втора. Именно това второ място ми оказа помощ през 1996 да сбъдна фантазията си. “
„ Ако бях спечелила през 1988, може би нямаше защо повече да се боря. Вече имах всичко. “
Както и Бланка, и Стефка рано се сблъсква с тежки контузии:
„ През 1989 имах сериозна травма – счупих пета метатарзална кост. Възстановяването беше дълго. Операцията беше в Германия и съм признателна на клиниката и лекаря и до през днешния ден. С тази пластина в ходилото през 1996 станах олимпийска шампионка. Беше доста мъчно. “
Как се чувствахте в Барселона през 1992?
„ Имах болки в ахилеса. Само треньорът и аз знаехме. Беше мое персонално решение да вземам участие. Знаех опциите си – макар болката можех до 1,94. Не споделих нищо на медиите. Ако те боли – оставаш у дома. Аз поех риска. “
Четири години по-късно в Атланта упоритостта и вярата ѝ се отплатиха с олимпийско злато.
Каква е тайната на дълголетието ви?
„ Няма загадка. Работа, гений, подготовка, положителни и неприятни моменти. Може би имах шанс толкоз дълго да нося наслада на себе си, фамилията си, България и почитателите на атлетиката. Имах постоянни резултати. “
Очаквахте ли върхът да издържи 37 години?
„ Честно – не. Първите 20 ги броях. После знаех, че е въпрос на време да се роди нова звезда. Най-близо беше Бланка Влашич, мислех, че може 2,10. “
Може ли Анджелина един ден да влезе в този клуб – като международна и олимпийска шампионка, а за какво не и международна рекордьорка?
„ Тя към този момент е в тесния кръг на тези, които са скачали над два метра. Вече е измежду огромните. От сърце ѝ искам да зарадва целия свят “, сподели Стефка Костадинова в изявлението си за Sport Klub.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ