Art Basel 2017
Преди броени дни в дребния швейцарски град Базел завърши едноименното ревю за изкуство - Art Basel. Заедно с Венецианското Биенале и Документа, то се класира след най-важните огромни интернационалните събития в Европа за актьори, куратори и колекционери. То събра на Месеплац съвсем 300 от най-хубавите международни галерии, представящи към 4 000 художници. Една от основните цели на Art Basel е да показва и продава модерно изкуство, само че с изключение на него се излага и съвременно. Обичайните обвинени са Уорхол, Баския, Калдер, Бейкън, Ив Клайн и Пикасо, а дребна част от галериите показаха даже Шагал и Леже и имаше едно-единствено произведение на Моне.
На самия площад Месе беше разположена интерактивната статуя и апаратура на швейцарската артистка Клаудия Комте - NOW I WON. Тя съставлява озеленен рид, на чийто връх беше композиран едноименния надпис, а под него – дребни кабинки със занимателни обществени действия. Тя беше налична за всички посетители, който можеха да избират дали да пеят, танцуват и даже да се борят или да играят боулинг и дартс.
Basel Unlimited, куриран от Джани Йетцер, е единият от секторите, разположен в прилежащата на изложбите постройка. Както подсказва името му, там се конфигурират най-големите творби. Те бяха общо 76 като още със самото влизане виждаме великански надуваеми сини пипала, чийто създател е умрелият през 2014 немски актьор Ото Пине. Творбата се назовава Blue Star Linz и е основана през 1980.
В “хангара “ беше провесената с корда къща от железни готварски съдове на Subodh Gupta, наречена „ Cooking the World “ 2017, която на практика вършеше предназначението си – да готви и храни посетителите с пикантна индийска кухня. Особеното тук е, че самият пърформънс на храненето се случваше единствено един път дневно и единствено за 45 минути със наложително записване в случай че искаш да участваш.
В страничните, заградени пространства на хангара се обитаваха по-малките обекти, съоръжения и видео работи. Mac Adams, „ The Bathroom “ (1978) бе успореден скок в лепкавия въздух на непозната баня с разсипана пудриера, вана с мехурчета и забележими среди от принуждение. Инсталацията ни кани на дребен
Не липсваха и съоръжения с живи хора – от покрити с багра модели до чистачи на железна структура. Белият диван-ухо наподобява беше и много комфортен, съдейки по положителното въодушевление на модела. Сюрреалистичната мебел е дело на Джон Балдесари, а инсталацията се добавя от поставените стенни вази зад дивана, които в действителност са обърнати носове, в чиито ноздри се обитават китките.
На самия площад Месе беше разположена интерактивната статуя и апаратура на швейцарската артистка Клаудия Комте - NOW I WON. Тя съставлява озеленен рид, на чийто връх беше композиран едноименния надпис, а под него – дребни кабинки със занимателни обществени действия. Тя беше налична за всички посетители, който можеха да избират дали да пеят, танцуват и даже да се борят или да играят боулинг и дартс.
Basel Unlimited, куриран от Джани Йетцер, е единият от секторите, разположен в прилежащата на изложбите постройка. Както подсказва името му, там се конфигурират най-големите творби. Те бяха общо 76 като още със самото влизане виждаме великански надуваеми сини пипала, чийто създател е умрелият през 2014 немски актьор Ото Пине. Творбата се назовава Blue Star Linz и е основана през 1980.
В “хангара “ беше провесената с корда къща от железни готварски съдове на Subodh Gupta, наречена „ Cooking the World “ 2017, която на практика вършеше предназначението си – да готви и храни посетителите с пикантна индийска кухня. Особеното тук е, че самият пърформънс на храненето се случваше единствено един път дневно и единствено за 45 минути със наложително записване в случай че искаш да участваш.
В страничните, заградени пространства на хангара се обитаваха по-малките обекти, съоръжения и видео работи. Mac Adams, „ The Bathroom “ (1978) бе успореден скок в лепкавия въздух на непозната баня с разсипана пудриера, вана с мехурчета и забележими среди от принуждение. Инсталацията ни кани на дребен
Не липсваха и съоръжения с живи хора – от покрити с багра модели до чистачи на железна структура. Белият диван-ухо наподобява беше и много комфортен, съдейки по положителното въодушевление на модела. Сюрреалистичната мебел е дело на Джон Балдесари, а инсталацията се добавя от поставените стенни вази зад дивана, които в действителност са обърнати носове, в чиито ноздри се обитават китките.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ