„95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“

„ 95 тезиса или дебат по отношение на силата и успеваемостта на индулгенциите “ е текст, окачен от немския богослов Мартин Лутер в двора на църквата във Витенберг на 31 октомври 1517 година Смята се, че това деяние поставя началото на полемика за ролята на Римокатолическата черква в епитимията, ролята на папите и практиката на продажба на индулгенции. Публикуването на 95-те тезиса форсира разцеплението в църквата, началото на Реформацията и обособяването на лутеранството като настрана течение в християнството.

Римският папа Лъв X вкарва практиката на индулгенциите на 18 октомври 1517 година, за да покрие разноските по строителството на базиликата „ Свети Петър “ в Рим. Недоволството от политиката на Рим и практиката на индулгенциите се следи и по-рано, само че докторът по теология и духовник - августинец Мартин Лутер повдига въпроси по отношение на богословския аспект на практиката. Съществена роля в публикуването на тезисите играе доминиканския духовник Йохан Тешел, който нахално търгува с индулгенции във Витенберг.

Отказът му да се отхвърли от тях по искане на папа Лъв X през 1520 година и на император Карл V по време на Вормската диета през 1521 година довежда до неговото отделяне от папата и до оповестяването му отвън закона от императора.

Лутер проповядва, че спасението не се печели с положителни каузи, а се получава като безвъзмезден подарък от Божията берекет посредством вярата в Исус Христос като изкупител на греховете. Неговата теология оспорва престижа на папата на Римокатолическата черква, настоявайки че Библията е единственият източник на божествено разкрито знание. Той се опълчва и на изключителното ходатайство на духовенството сред миряните и Бог, смятайки всички кръстени християни за свещеници.[3] Последователите на учението на Лутер се назовават лутерани.

Мартин Лутер превежда Библията на говоримия немски език, вместо обичайна латинска версия, което я прави по-широко налична и оказва голямо въздействие върху църквата и цялата немска просвета. Издаването на Лутеровата Библия предизвиква образуването на общоприета форма на немския език, вкарва някои правила в теорията на превода и оказва въздействие върху последвалите преводи на Библията на други говорими езици. Химните на Лутер се отразяват на развиването на църковното пеене, а бракът му с Катарина декор Бора става пример за практиката протестантските свещеници да се женят, обратно на католическите правила.

Към края на живота си Мартин Лутер заема извънредно антисемитски позиции, обявявайки се за разрушение на домовете на евреите, изгаряне на синагогите, конфискуване на парите им и ограничение на свободите им. Тези възгледи вършат Лутер мощно спорна фигура за мнозина модерни историци и теолози.