9-ти ноември е определен за Международен ден за борба с

9 ноември – Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма

9-ти ноември е избран за Международен ден за битка с расизма, фашизма, антисемитизма и ксенофобията по концепция на европейската мрежа „ Обединени за дейности сред културите “. Той се отбелязва най-вече в Европа от 1988 година

Вечерта на 9 против 10 ноември 1938 година, в Германия и Австрия избухва проведена експанзия от страна на немците и поддръжниците на Хитлер против евреите, техните синагоги и благосъстоятелност.

Тази вечер остава в историята като Кристалната нощ, заради всеобщо изпочупените стъкла на витрини и частни домове на евреи.

Стихийните нападения против имуществото на еврейските поданици на Германия и Австрия са осъществени по заповед на Хитлер и са проведени от Хайнрих Химлер – шеф на елитната военна организация Schutzstaffel/SS/, и Паул Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата в Третия Райх/нацистка Германия/. По време на акцията са разрушени 267 синагоги и 815 магазина, а повече от 30 000 евреи са отведени в концлагери. Власт имащите стимулират дейностите си с убийството на консултант на немски дипломат, което се допуска, че е осъществено от евреин, и което е станало причина немският народ да търси отмъщение.

Принцип на равенството и битка с расизма

Общото заседание на Организацията на обединените народи декларира още веднъж, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достолепие и права и имат капацитета да допринесат градивно за развиването и благосъстоянието на своите общества. В последната си резолюция Общото заседание също акцентира, че всяка теория за расово предимство е научно погрешна, морално неоправдателна, обществено несправедлива и рискова и би трябвало да бъде отхвърлена, дружно с теории, които се пробват да дефинират съществуването на обособени човешки раси.

Организацията на обединените народи се занимава с този въпрос от самото си учредяване и възбраната на расовата дискриминация е залегнала във всички съществени интернационалните принадлежности за правата на индивида. Той постанова отговорности на страните и ги натоварва да изкоренят дискриминирането в обществената и частната сфера. Принципът на равенството също по този начин изисква от страните да одобряват специфични ограничения за унищожаване на условия, които предизвикват или спомагат за увековечаването на расовата дискриминация. Трябва да кажем НЕ на расизма!

Какви са деянията на расизма, ксенофобията и антисемитизма през днешния ден?

Проявите на расизма, ксенофобията и антисемитизма през днешния ден са разнородни и могат да се следят в разнообразни сфери на живота. Въпреки че има закони, които не разрешават тези феномени, те не престават да съществуват, постоянно под по-фини и по-трудни за разкриване форми.

Ето някои от най-често срещаните прояви:

Дискриминация в всекидневието: Това може да включва обидни мнения, смешки, изключване от обществени групи, отвод за даване на услуги и така нататък

Омразни речи: Разпространение на ненавист в интернет, обществените медии и общественото пространство посредством обидни изявления, закани и поощряване на принуждение.

Расистки и ксенофобски знаци: Използване на знаци, свързани с нацизма, фашизма или други екстремистки идеологии.

Насилие: Физически набези, вандализъм и други прояви на принуждение, ориентирани към избрани групи хора.

Политически популизъм: Използването на расистки и ксенофобски послания от политици за манипулиране на публичното мнение и привличане на гласоподаватели.

Фалшиви вести и тайни теории: Разпространение на погрешна информация, която подхранва предразсъдъците и омразата към избрани групи.

Важно е да се означи, че тези прояви могат да бъдат както очевидни, по този начин и скрити. Често те се демонстрират под формата на микроагресии – дребни, ежедневни взаимоотношения, които могат да бъдат обидни и унизителни за жертвите.

Примери за микроагресии:

Стереотипизиране: Приписване на избрани характерности на всички членове на дадена група, без да се регистрира характерността.

Избягване: Избягване на контакт с хора от избрани групи.

Неуважителни смешки: Шеги, които са обидни за избрани групи хора.

Микроинвалидизация: Омаловажаване на прекарванията и възприятията на хората от малцинствени групи.

За да се оправим с тези проблеми, е належащо да:

Какво би трябвало да създадем?

Образоваваме себе си и другите: Да научим повече за историята на расизма, ксенофобията и антисемитизма и за това по какъв начин те се демонстрират в актуалното общество.

Говорим намерено за казуса: Да не се опасяваме да осъдим расистките, ксенофобските и антисемитските изявления и дейности.

Подкрепяме жертвите: Да покажем взаимност с хората, които са станали жертви на дискриминация.

Участваме в битката за обществена правдивост: Да поддържаме организации и начинания, които работят за основаването на по-равноправно и толерантно общество.

Всеки един от нас може да способства за построяването на по-добро бъдеще, където няма място за ненавист.

Какви са следствията от расизма, ксенофобията и антисемитизма?

Последиците от расизма, ксенофобията и антисемитизма са дълбоки и многообразни, засягайки както обособени човеци, по този начин и цялото общество. Те могат да бъдат както краткосрочни, по този начин и дълготрайни, и да оставят трайни белези върху живота на хората.

Ето някои от най-често срещаните последици:

Психични проблеми: Жертвите на расизма, ксенофобия и антисемитизъм постоянно изпитват стрес, тревога,, възприятие за изолираност и ниско самочувствие. В тежки случаи може да се стигне до посттравматично стресово разстройство.

Физическо принуждение: В най-тежките случаи расизмът, ксенофобията и антисемитизмът могат да доведат до физическо принуждение, в това число побои, изнасилвания и убийства.

Социална изолираност: Жертвите на тези феномени постоянно се усещат нежелани и отхвърлени от обществото, което води до обществена изолираност и усложнения в построяването на взаимоотношения.

Дискриминация на пазара на труда: Хората от малцинствени групи постоянно срещат компликации при намирането на работа и приемането на покачване, даже в случай че имат същите квалификации като своите сътрудници от болшинството.

Неравенство в достъпа до обучение: Децата от малцинствени групи постоянно посещават учебни заведения с по-лоши условия и имат по-малко благоприятни условия за обучение.

Поляризация в обществото: Расизмът, ксенофобията и антисемитизмът подкопават обществената единодушие и доверието сред другите групи в обществото.

Икономически загуби: Държавите, които страдат от високи равнища на расизъм и ксенофобия, постоянно изпитват стопански загуби, защото вложителите се отхвърлят да влагат в такива страни.

Освен това, расизмът, ксенофобията и антисемитизмът могат да доведат до:

Нарушаване на човешките права: Тези феномени са в директно несъгласие с универсалните полезности за тъждество и достолепие на всички хора.

Заплаха за демокрацията: Расизмът и ксенофобията постоянно се употребяват за манипулиране на публичното мнение и за подкопаване на демократичните институции.

Легитимиране на други форми на принуждение: Расизмът, ксенофобията и антисемитизмът могат да основат климат на приемливост към други форми на принуждение, като да вземем за пример насилието против дами или хомофобията.

Важно е да се означи, че следствията от расизма, ксенофобията и антисемитизма могат да бъдат доста дълготрайни и да се предават от потомство на потомство.

За да се преодолеят тези проблеми, е належащо да се подхващат решителни дейности на всички равнища – самостоятелно, публично и институционално.

Какви са правата на индивида, свързани с битката против дискриминирането?

Правата на индивида, свързани с битката против дискриминирането, са фундаментални и подсигуряват, че всички хора се третират равнопоставено, без значение от раса, цвят на кожата, пол, език, вяра, политически или други убеждения, народен или обществен генезис, имущество, раждане или различен статут.

Основни права, свързани с битката против дискриминирането:

Право на тъждество пред закона: Всички хора са равни пред закона и имат право на идентична отбрана от закона.

Свобода от дискриминация: Никой не може да бъде подлаган на дискриминация по какъвто и да е симптом.

Право на заслужен живот: Всички хора имат право на живот, независимост и сигурност на своята персона.

Право на независимост на изложение: Всички хора имат право свободно да показват своите отзиви и убеждения.

Право на събрания и сдружения: Всички хора имат право да се събират спокойно и да основават асоциации.

Право на достъп до правораздаване: Всички хора имат право на ефикасен юридически лек при положение на нарушаване на техните права.

Международни документи, гарантиращи тези права:

Всеобща декларация за правата на индивида: Приета от Общото заседание на Организация на обединените нации през 1948 година, тя е най-важният интернационален документ, който излага главните права на индивида.

Международен пакт за цивилен и политически права: Този пакт подсигурява гражданските и политически права на всеки човек, в това число правото на тъждество пред закона и свободата от дискриминация.

Международна спогодба за унищожаване на всички форми на расова дискриминация: Този контракт е ориентиран особено към битката с расовата дискриминация и изисква от държавите-участници да подхващат ефикасни ограничения за премахването й.

Как да защитим правата си:

Информирайте се: Научете повече за своите права и за законите, които ги пазят.

Говорете за казуса: Ако сте станали жертва на дискриминация, не се опасявайте да говорите за това.

Обърнете се към способените органи: Свържете се с организации за отбрана на правата на индивида, юристи или държавни институции.

Участвайте в битката: Подкрепете начинания, ориентирани към битката с дискриминирането.

Защо са значими тези права?

Правата на индивида, свързани с битката против дискриминирането и расизма, са от значително значение за построяването на едно заслужено и равноправно общество. Те подсигуряват, че всеки човек има опция да осъществя своя капацитет и да живее заслужен живот.

Защо е значим този ден за битка против расизма, ксенофобията и антисемитизма?

Спомен за предишното: Чрез отбелязването на този ден ние си припомняме ужасите на предишното и се заклеваме да не позволяваме повторението им.

Осъзнаване на казуса: Този ден ни припомня, че расизмът, ксенофобията и антисемитизмът са към момента настоящи проблеми в доста елементи на света.

Обединение против омразата: Чрез взаимни дейности можем да изградим по-справедливо и толерантно общество.

Как можем да се включим?

Образование: Да се осведомяваме за историята на тези феномени и да образоваме другите.

Толерантност: Да демонстрираме приемливост към хората с друга просвета, вяра и генезис.

Социална интензивност: Да участваме в начинания, ориентирани към битката с омразата.

Подкрепа за жертвите: Да поддържаме хората, които са станали жертви на дискриминация.

Говорене против омразните речи: Да не толерираме никакви форми на расизма, ксенофобия и антисемитизъм.
Всеки един от нас може да способства за построяването на по-добро бъдеще, където няма място за ненавист.