9 септември 1944 - някъде там е отговорът на един

9 септември 1944 - някъде там е отговорът на един въпрос, който мнозина в България си задават и през днешния ден: по какъв начин се стигна до това настъпление на безхаберието и неграмотността? Тук цитираме едни позабравени документи.

Не си виждал пергел, само че преподаваш геометрия? Навремето това е било освен допустимо, само че и изцяло законно. В седмиците след 9 септември 1944 се отстраняват условията за учебен ценз за две основни специалности: тази на учителя и тази на служителя на реда. Нормативните актове, с които е осъществено това легализиране, са публично оповестени. Но наподобяват прекомерно маловажни на фона на терора, обхванал страната през онази година.

50 години по-късно историята се повтаря. Подходът към тези документи е същият - обстоятелствата са оповестени, само че ползата към тях разбираемо отстъпва на назад във времето на фона на разкритията за доста по-тежки закононарушения в предишното. И по този начин до през днешния ден, когато всеки политически скандал рано или късно опира до реторичния въпрос: Как стигнахме дотук?

Текстът на Заповед № 3123

Заповед № 3123

На 6 ноември 1944 година министърът на вътрешните работи Антон Югов издава Заповед №3123. С нея се “премахват условията за учебен и длъжностен ценз ” за на практика всички управителни длъжности в системата на Министерство на вътрешните работи. Документът влиза в действие със задна дата - от 9 септември 1944 година. Защото още в първите часове на новата власт в министерството са уволнени повече от 30 000 души, а на тяхно място са назначени чиновници, които не са безусловно образовани, само че пък са лоялни към Отечествен фронт. Така заповедта на Югов де факто узаконява неналичието на просветеност и подмяната на професионална подготовка с политическа преданост. Но тази разпоредба не съумява да се оправи с по-тежката задача: да обезпечи такава промяна на състава, която да е най-малко количествено равностойна. През първите две години комунизъм Министерство на вътрешните работи не съумява да запълни нито щата на обичайна полиция, към този момент преименувана на “милиция ”, нито щата на Държавна сигурност. Междувременно годишните бюджети на държавното управление плануват за тази институция все по-обемен щат, а това предизвиква още по-произволния банкет на още по-необразовани чиновници. Очакванията, че стихийният набор на хора с времето ще отстъпи място на по-обмислена селекция, по този начин и не се оправдават. През 1947 година измежду “разузнавачите ” на Държавна сигурност, които са натоварени със задачата да наблюдават най-големия съперник на комунистическата партия - Български земеделски народен съюз, се откроява единствено един човек със приключен 8-и клас (по днешната терминология). Останалите са учили до 6-и клас, някои даже единствено до 4-и. През 1949 година министърът признава, че хората му не съумяват да вербуват задоволително доносници - в това число и заради обстоятелството, че евентуалните доносници се оказват по-образовани от вербовчиците.

Решението е открито по метод, който оттук насетне се възпроизвежда на разнообразни равнища и на разнообразни места: вместо да се изисква по-добро обучение, се подменя самият аршин за начетеност. Подмяната не е единствено в това, че условието за просветеност се заменя с условието за лоялност. Подмяната е и в това, че школите на Министерство на вътрешните работи, в които преподаватели без обучение стартират да преподават несъществуващи науки, към този момент се приравняват към визиите за обичайната начетеност.

Наредбата от 12 декември 1944

На 12 декември 1944 е призната Наредба-закон, която на практика обездвижва българското обучение за години напред. От тази дата нататък гимназиалните учители не са длъжни да покриват досегашните строги условия. Вече могат да преподават без да са положили държавния си изпит, без да са изкарали наложителния стаж, даже без въобще да са гимназиални учители - задоволително е да са преподавали в прогимназия (за което се изисква двегодишно образование в училищен институт) и да са предложени от шефа. А по-късно въпросната рекомендация е заместена от политическо решение на партийните комитети.

Нещата се утежняват в допълнение, когато няколко месеца по-късно тригодишното образование в чужбина стартира да се признава за висше обучение. Решението узаконява дипломи от Съюз на съветските социалистически републики, където тригодишният курс на образование е детайл от висшето обучение.

Както написа историчката Весела Чичовска, занижените условия произтичат от неналичието на фрагменти, а неналичието на фрагменти - от активизирането на учители за фронта и от политическата чистка, подхваната незабавно след 9 септември. Впрочем, Министерството на просветата е единствената държавна институция, за която е гласувана специфична Наредба-закон “за чистката ”. В рамките на броени седмици са уволнени хиляди учители, чиято активност е оценена като “фашистка ". Нека уточним: в тази ситуация кавичките са поставени не с цел да загатват, че измежду учителите не е имало пронацистки настроения, а с цел да подчертаят, че чистката е осъществена в изискванията на произвол и при забележима диспропорционалност сред факт и реакция.