"Медиана": 86% от българите не знаят какво представлява съдебната реформа
86 на 100 от българите споделят, че не знаят какво съставлява правосъдната промяна. Близо половината допълват, че не се и интересуват. Това сочи ново национално представително изследване на организация „ Медиана”, извършено в интервала 12-18 юли 2017 година измежду 1002 души в 125 точки в страната.
Като цяло въвличането на обществото в обществен спор за " правосъдна промяна " е прекомерно рисково, споделят социолозите. Една от аргументите е, че обществото надълбоко не е наясно какво съставлява " правосъдната промяна ". Повечето нямат концепция за разделяне на управляващите, желаят " мощна ръка ", " Народен съд ".
Любопитно е, че за " отговорни " априори се одобряват и всички магистрати, подобрили материалното си богатство в последните 20 години. Така да вземем за пример концепцията съдът да бъде зависещ и подвластен от изпълнителната власт се споделя от 65 % от запитаните, се споделя в изводите от проучването.
Всеки шести даже счита, че съдът и прокуратурата би трябвало да минат на послушание на премиера Бойко Борисов.
Хората поставят оценка " междинен " за съд, прокуратура и полиция.
Въпреки подчертания негативизъм правосъдната система към момента не е тотално неглижирана. Според една четвърт от респондентите промяната към този момент е в ход, въпреки и отчасти.
20% имат вяра, че директният избор на Висш съдебен съвет може да усъвършенства работата на системата, 10 на 100 - че през последните 1-2 години има усъвършенстване.
Финансирането от чужбина на партии и организации на магистрати се приема извънредно отрицателно - под 4 % единствено утвърждават, 18 на 100 считат за обикновено магистратските организации да получават европари.
На процедура апелите за правосъдна промяна и дебатите кой е отговорен са довели само до задълбочаване на недоверието в правосъдната система, което може да се преглежда и като позитивен резултат, доколкото ще принуди магистратите да търсят механизми и да подхващат дейности, регистрират социолозите.
Макар една трета от хората да не знаят какво и по какъв начин тъкмо да се промени, те желаят бърз, обективен и неутрален процес; битка с корупцията и политическата взаимозависимост, както и надзор, бистрота и наказания в системата.
Като цяло въвличането на обществото в обществен спор за " правосъдна промяна " е прекомерно рисково, споделят социолозите. Една от аргументите е, че обществото надълбоко не е наясно какво съставлява " правосъдната промяна ". Повечето нямат концепция за разделяне на управляващите, желаят " мощна ръка ", " Народен съд ".
Любопитно е, че за " отговорни " априори се одобряват и всички магистрати, подобрили материалното си богатство в последните 20 години. Така да вземем за пример концепцията съдът да бъде зависещ и подвластен от изпълнителната власт се споделя от 65 % от запитаните, се споделя в изводите от проучването.
Всеки шести даже счита, че съдът и прокуратурата би трябвало да минат на послушание на премиера Бойко Борисов.
Хората поставят оценка " междинен " за съд, прокуратура и полиция.
Въпреки подчертания негативизъм правосъдната система към момента не е тотално неглижирана. Според една четвърт от респондентите промяната към този момент е в ход, въпреки и отчасти.
20% имат вяра, че директният избор на Висш съдебен съвет може да усъвършенства работата на системата, 10 на 100 - че през последните 1-2 години има усъвършенстване.
Финансирането от чужбина на партии и организации на магистрати се приема извънредно отрицателно - под 4 % единствено утвърждават, 18 на 100 считат за обикновено магистратските организации да получават европари.
На процедура апелите за правосъдна промяна и дебатите кой е отговорен са довели само до задълбочаване на недоверието в правосъдната система, което може да се преглежда и като позитивен резултат, доколкото ще принуди магистратите да търсят механизми и да подхващат дейности, регистрират социолозите.
Макар една трета от хората да не знаят какво и по какъв начин тъкмо да се промени, те желаят бърз, обективен и неутрален процес; битка с корупцията и политическата взаимозависимост, както и надзор, бистрота и наказания в системата.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ




