„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“ Да

„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“
Да ме елементарни великия стихотворец и бунтовник че му извършвам кражба заглавието на блестящия текст, оповестен във вестник „ Знаме “ на втори март 1875 година. Незнайно за какво Ботев тогава се подписва с псевдонима „ Михал “.

И така, прелестно нещо е да има човек топла соба, хляб самун, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Сънува че Бойко Борисов е паднал от власт и един млад юнак е пристигнал от Канада и спечелил бързо националната обич. Лошото на сънищата е, че съвсем постоянно след тях човек се разсънва и вижда грозната реалност.

Действителност на излъгани упования, на замъглени миражи, на осъзната безперспективност. Ботев добавя – Светът е механа, а ти би трябвало да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров.

А нашето лято се отдалечава безнадеждно. Мразим люто ГЕРБ. Разлюбихме Политическа партия. Българска социалистическа партия към този момент твърдо за нищо не става. Какво ни остава? Да чакаме нов избавител? Да въртим задници от Москва към Вашингтон, че не дай си боже да се наложи противоположното придвижване? Или да плюем и пърдим под юргана, проклинайки личната си орис?
Дойде март, зимата си отива. За жал, обаче, иде политическата зима. Зимата на отчаянието? На неналичието на вероятност? На скованото безучастие?

Може и по този начин – Кукуригу! Ето петлите! Джав, джав! Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина.
Дали, поете…

Владимир Танев