От Фейсбук профила на Андрей НеновАз съм емигрант с двойно

От Facebook профила на Андрей Ненов

Аз съм бежанец с двойно поданство. Досега постоянно съм дал своя вот. Правех избори, агитирах за всеобщо гласоподаване, интересувах се и се борех с ЦИК и Министерство на външните работи (имат най-малко десетина мои писма по най-различни изборни поводи). Време е обаче да спра. Да спра да гласоподавам – и аз, и тези като мен.

Време е да спрем да променяме „ отдалечено “ посредством избори България – страна, която въпреки и да обичаме, не обитаваме и не познаваме от близко.

Повечето хора в моето състояние са в чужбина от дълго време. Много от българските емигранти рядко се прибират в родината. Някои го вършат всяка година, други – един път на 2-3 години, трети – един път на 10. Колкото по-рядко се прибираш, толкоз по-малко знаеш. Може да си мислиш, че си осведомен, тъй като четеш вестници и гледаш телевизия, само че видяното не е като това да го „ пипнеш “ с ръка и да го усетиш персонално.

Време е ние, живеещите от дълго време на открито, да спрем да дефинираме вота в България. Всъщност множеството емигранти от дълго време са спрели по една или друга причина. Българите в Съединени американски щати са към 350 000, а от тях на последните избори са дали своят вот едвам 5 500 (1,5%). В Обединеното кралство са към 380–400 000, а са дали своят вот 14 000 (3,5%). От толкоз доста наши сънародници в Съединени американски щати и Англия гласоподават едвам сред % и половина и три. Толкова.

Не ме разбирайте неправилно – българите в чужбина обичаме родината си. Четем на български, приказваме езика, посещаваме български учебни заведения и тържества. Но от ден на ден мои другари ми споделят: „ Андрей, ние не сме там. Нямаме право да дефинираме ориста на хора, с които не живеем на едно място. “

И това е разбираемо. Когато емигрираш, през първите години спомените са пресни – от баничарницата до блока и месечните налози. Като минат 5, 10 или повече години, остават единствено носталгичните мемоари, а действителната обстановка се е трансформирала. Започваме да съдим като странични наблюдаващи. Да не приказваме, че напоследък съдим по кавги в TikTok и YouTube. Това нито е почтено, нито е вярно. А най-лошото е, че е извънредно елементарно за операция – някой пуска два скандални клипа и хора на 10 000 км разстояние незабавно намразват Пешо или Иван.

Факторът „ Турция “: Малцина от днешните национални избраници се интересуваха по какъв начин се гласоподава в Турция преди 10–15 години. Аз обаче бях от тези, които освен помагаха и създаваха първите онлайн начинания за гласоподаване (2008–2016), само че и от първите, които алармираха ЦИК за безобразията със заявките в Турция (вж. Протокол № 103/09.09.2014 година на ЦИК или вх. № ПВР-22-377 от 11.10.2016 година до ЦИК).

Проблемите там не отшумяха. Напротив – дистанцията сред българския език и гласуващите се усилваше. Този проблем, който на практика съставлява интервенция във вътрешните работи на България, може да бъде решен единствено с фрапантни ограничавания. Днес на един гласуващ българин в Щатите се падат по 8–10 гласуващи в Турция. И в случай че в Съединени американски щати и Англия гласовете се разпределят относително отмерено по политическия набор, то в Турция те са ориентирани единствено в една посока. А бъдете уверени, че българите в Щатите, за разлика от някои други гласуващи, приказват и пишат чудесно на български.

Днес аз с наслада бих жертвал своето право на глас, в случай че това ще лиши петима души, които не обичат България, от опцията освен да заличат моя глас, само че и фрапантно да наклонят везните в неверната посока.

Времето пристигна. Дали ще има 20 секции отвън Европейски Съюз, или единствено 10 – тези, които доста държат да гласоподават, ще намерят метод. Другите 98% по този начин или другояче или не го смятат за почтено, или към този момент не ги интересува.