„Да се знае в лето 1798-о, месец дикемврия, когато ся

„Да се знае в лето 1798-о, месец дикемврия, когато ся скапе село Габрово, та сякоха хората по Рождество Христово…“ Тази приписка в остаряла богослужебна книга припомня за една кошмарна Коледа в края на ХVIII век.

На 25 декември 1798 година Хюсеин капудан-паша завладява града и наемниците му кърджалии три дни колят и обират наред. Режат глави и първом ги носят в конака на пашата за бакшиш, а сетне ги хвърлят в реката. Тъй си изпаща непокорният балкански градец, задето застава на страната на Осман Пазвантоглу в свадите му с Портата.

Три години по-рано


Пазвантоглу, разгласен от последователите си за видински паша, разрушава пратения против него румелийски бейлербей Мустафа паша и взема решение да разшири владенията си. С 80-хилядна армия той излиза от Видин и скоро съвсем цяла Северна България е негова. Пазвантоглу афишира, че се е вдигнал не против султана, а против министрите му, промените и новите налози. Това притегля към него еничарите, най-силно наранени от промените във войската, а гръмките му прокламации за независимост и правдивост за всички жители бързо печелят благосклонността на популацията.

Уплашена от разширяващото се въздействие на бунтовника, Портата праща срещу него Хюсеин капудан-паша, шурей и любимец на султан Селим III, отпред на 120 000 въоръжени мъже. Той идва на 20 декември в село Шипка и праща оттова уведомление на габровци да излязат да го посрещнат, тъй като ще смаже главата на Пазвантоглу. „Ще те посрещнем с барут и патрони, та в случай че обичаш, заповядай!“, отговорят смело те, подучени от Османовия представител в града.

По това време гражданската власт в Габрово се съставлява от един господар, който поддържа десетина добре въоръжени мъже, наречени панти, задължени да се бият дружно със заптиетата при набези над града.

Дружен отпор

Габрово е едно от първите освободени български селища през 1877 година
Габрово е оградено със стена от дебели цепеници, пред която има бездънен окоп. Разгневеният паша понечва да мине с войската си Балкана, само че укрепилите се на връх „Св. Никола“ (Шипка) Османови бойци и габровци го отблъскват в пикантен пердах.

Три дни на вятъра се пробва капудан-пашата да мине прохода и най-после взема решение да си послужи с ловкост. Пръска войските си из близките села и пуска слух, че ще опитва да мине през Хаинбоаз. Като го зърват от върха да напуща село Шипка, габровци въздъхват облекчено и бързешком се спускат вкъщи си да срещат Коледа. Ала още на Бъдни вечер турчинът се връща. Минава Балкана през нощта благодарение на един лидер шипченец и точно на Рождество се появява на горния завършек на града. Габровци залостват портите и почват да се пазят, но скоро са надвити от многочисления противник.

Предателството


Последни остават да се бият трима панти – Йовко Мухът, брат му Пенко и Йончо Семерджията. Те се заключват в Резовската воденица и с точни изстрели смъкват всеки явил се в близост турчин. Кърджалиите заобикалят воденицата и стартират да гърмят, но без триумф – дебелите й стени са като цитадела. По едно време стрелбата стихва и някакъв бедняк, претрупан със съчки и с чувалче под мишница, изскача начело. От воденицата му кресват да бяга. „Убийте ме! – дава отговор той. – По-добре да умра от християнска, а не от поганска ръка!“

Никой не стреля. Дрипльото стига под стрехата на воденицата и изсипва чувалчето си, цялостно със плява и сено, в една празна бъчва. Струпва съчките от горната страна, сипва малко барут, пали го с огнивото и до момента в който пантите се усетят, бъчвата пламва, по нея и воденицата. Тримата мъже се спускат през капандурата във водата и хукват през реката към баира. Пада погубен единствено един – късите му ботуши се напълват с вода и му попречват да бяга.

На 28 декември Хюсеин капудан-паша заповядва да възпламенят града и потегля с войската си за Видин. Изгаря по-голямата част от Габрово дружно с двете църкви „Св. Иван“ и „Св. Петка“. Скрилите се по горите поданици се връщат, изгасяват огъня и избавят каквото могат. И се залавят всички заедно отново да си вдигнат къщи, с цел да го има алтън Габрово и до през днешния ден.

Затворници разиграват подаръците на комар

Никола Обретенов назовава гръцките пандизчии пунгаши.
Никола Обретенов, хванат от потерите в Балкана след разбиването на четата на Христо Ботев, е наказан от турския ексклузивен съд в Русе на гибел. По-късно присъдата е сменена с доживотно изгнание в Мала Азия. През декември 1877 година той към този момент се намира в пандиза Сен Жан д’Акр и дружно със своите приятели по орис, измежду които е и Кирил Ботев, се готвят да посрещнат коледните празници. От боязън пред европейското публично мнение турската затворническа администрация се пробва да прояви известно почитание към християнския набожен празник. По този мотив във вторника преди Коледата, както свидетелства в дневника си Обретенов, заточениците са заведени на баня, „за да са измием от нечистотиите, които набираме във влажния си затвор“.

В четвъртък управата раздава на всекиго по малко кюмюр, с цел да посрещнат Рождество Христово със разпален мангал. По същото време идва и „католишкият поп да посети гърците, що са католици – както си спомня Обретенов. – Донесе им дрехи, постелки и завивки, само че те ще ги изиграят на комар, тъй като те са хора пунгаши и не знаят да работят, та да ядат“.

На самата Коледа Обретенов и другарите му пишат писма на своите близки, разясняват оскъдните вести, които доближават до тях за развоя на Руско-турската война, описват мемоари от личната си бунтовна активност. На идващия понеделник им носят подарък от локалното православно население – тенджера сварена кокошка с ориз.

По силата на Сан-Стефанския кротичък контракт Никола Обретенов е освободен през 1878 година и се завръща в отечеството си.