Силвия Лулчева и Васил Бинев: Добре ни е и без брак
– Вие и двамата сте печелили премията “Икар ” за “Златен глас ”. Какво, с изключение на гласът намирате за почтено за златно отличие в половинката ви?
Силвия: Хайде, ти първо кажи, като по-голям, по-красив и по-талантлив! (Смеят се.)
Васил: Силвето има златен темперамент. Има ужасно възприятие за правдивост, което доста одобрявам у нея, както и огромна непримиримост – при нея няма задания, които да са сложни и да не се извършват.
С.: Аз си мислех, че ще кажеш, че имам златно възприятие за хумор… А на Васето му е златно търпението. Като се има поради общия навъртян километраж на фамилната ни кола, то той се дължи на неговото самообладание, възприятие за мярка, приемливост и удивителния му гений да ми приказва, даже с тишина, аз го разбирам по тялото, по очите, по тишината.
В.: Да допълня за Силвето – тя има извънредно качество, което се среща рядко в нашите среди – нейната безспорна почтеност, тя е почтена и откровена за всичко в живота.
С.: Което нерядко ми е затваряло порти, тъй като съм прекомерно неприкрита и това, което се случва в сърцето и главата ми – ми е изписано на лицето. Сигурно има и афектирани, тъй като истината не постоянно е приятна, тя е добре да бъде най-малко опакована в една сладка, розова опаковка, а аз не преставам да се изучавам на така наречен сандвич рецензия. Тоест – първо да кажеш нещо позитивно, по-късно рецензията, а най-после да завършиш с – само че все пак, ти отново се оправи отлично. (Смеят се.)
– В момента сте на екран в известните сериали “Столичани допълнително ” и “Откраднат живот ”. Следите ли под лупа играта на обичания ви човек и по-често го хвалите, или критикувате?
С.: Аз го виждам доста деликатно и изпитателно, тъй като най-трудно е да излъжеш околните си, а другите фенове могат да се подведат по някой твой остроумен ход. Много ми хареса, че Васил е мислил върху облика си, че има концепция, решение и че го пази вярно и не разяснява героя с играта си. Той е намерил мярката и като прибавим и неговото чудовищно омагьосване на екран, мисля, че потеря от последователки към този момент ще драскат по вратата. (Смеят се.)
В.: Благодаря ти доста. Аз също виждам Славчето (Славка Лютова – героинята на Силвия –б.а.) и то към този момент 6 години. Не съм си разрешавал да я подлагам на критика за нещо, по-скоро обичам да се веселя на нейните достижения и ги означавам.
– Имате ли обичан персонаж в сериалите, с изключение на този на половинката ви?
С.: О, да! За мен работата с Кръстю Лафазанов е едно ненадминато човешко, естетическо, актьорско и приятелско наслаждение. Също по този начин доста обичам Любо Нейков и съм щастлива, че с него си партнираме и в театъра, Иван Юруков, както и Руси (Руслан Мъйнов-б.а.), който ме предизвика непрестанно с неговите скорпионски открития.
В.: Аз към момента съм зелен в сериалостроенето и ми е мъчно да откроя някого – всичките ги одобрявам. Много ми харесва атмосферата в екипа – в този момент е към този момент пети сезон и всички са доста сработени и колегиални.
– А в живота защо най-често се случва да отнесете рецензия от индивида до вас?
С.: За хъркането му. (Смеят се.) Ама, тихичко хърка.
В.: За доста неща. Аз малко съм мързеливичък у дома, само че това, което правя го върша на драго сърце, то е малко изиграно удоволствие…
С.: Глупости, не е ленив и се пробва да ми достави наслада, като се заема с някаква работа! Е, прави я, но под дулото на револвер – имам си един домакински воден револвер и го застрашавам с него. (Смее се.) Иначе рецензията ми към него е, че не е предприемчив и не е подготвен да ме изненада. Примерно да ми каже – Силве, в този момент петък, събота и неделя те похищавам на едно сантиментално място и там страшни неща..
В.: Това идва от мързела, несъмнено. (Избухват в смях.)
-Вие сте дублирали безчет филми и персонажи с прелестните ви гласове. Има ли някой от тях, който усещате изключително непосредствен?
С.: Васенце, ти кажи! На мен доста ми харесва по какъв начин той дублира Еди Мърфи.
В.: Той ми е сложен – доста бързо и пламенно приказва и по тази причина не го обичам доста. Най-любим ми е Хорейшио – “От местопрестъплението-Маями ”.
С.: Мен към момента има хора, които ме свързват с Кари Брадшоу и “Сексът и градът ” и до момента не съм срещнала човек, който е гледал кино лентата без моя дублаж и да му е харесал. (Смее се.) Това, че имаме цялата тази група в този паметен сериал, беше брилянтно попадение на редакторката Ралица Ботева, тъй като хората го свързват с българските гласове. Иначе си одобрявам доста и Огнената Грейс, както и Пеги Бънди от “Женени с деца ”.
– А, с изключение на Кари, коя от другите героини в “Сексът и градът ” ти подхожда най-вече?
С.: Саманта ми е доста приятна, само че всички са ми забавни, а одобрявам и гея в цялото това четирижение – нали споделят, че до всяка една огромна и съумяла жена би трябвало да има един гей. (Смее се.) Важно е, че като дублирах тези сериали, скрито си мечтаех за български подобен. Сега насочвам едно голямо предизвикателство към всички читатели – хора, които биха желали да пишат – да се учат да пишат за телевизия, тъй като това е една заложба, която би трябвало да се отгледа. Ако в този момент стартират да се образоват хора в това и след 10 години ще имаме доста хубави сериали.
– Коя от всичките функции, които сте озвучавали, свързвате с някакъв занимателен миг?
С.: Тук се сещам за един негов воин в турски сериал, който искаше да се самоубие с саралии. Понеже героят му е диабетик и опитва да се самоубие с една тава саралия, само че оцелява и животът продължава. (Смеят се.)
– Запознали сте се също по време на дублаж. Спомняте ли навръх кой филм, или сериал?
В.: Аз бях толкоз комплициран, толкоз запленен от нея, че съм не запомнил кой филм. (Смеят се.)
С.: Аз също не си припомням кино лентата, само че след това дълго работехме дружно за един латино сериал и мисля, че се споделяше “Незабравимата ”! Ето, заглавието е красноречиво!
– Още на първата ви среща ли усетихте пеперудите в стомаха, или искрата се появи по-късно?
В.: Разбира се, първоначално имаше интерес, който Силвия провокира със самото си наличие по време на паузите. Тогава тя бълваше непрестанно някакви остроумия и хуморески.
С.: Също по този начин и вицове. Със сигурност съм разказвала някакви мръсни вицове, тъй като аз други не знам. (Смеят се.) Относно пеперудите – толкоз съм щастлива, че моите пеперуди към момента се раждат, и треперят и са живи и са нови – не са ми умрели пеперудите от ден първи. (Смеят се.)
– Личи ви, че още сте влюбени като първоначално. А какво си спомняте за първата целувка сред вас?
С.: А, доста прекрасен спомен имам, дай Боже всекиму!
В.: Значи това е било преди 15 години сигурно…
С.: Васе, лъжеш, преди 15 си бил с друга, тъй като беше преди 20 и повече години.
В: Аз, тъй като ги пресмятам по годините на щерка ни…
С.: Която в този момент ще навърши 17. Значи сме се целували, откакто се е родила! (Смеят се.)
В.: Е, при всички положения обаче помня, че беше някъде на открито, беше доста студено и аз те изпращах до вас и по-късно на тичешком тичах към трамвая.
С.: Трябва да е било доста гореща целувка, тъй като зимата тогава беше безчовечен студена, само че му се размина синузит и такива рискови неща. Колко ли са ми горещи целувките! (Отново се смеят.).
– Кой е най-хубавият комплимент, който сте получавали от обичания човек?
С.: Васе, я кажи в този момент нещо обществено, де! (Смеят се.) За мен той е най-хубавият татко, което на мен на практика ми е липсвало в живота, защото моят татко умря, като бях на 9 години. В момента получавам насладата за всички сетива и сърцето ми се цялостни от благополучие, като виждам какъв брой добър татко е той и в действителност си давам сметка какво не съм имала в никакъв случай, само че пък мога да се веселя от името на Елица.
В.: Аз знам, че хората би трябвало да си споделят похвали, да си споделят хубавите неща, в това отношение аз съм малко дебил, даже когато ми е на устата комплимента, аз го замлъквам. За мен би трябвало някакво особено изискване, с цел да мога да изригна в такива думи.
С.: Васил може да бъде доста гальовен, което за мен е доста повече от думи. От време на време ми написа чудесни стихчета, от вида на – ти си роза, ти си крем, ти си благополучие за мен. (Смеят се.) Знаеш ли, познавам доста приятелки, които получават хубави похвали, скъпи дарове, биват изненадвани прелестно от половинките си, само че също по този начин и доста прелестно бити… Предпочитам да се отнемам от всичките тези добавки, в името на едно безшумно, нежно поглеждане и нищо повече.
– Скоро връзката ви стана на 20 години. Отбелязахте ли го по някакъв специфичен метод?
С.: Много желаех да ми купи един безценен подарък от чужбина, който обаче не пристигна, само че ще очаквам, аз съм търпелива, ще изчакам още 20 години. (Смее се.)
В.: Както стана ясно аз дори не знаех, че са минали 20 години, все си мислех, че са малко по-малко. (Смеят се.) Ти ни подсети да създадем един празник – може да те заведа на механа.
С.: Да, той си ме води на механа. Аз си мислех да създадем едно събиране с другари, само че тъй като беше януари и бяхме заети, та пропуснахме шумотевицата, само че хайде да честваме всеки ден – готино е!
-Никога ли не сте се изкушавали да се ожените?
С.: Не! Хайде, дай хорово – неее! (Смеят се.) Въпреки, че аз съм му предложила, като бях бременна, само че той ми отхвърли и в този момент си мисля, че по този начин ни е добре. Ние по този начин или другояче пред хората сме семейство, а пред Бога пък не било редно да се жениш без да имаш всемирски брак.
В.: Нямаме потребност от такава административност на връзката ни.
– Вие не говорите в дома си за работа – от кои тематики и събития се вълнувате най-силно и коментирате между тях?
В.: Вълнуваме се от политика и от градските неуредици, само че си приказваме доста и за българското кино, за книги…, както и за простотията в близост. Сега да вземем за пример виждам кофите за отпадък начело и ми се желае да кажа, че толкоз привикнах към условието на Силвето да хвърляме разделно, че към този момент като ходя по улицата и това ми прави усещане. Като видя някой да хвърли битов боклук в кофа за пластмаса и ми става доста неприятно. Възмущавам се, не съм подобен човек да отида и да го хвана за ухото, само че ми идва да го направя.
С.: В огромния град има потребност от дисциплинираност и ред. Аз извънредно доста обичам София, одобрявам я и бързам да се върна, като играя отвън града, само че желая разпоредбите тук да се съблюдават. Не е толкоз мъчно, анонимността, която огромния град предлага, не значи, че можеш да дойдеш тук и да се държиш като тъпанар – не, благодаря! Като цяло и двамата сме склонни да виждаме позитивните неща и не се включваме в общото мрънкане и намиране на някакъв недостатък. Иначе най-вече се вълнуваме от това Елица да ни е щастлива и здрава.
– Дъщеря ви Елица по какво наподобява на майка си и по какво на татко си?
В.: Тя е общителна като Силвия, обичаща като нея, почтена като нея и от време на време е откровена като майка си, а от мен е взела сините очи. (Смеят се.)
С.: Еличето си мисля, че е взела от татко си не са единствено сините очи, а и други негови качества, които ще й оказват помощ в живота напред. Тя има всичко належащо, а нейна работа е да продължи духовното си израстване отговорно и почтено – да не премине през живота, като пасажер без багаж.
– Васил, истина ли е, че си сънувал Елица преди да се роди?
В.: Истина е, сънувах я. Два-три дни преди този момент със Силвето си говорехме какво да бъде името на бебето и вечерта сънувам на фотография едно бузесто детенце с една къдрава косичка и се разсънвам с името Елица. Споделих го с нея и тя сподели – доста хубаво име и по този начин остана, а щерка ни се роди тъкмо такава – с бузки и къдрава косичка.
С.: Е, тя не се роди с косица, беше си чисто без косичка, след това се появи, а то си беше чисто като глухарче.
В.: Елица от доста дребна се лекува с хомеопатия, с помощта на Силвия. Аз не съм толкоз разпален и уверен в нея, само че един път детето имаше мощни болки в ушите – чувал съм, че е рисково и желаех да вземем антибиотик, а Силвето сподели – не, ще продължава на хомеопатия и след 2 дни детето се оправи.
– В какво вярвате?
В.: Сега чета една книга за известният чешки спортист – Емил Затопек. Впечатли ме това, че той не потегля за Олимпиадата в Хелзинки, тъй като стопират един негов другар да взе участие по политически аргументи, а по това време Емил е на върха на славата си. Вярвам, че все в миналото този свят, ще се изпълни с такива хора, като него.
С.: Дано!
##########
Силвия: Хайде, ти първо кажи, като по-голям, по-красив и по-талантлив! (Смеят се.)
Васил: Силвето има златен темперамент. Има ужасно възприятие за правдивост, което доста одобрявам у нея, както и огромна непримиримост – при нея няма задания, които да са сложни и да не се извършват.
С.: Аз си мислех, че ще кажеш, че имам златно възприятие за хумор… А на Васето му е златно търпението. Като се има поради общия навъртян километраж на фамилната ни кола, то той се дължи на неговото самообладание, възприятие за мярка, приемливост и удивителния му гений да ми приказва, даже с тишина, аз го разбирам по тялото, по очите, по тишината.
В.: Да допълня за Силвето – тя има извънредно качество, което се среща рядко в нашите среди – нейната безспорна почтеност, тя е почтена и откровена за всичко в живота.
С.: Което нерядко ми е затваряло порти, тъй като съм прекомерно неприкрита и това, което се случва в сърцето и главата ми – ми е изписано на лицето. Сигурно има и афектирани, тъй като истината не постоянно е приятна, тя е добре да бъде най-малко опакована в една сладка, розова опаковка, а аз не преставам да се изучавам на така наречен сандвич рецензия. Тоест – първо да кажеш нещо позитивно, по-късно рецензията, а най-после да завършиш с – само че все пак, ти отново се оправи отлично. (Смеят се.)
– В момента сте на екран в известните сериали “Столичани допълнително ” и “Откраднат живот ”. Следите ли под лупа играта на обичания ви човек и по-често го хвалите, или критикувате?
С.: Аз го виждам доста деликатно и изпитателно, тъй като най-трудно е да излъжеш околните си, а другите фенове могат да се подведат по някой твой остроумен ход. Много ми хареса, че Васил е мислил върху облика си, че има концепция, решение и че го пази вярно и не разяснява героя с играта си. Той е намерил мярката и като прибавим и неговото чудовищно омагьосване на екран, мисля, че потеря от последователки към този момент ще драскат по вратата. (Смеят се.)
В.: Благодаря ти доста. Аз също виждам Славчето (Славка Лютова – героинята на Силвия –б.а.) и то към този момент 6 години. Не съм си разрешавал да я подлагам на критика за нещо, по-скоро обичам да се веселя на нейните достижения и ги означавам.
– Имате ли обичан персонаж в сериалите, с изключение на този на половинката ви?
С.: О, да! За мен работата с Кръстю Лафазанов е едно ненадминато човешко, естетическо, актьорско и приятелско наслаждение. Също по този начин доста обичам Любо Нейков и съм щастлива, че с него си партнираме и в театъра, Иван Юруков, както и Руси (Руслан Мъйнов-б.а.), който ме предизвика непрестанно с неговите скорпионски открития.
В.: Аз към момента съм зелен в сериалостроенето и ми е мъчно да откроя някого – всичките ги одобрявам. Много ми харесва атмосферата в екипа – в този момент е към този момент пети сезон и всички са доста сработени и колегиални.
– А в живота защо най-често се случва да отнесете рецензия от индивида до вас?
С.: За хъркането му. (Смеят се.) Ама, тихичко хърка.
В.: За доста неща. Аз малко съм мързеливичък у дома, само че това, което правя го върша на драго сърце, то е малко изиграно удоволствие…
С.: Глупости, не е ленив и се пробва да ми достави наслада, като се заема с някаква работа! Е, прави я, но под дулото на револвер – имам си един домакински воден револвер и го застрашавам с него. (Смее се.) Иначе рецензията ми към него е, че не е предприемчив и не е подготвен да ме изненада. Примерно да ми каже – Силве, в този момент петък, събота и неделя те похищавам на едно сантиментално място и там страшни неща..
В.: Това идва от мързела, несъмнено. (Избухват в смях.)
-Вие сте дублирали безчет филми и персонажи с прелестните ви гласове. Има ли някой от тях, който усещате изключително непосредствен?
С.: Васенце, ти кажи! На мен доста ми харесва по какъв начин той дублира Еди Мърфи.
В.: Той ми е сложен – доста бързо и пламенно приказва и по тази причина не го обичам доста. Най-любим ми е Хорейшио – “От местопрестъплението-Маями ”.
С.: Мен към момента има хора, които ме свързват с Кари Брадшоу и “Сексът и градът ” и до момента не съм срещнала човек, който е гледал кино лентата без моя дублаж и да му е харесал. (Смее се.) Това, че имаме цялата тази група в този паметен сериал, беше брилянтно попадение на редакторката Ралица Ботева, тъй като хората го свързват с българските гласове. Иначе си одобрявам доста и Огнената Грейс, както и Пеги Бънди от “Женени с деца ”.
– А, с изключение на Кари, коя от другите героини в “Сексът и градът ” ти подхожда най-вече?
С.: Саманта ми е доста приятна, само че всички са ми забавни, а одобрявам и гея в цялото това четирижение – нали споделят, че до всяка една огромна и съумяла жена би трябвало да има един гей. (Смее се.) Важно е, че като дублирах тези сериали, скрито си мечтаех за български подобен. Сега насочвам едно голямо предизвикателство към всички читатели – хора, които биха желали да пишат – да се учат да пишат за телевизия, тъй като това е една заложба, която би трябвало да се отгледа. Ако в този момент стартират да се образоват хора в това и след 10 години ще имаме доста хубави сериали.
– Коя от всичките функции, които сте озвучавали, свързвате с някакъв занимателен миг?
С.: Тук се сещам за един негов воин в турски сериал, който искаше да се самоубие с саралии. Понеже героят му е диабетик и опитва да се самоубие с една тава саралия, само че оцелява и животът продължава. (Смеят се.)
– Запознали сте се също по време на дублаж. Спомняте ли навръх кой филм, или сериал?
В.: Аз бях толкоз комплициран, толкоз запленен от нея, че съм не запомнил кой филм. (Смеят се.)
С.: Аз също не си припомням кино лентата, само че след това дълго работехме дружно за един латино сериал и мисля, че се споделяше “Незабравимата ”! Ето, заглавието е красноречиво!
– Още на първата ви среща ли усетихте пеперудите в стомаха, или искрата се появи по-късно?
В.: Разбира се, първоначално имаше интерес, който Силвия провокира със самото си наличие по време на паузите. Тогава тя бълваше непрестанно някакви остроумия и хуморески.
С.: Също по този начин и вицове. Със сигурност съм разказвала някакви мръсни вицове, тъй като аз други не знам. (Смеят се.) Относно пеперудите – толкоз съм щастлива, че моите пеперуди към момента се раждат, и треперят и са живи и са нови – не са ми умрели пеперудите от ден първи. (Смеят се.)
– Личи ви, че още сте влюбени като първоначално. А какво си спомняте за първата целувка сред вас?
С.: А, доста прекрасен спомен имам, дай Боже всекиму!
В.: Значи това е било преди 15 години сигурно…
С.: Васе, лъжеш, преди 15 си бил с друга, тъй като беше преди 20 и повече години.
В: Аз, тъй като ги пресмятам по годините на щерка ни…
С.: Която в този момент ще навърши 17. Значи сме се целували, откакто се е родила! (Смеят се.)
В.: Е, при всички положения обаче помня, че беше някъде на открито, беше доста студено и аз те изпращах до вас и по-късно на тичешком тичах към трамвая.
С.: Трябва да е било доста гореща целувка, тъй като зимата тогава беше безчовечен студена, само че му се размина синузит и такива рискови неща. Колко ли са ми горещи целувките! (Отново се смеят.).
– Кой е най-хубавият комплимент, който сте получавали от обичания човек?
С.: Васе, я кажи в този момент нещо обществено, де! (Смеят се.) За мен той е най-хубавият татко, което на мен на практика ми е липсвало в живота, защото моят татко умря, като бях на 9 години. В момента получавам насладата за всички сетива и сърцето ми се цялостни от благополучие, като виждам какъв брой добър татко е той и в действителност си давам сметка какво не съм имала в никакъв случай, само че пък мога да се веселя от името на Елица.
В.: Аз знам, че хората би трябвало да си споделят похвали, да си споделят хубавите неща, в това отношение аз съм малко дебил, даже когато ми е на устата комплимента, аз го замлъквам. За мен би трябвало някакво особено изискване, с цел да мога да изригна в такива думи.
С.: Васил може да бъде доста гальовен, което за мен е доста повече от думи. От време на време ми написа чудесни стихчета, от вида на – ти си роза, ти си крем, ти си благополучие за мен. (Смеят се.) Знаеш ли, познавам доста приятелки, които получават хубави похвали, скъпи дарове, биват изненадвани прелестно от половинките си, само че също по този начин и доста прелестно бити… Предпочитам да се отнемам от всичките тези добавки, в името на едно безшумно, нежно поглеждане и нищо повече.
– Скоро връзката ви стана на 20 години. Отбелязахте ли го по някакъв специфичен метод?
С.: Много желаех да ми купи един безценен подарък от чужбина, който обаче не пристигна, само че ще очаквам, аз съм търпелива, ще изчакам още 20 години. (Смее се.)
В.: Както стана ясно аз дори не знаех, че са минали 20 години, все си мислех, че са малко по-малко. (Смеят се.) Ти ни подсети да създадем един празник – може да те заведа на механа.
С.: Да, той си ме води на механа. Аз си мислех да създадем едно събиране с другари, само че тъй като беше януари и бяхме заети, та пропуснахме шумотевицата, само че хайде да честваме всеки ден – готино е!
-Никога ли не сте се изкушавали да се ожените?
С.: Не! Хайде, дай хорово – неее! (Смеят се.) Въпреки, че аз съм му предложила, като бях бременна, само че той ми отхвърли и в този момент си мисля, че по този начин ни е добре. Ние по този начин или другояче пред хората сме семейство, а пред Бога пък не било редно да се жениш без да имаш всемирски брак.
В.: Нямаме потребност от такава административност на връзката ни.
– Вие не говорите в дома си за работа – от кои тематики и събития се вълнувате най-силно и коментирате между тях?
В.: Вълнуваме се от политика и от градските неуредици, само че си приказваме доста и за българското кино, за книги…, както и за простотията в близост. Сега да вземем за пример виждам кофите за отпадък начело и ми се желае да кажа, че толкоз привикнах към условието на Силвето да хвърляме разделно, че към този момент като ходя по улицата и това ми прави усещане. Като видя някой да хвърли битов боклук в кофа за пластмаса и ми става доста неприятно. Възмущавам се, не съм подобен човек да отида и да го хвана за ухото, само че ми идва да го направя.
С.: В огромния град има потребност от дисциплинираност и ред. Аз извънредно доста обичам София, одобрявам я и бързам да се върна, като играя отвън града, само че желая разпоредбите тук да се съблюдават. Не е толкоз мъчно, анонимността, която огромния град предлага, не значи, че можеш да дойдеш тук и да се държиш като тъпанар – не, благодаря! Като цяло и двамата сме склонни да виждаме позитивните неща и не се включваме в общото мрънкане и намиране на някакъв недостатък. Иначе най-вече се вълнуваме от това Елица да ни е щастлива и здрава.
– Дъщеря ви Елица по какво наподобява на майка си и по какво на татко си?
В.: Тя е общителна като Силвия, обичаща като нея, почтена като нея и от време на време е откровена като майка си, а от мен е взела сините очи. (Смеят се.)
С.: Еличето си мисля, че е взела от татко си не са единствено сините очи, а и други негови качества, които ще й оказват помощ в живота напред. Тя има всичко належащо, а нейна работа е да продължи духовното си израстване отговорно и почтено – да не премине през живота, като пасажер без багаж.
– Васил, истина ли е, че си сънувал Елица преди да се роди?
В.: Истина е, сънувах я. Два-три дни преди този момент със Силвето си говорехме какво да бъде името на бебето и вечерта сънувам на фотография едно бузесто детенце с една къдрава косичка и се разсънвам с името Елица. Споделих го с нея и тя сподели – доста хубаво име и по този начин остана, а щерка ни се роди тъкмо такава – с бузки и къдрава косичка.
С.: Е, тя не се роди с косица, беше си чисто без косичка, след това се появи, а то си беше чисто като глухарче.
В.: Елица от доста дребна се лекува с хомеопатия, с помощта на Силвия. Аз не съм толкоз разпален и уверен в нея, само че един път детето имаше мощни болки в ушите – чувал съм, че е рисково и желаех да вземем антибиотик, а Силвето сподели – не, ще продължава на хомеопатия и след 2 дни детето се оправи.
– В какво вярвате?
В.: Сега чета една книга за известният чешки спортист – Емил Затопек. Впечатли ме това, че той не потегля за Олимпиадата в Хелзинки, тъй като стопират един негов другар да взе участие по политически аргументи, а по това време Емил е на върха на славата си. Вярвам, че все в миналото този свят, ще се изпълни с такива хора, като него.
С.: Дано!
##########
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ