Арабела Бишъп: Всички звезди са капризни
– Какво съставлява специалността личен фешън съветник и имиджмейкър за България?
– Необходимостта да се откри и предложи на даден човек елегантно, практично, комфортно и рационално облекло съгласно потребностите и фигурата му са причина за появяването на специалността. Изглежда елементарно в визиите на мнозина, само че в действителност не е по този начин. Да подбираш и комбинираш от разнообразни фешън магазини, да контактуваш с дизайнери, да не пропускаш фешън дефилета, да следиш усърдно кои сезонни сбирки си отиват и какви идват на тяхно място не е по никакъв начин лесна работа. Но на мен това ми носи задоволство, тъй като виждам какъв брой са удовлетворени хората от направения от мен избор за тяхната визия. Това ме прави щастлива. Усмивката по лицето на клиента е премия, която осмисля специалността личен фешън съветник.
– Всеки ли може да построи собствен личен жанр?
– Персоналният жанр е: отношение, отношение и отношение. Слушайте вътрешната си муза, носете нещо, което ви споделя: „ Днес аз съм тук! “
– Как започнахте да се занимавате в тази област и какъв брой часа дневно в главата ви е думата „мода“?
– Взаимното привличане сред мен и модата узряваше последователно. Усещането за красиво, стилно, съчетанието на цветове и асортимент на верните аксесоари бяха първата крачка, която направих. Усетих, че изпитвам задоволство от това да наблягам характерността в индивида, да скътвам минусите на формите или с новата визия да подарявам самочувствие. Модата прави всеки човек по-щастлив и по-уверен в това забързано всекидневие. Със сигурност знам, че това е споделена обич и ще го върша вечно, а думата мода е постоянно към мен, аз самата съм носителка на модата и я откривам във всичко.
– Коя е европейската фешън столица за вас и с какво свързвате думата „мода“?
– Без подозрение това е Париж – синоним на думата „ мода “. Но паралелно с Париж бих добавила и фешън градове като Милано, Лондон, където се прави мода и се показват най-големите международни дефилета. Те дружно съставляват флагмана на европейските фешън трендове, които идват, с цел да тържествуват на всички места по света.
– Била сте на седмицата на модата в Япония, кое е присъщото за стила в Страната на изгряващото слънце?
– В Япония ме впечатли това, че вековните обичаи, традиции и нрави са сложени на фундамент и са неотменими, само че те не пречат на хармоничното общуване на остарялото, което Япония пази ревниво, с новото, което идва, с цел да улесни всекидневието и да помогне за благополучието на всеки гражданин. В космополитно Токио паралелно с японската национална самородност господства европейската мода. Изчистената елементарност в силуета, минимализъм, деловитост, съчетана с рационалност и грациозност. Ярък представител на японската мода е дизайнерът Йоджи Ямамото. Творенията му следват японската традиция – драпирани, увити и с връзки, те са контрапункт на игривия дизайн от 80-те. Чарът се състои в комплицираните, постоянно асиметрични форми, харесват ги и възрастни, и младежи. Токио се подрежда с триумф до стилните столици на Европа.
– По какво се разграничават концептуалните, нишови дизайнери от комерсиалните?
– Концептуалните дизайнери не са всеобщи, те са за подбрана нишова арт аудитория, не са комерсиални, а дават своя признак в една ярка особеност и фокусиращо наличие. Те са авангардът на модата. Комерсиалните основават трендовете в модата, това, което по-лесно се възприема и ни прави настоящи и фешън. Това никога не значи, че концептуалната мода е демоде, не, тя просто е с подчертана артистичност и елементарно разпознаваема със своя самостоятелен дух.
Ани Владимирова:
Децата смесват секс с непосредственост
Живеем в просвета, която е претъпкана от движимости, храна, притежания и благоприятни условия, а хората са все по-сами, празни и изгубили смисъла, изяснява психологът
– Г-жо Владимирова, мислите ли, че българинът възпитава детето си вярно?
– От няколко години има неприятната наклонност българският родител да е все по-объркан в това кое е положително, оптимално и нужно за детето. Обърканите полезности и цели в последна сметка водят до това родителите да обръщат внимание на първо място на оцеляването, тъй като самите те действат оцеляващо. Така можеш да приказваш с родител, който счита експанзията за нужна, различен да желае да „изгони“ детето си отвън България, тъй като тук всичко е извънредно и не дава благоприятни условия, а трети да е отвеян в идеализъм и да основава химера за детето си като го прави друго. Родителите се лутат сред това непрекъснато да търсят препоръки и да са тревожни, да не могат да вземат решения за нищо или да са крайни и безапелационни, тъй като ултимативността избавя тях самите от страха за децата им. Но най-големият проблем е неналичието на време, прекарано с децата! Те нормално са оставени на заниманието от тв приемник, компютър, телефон, от които е ясно, че няма да придобият обществени умения и да се възпитат независимо.
– Живеем в комерсиален свят, който примамва децата с всевъзможни лъскави изкушения. Как би трябвало да ги възпитаваме в това материално време?
– Важно е родителите да знаят, че детето им няма потребност от 20 кукли, 50 автомобилчета и 30 кубчета. Една ушита или изплетена дружно с мама кукла или съединена кола от подръчни материали с тате е доста по-ценна играчка в прочувствен проект от скъпото бебе, което се държи като същинско – плаче, пие от шише и употребява памперси, или от най-новия модел автомобил-играчка. В същото време е мъчно да запълниш дефицитите на детето единствено по този начин, тъй като самите деца слагат високи летви между тях. Ако нямаш избрана марка, си новобранец, в случай че не си ходил на несъмнено място, си глупак… Така децата нямат избор и търсят своето справяне посредством материалното – то е като добавена стойност, а в действителност става твоята персона. Затова възпитанието не е в това да се отхвърлят изрично материалните придобивки, нито да се дават напълно, а да научим децата да схванат какво могат да вършат, какви качества имат, с какви действия са полезни… Изобщо къде е тяхната стойност и тежест. Да ги научим да се радват на направеното от тях.
– Изблиците на яд, когато откажем скъпа движимост, по какъв начин би трябвало да се овладяват?
– За да има прояви на яд при отвод, то сме разрешили като родители да се стигне до тях, тъй като сме основали ултимативна форма на другарство. Или сме давали доста, или сме забранявали, или не сме разбирали… Гневът е страст, която не трябва да се отхвърля. Добре е тя да има опция да „излезе“ от детето и ролята на родителя е да обезпечи това да не се случва разрушително и мъчително, а да даде пространство и опция да се случи градивно. След като отмине мощната страст е значимо тя да бъде обяснена. А по-късно да се дадат и разновидности. Затова концепцията е да приказваме за желанието. Какво ще донесе то, за какво е толкоз значимо? Кога го желае детето, какво ще направи с придобивката? Дори да съставим проект за случване, в който детето да има главен принос. Така част от напрежението угасва.
– Според ваши наблюдения има ли мода измежду родителите да възпитават децата си в консуматорство?
– Това не е мода, а признак, който демонстрира няколко патологични трендове в обществото. Хората са тревожни, по тази причина желаят по-голяма доза надзор. Контролът се реализира посредством придобиването и презапасяването (това е най-простата формула). Затова материалното е издигнато в фетиш и всеобщо хората имат вяра, че то е независимост, благополучие, триумф. Как тогава да не искаш да го предадеш на децата си!? Проблемът е, че малко са родителите, които предават или демонстрират логаритъм за постигане до материалното посредством проекти, работа, избори, образование.
* След развода си Кеми Тодорова пила и пяла
* Диляна Попова става телефонистка
* Йоанна Драгнева с поредна любовна раздяла
* Оперетата навърши 100 години с музика, сълзи и обич
* Испания скочи против Стоичков
* Ниското кръвно налягане основава риск за глаукома
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 18 ОКТОМВРИ!
– Необходимостта да се откри и предложи на даден човек елегантно, практично, комфортно и рационално облекло съгласно потребностите и фигурата му са причина за появяването на специалността. Изглежда елементарно в визиите на мнозина, само че в действителност не е по този начин. Да подбираш и комбинираш от разнообразни фешън магазини, да контактуваш с дизайнери, да не пропускаш фешън дефилета, да следиш усърдно кои сезонни сбирки си отиват и какви идват на тяхно място не е по никакъв начин лесна работа. Но на мен това ми носи задоволство, тъй като виждам какъв брой са удовлетворени хората от направения от мен избор за тяхната визия. Това ме прави щастлива. Усмивката по лицето на клиента е премия, която осмисля специалността личен фешън съветник.
– Всеки ли може да построи собствен личен жанр?
– Персоналният жанр е: отношение, отношение и отношение. Слушайте вътрешната си муза, носете нещо, което ви споделя: „ Днес аз съм тук! “
– Как започнахте да се занимавате в тази област и какъв брой часа дневно в главата ви е думата „мода“?
– Взаимното привличане сред мен и модата узряваше последователно. Усещането за красиво, стилно, съчетанието на цветове и асортимент на верните аксесоари бяха първата крачка, която направих. Усетих, че изпитвам задоволство от това да наблягам характерността в индивида, да скътвам минусите на формите или с новата визия да подарявам самочувствие. Модата прави всеки човек по-щастлив и по-уверен в това забързано всекидневие. Със сигурност знам, че това е споделена обич и ще го върша вечно, а думата мода е постоянно към мен, аз самата съм носителка на модата и я откривам във всичко.
– Коя е европейската фешън столица за вас и с какво свързвате думата „мода“?
– Без подозрение това е Париж – синоним на думата „ мода “. Но паралелно с Париж бих добавила и фешън градове като Милано, Лондон, където се прави мода и се показват най-големите международни дефилета. Те дружно съставляват флагмана на европейските фешън трендове, които идват, с цел да тържествуват на всички места по света.
– Била сте на седмицата на модата в Япония, кое е присъщото за стила в Страната на изгряващото слънце?
– В Япония ме впечатли това, че вековните обичаи, традиции и нрави са сложени на фундамент и са неотменими, само че те не пречат на хармоничното общуване на остарялото, което Япония пази ревниво, с новото, което идва, с цел да улесни всекидневието и да помогне за благополучието на всеки гражданин. В космополитно Токио паралелно с японската национална самородност господства европейската мода. Изчистената елементарност в силуета, минимализъм, деловитост, съчетана с рационалност и грациозност. Ярък представител на японската мода е дизайнерът Йоджи Ямамото. Творенията му следват японската традиция – драпирани, увити и с връзки, те са контрапункт на игривия дизайн от 80-те. Чарът се състои в комплицираните, постоянно асиметрични форми, харесват ги и възрастни, и младежи. Токио се подрежда с триумф до стилните столици на Европа.
– По какво се разграничават концептуалните, нишови дизайнери от комерсиалните?
– Концептуалните дизайнери не са всеобщи, те са за подбрана нишова арт аудитория, не са комерсиални, а дават своя признак в една ярка особеност и фокусиращо наличие. Те са авангардът на модата. Комерсиалните основават трендовете в модата, това, което по-лесно се възприема и ни прави настоящи и фешън. Това никога не значи, че концептуалната мода е демоде, не, тя просто е с подчертана артистичност и елементарно разпознаваема със своя самостоятелен дух.
Ани Владимирова:
Децата смесват секс с непосредственост
Живеем в просвета, която е претъпкана от движимости, храна, притежания и благоприятни условия, а хората са все по-сами, празни и изгубили смисъла, изяснява психологът
– Г-жо Владимирова, мислите ли, че българинът възпитава детето си вярно?
– От няколко години има неприятната наклонност българският родител да е все по-объркан в това кое е положително, оптимално и нужно за детето. Обърканите полезности и цели в последна сметка водят до това родителите да обръщат внимание на първо място на оцеляването, тъй като самите те действат оцеляващо. Така можеш да приказваш с родител, който счита експанзията за нужна, различен да желае да „изгони“ детето си отвън България, тъй като тук всичко е извънредно и не дава благоприятни условия, а трети да е отвеян в идеализъм и да основава химера за детето си като го прави друго. Родителите се лутат сред това непрекъснато да търсят препоръки и да са тревожни, да не могат да вземат решения за нищо или да са крайни и безапелационни, тъй като ултимативността избавя тях самите от страха за децата им. Но най-големият проблем е неналичието на време, прекарано с децата! Те нормално са оставени на заниманието от тв приемник, компютър, телефон, от които е ясно, че няма да придобият обществени умения и да се възпитат независимо.
– Живеем в комерсиален свят, който примамва децата с всевъзможни лъскави изкушения. Как би трябвало да ги възпитаваме в това материално време?
– Важно е родителите да знаят, че детето им няма потребност от 20 кукли, 50 автомобилчета и 30 кубчета. Една ушита или изплетена дружно с мама кукла или съединена кола от подръчни материали с тате е доста по-ценна играчка в прочувствен проект от скъпото бебе, което се държи като същинско – плаче, пие от шише и употребява памперси, или от най-новия модел автомобил-играчка. В същото време е мъчно да запълниш дефицитите на детето единствено по този начин, тъй като самите деца слагат високи летви между тях. Ако нямаш избрана марка, си новобранец, в случай че не си ходил на несъмнено място, си глупак… Така децата нямат избор и търсят своето справяне посредством материалното – то е като добавена стойност, а в действителност става твоята персона. Затова възпитанието не е в това да се отхвърлят изрично материалните придобивки, нито да се дават напълно, а да научим децата да схванат какво могат да вършат, какви качества имат, с какви действия са полезни… Изобщо къде е тяхната стойност и тежест. Да ги научим да се радват на направеното от тях.
– Изблиците на яд, когато откажем скъпа движимост, по какъв начин би трябвало да се овладяват?
– За да има прояви на яд при отвод, то сме разрешили като родители да се стигне до тях, тъй като сме основали ултимативна форма на другарство. Или сме давали доста, или сме забранявали, или не сме разбирали… Гневът е страст, която не трябва да се отхвърля. Добре е тя да има опция да „излезе“ от детето и ролята на родителя е да обезпечи това да не се случва разрушително и мъчително, а да даде пространство и опция да се случи градивно. След като отмине мощната страст е значимо тя да бъде обяснена. А по-късно да се дадат и разновидности. Затова концепцията е да приказваме за желанието. Какво ще донесе то, за какво е толкоз значимо? Кога го желае детето, какво ще направи с придобивката? Дори да съставим проект за случване, в който детето да има главен принос. Така част от напрежението угасва.
– Според ваши наблюдения има ли мода измежду родителите да възпитават децата си в консуматорство?
– Това не е мода, а признак, който демонстрира няколко патологични трендове в обществото. Хората са тревожни, по тази причина желаят по-голяма доза надзор. Контролът се реализира посредством придобиването и презапасяването (това е най-простата формула). Затова материалното е издигнато в фетиш и всеобщо хората имат вяра, че то е независимост, благополучие, триумф. Как тогава да не искаш да го предадеш на децата си!? Проблемът е, че малко са родителите, които предават или демонстрират логаритъм за постигане до материалното посредством проекти, работа, избори, образование.
* След развода си Кеми Тодорова пила и пяла
* Диляна Попова става телефонистка
* Йоанна Драгнева с поредна любовна раздяла
* Оперетата навърши 100 години с музика, сълзи и обич
* Испания скочи против Стоичков
* Ниското кръвно налягане основава риск за глаукома
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 18 ОКТОМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ