Експертът но антитероризъм Христо Смоленов пред „Труд“: Атакуват Красимир Каракачанов заради Истанбулската конвенция
– Г-н Смоленов, по какъв начин бихте характеризирали публичните настроения в нашето общество през есента на 2018 година?
– Един фантом броди в нашето пространство – призракът на Гьобелс. Той като че ли потрива ръце: и в неолиберална Европа отново е на мода неговата технология на лъжата. Гьобелс казвал, че една неистина, повторена хиляда пъти, към този момент звучи като истина. И у нас остарели и нови манипулатори си напомнят този номер. Сипят неистини и клевети с упованието, че фенове и слушатели ще им се вържат. Опитват се да натикат българската общност в един обезверен формат, при който хората най-обичат да ненавиждат, а пък най-мразят да мислят… Друг гьобелсов принцип за надзор над всеобщото схващане гласи, че който ви забавлява, той ще ви ръководи! За подобен вид ръководство лъжата има доста висок коефициент на „ потребно ” деяние. Затова, наред с други формати на затъпяващо развлечение, лъжата процъфтява като метод за реализиране на политически цели. И се ретранслира освен от безнадеждно окуражени кабеларки, а и от медии с по-голям капацитет за всеобщата информация. Вече съм писал на страниците на вестник „ Труд ”, че от всяка информация става дезинформация, само че противоположното не е правилно.
– Дайте, в случай че обичате, образци в тази посока.
– От няколко дни имаме нови учредения да твърдим това. В навечерието на Хелоуин у нас се затъркаля една бъчва с клевети. Клевети против Вътрешна македонска революционна организация и особено против неговия ръководител Красимир Каракачанов се тиражират без каквито и да било доказателства. Нищо че заместител основният прокурор Иван Гешев съобщи най-категорично: няма никаква връзка сред Каракачанов и проблемите в Агенцията за българите в чужбина. Клеветниците пренебрегват този факт. Злословят по адрес на Вътрешна македонска революционна организация като вместо доказателства се цитират един различен. Това има и смешен резултат: Един от тях преди време беше бил другия, счупвайки му носа. След всичко това и правосъдните каузи посред им, в този момент те са обединени от ненавист към Каракачанов. Зад тази страст прозира злоба, че като политици те в никакъв случай няма да имат въздействие и престиж като ръководителя на Вътрешна македонска революционна организация. Но нещата не опират единствено до страсти. Други два персонажа от политическия Хелоуин внесоха задгранична тръпка в интригата. Един френски вестник се позовал на доноси от една дисциплинарно уволнена някогашна чиновничка в Министерството на правораздаването. Очакваше се това доста да впечатли българската общност, която да приветства арията на клеветата. Обаче чуждопоклоническа реакция по този начин и не последва, в случай че не броим един-двама тюхкащи се мераклии за медийно внимание. Българската общност почита себе си и не се впусна в подобострастни вайкания за това какво бил написал някакъв задграничен публицист, който даже не е идвал в България.
– Факт е обаче, че има акция против Вътрешна македонска революционна организация и неговия лидер…
– Подготвена и дирижирана отдалече, клеветническата акция против Вътрешна македонска революционна организация стартира да губи резултата си. Има моменти, когато всеки сходен скрит план стартира да буксува. Лъжата е кал, в която даже богато финансирани акции могат да затънат. А клеветническата акция против Каракачанов и Вътрешна македонска революционна организация е слаба ракия с доста отрова, което я прави явна. И никаква технология на лъжата не прави работа, в случай че народът е интелигентен и разумен. Задкулисието – външно и вътрешно – не може дълго да заблуждава една трезва и естествено умна нация. Дори когато тя е бедна и дезорганизирана вследствие на систематичното й плячкосване, скрито зад либерално-пазарна измама.
– Вие сте един от най-изявените специалисти по антитероризъм. Нека ви попитам, накъде върви светът, в това число България?
– Светът се задъхва от корпоративна лакомия и преразход на стратегически запаси. Това води до спорове с друга степен на активност, в това число и тероризъм на районно и световно равнище. Възникват нови провокации и нови закани.. На този декор се вихри злокобно двуличие, което прикрива развихрянето на пазарния тоталитаризъм. То ерозира устоите на християнската цивилизация. Може би по тази причина един популярен хуманист – папа Йоан-Павел Втори – твърдеше, че нападателният демократизъм ще се окаже по-опасен за човечеството даже от комунизма. Гьобелсовият фетиш към лъжата има неолиберални следовници и почитатели. Те съгрешават пред истината без да им мигне окото – в случай че им мине номерът. А това не е като в нощта на Хелоуин, когато дечица тропат по вратите с възклик „ Почерпи, или ще ти спретна номер! ” Тук номерът се назовава демократичен глобализъм. Това ще рече свят с общ пазар, само че без национални граници. Ерозирани страни с изкуствено селектирани елити, които предават националните благосъстояния в ръцете на интернационалните спекуланти.
– Силни думи, само че апелирам ви, дайте конкретика.
– Този свят е като „ Джурасик парк ” – само че в него вместо динозаври има монополи, олигополи и соросополи. Има и събития като по този начин наречената „ Арабска пролет ”, която отприщи към Европа миграционно цунами. Дали това не беше преднамерена измама против остарелия континент, против неговата обичайната християнска цивилизация? Или бе просто акция на международно-организирана престъпност, оплела в мрежите на наркотрафика даже представители на така наречен международно държавно управление? Така или другояче, към Европа се устреми многомилионен поток от мигранти, които си заплащат за „ услугата ” на трафикантите. А те от своя страна се регистрират нагоре по командната верига, която става по-висока и от Айфеловата кула. Как ще приключи всичко това – кой „ човеколюбец ” ще пере парите от световния трафик на хора и опиати? И с тези пари ще обезпечава медийно наличие по света и у нас, ще основава нови технологии на лъжата. Ще финансира акции против тези, които противостоят на хищния му блян да оглозга активите на цяла страна. Чудно ли е тогава, че клеветническа акция бе инспирирана тъкмо против Вътрешна македонска революционна организация, която пази българския народен интерес. Не е ли повече от ясно кой стои зад клеветите и „ поръчва музиката ” в това интензивно мероприятие.
– Какво по-точно се случва съгласно вас?
– Този фарс не е просто преживелица от политически Хелоуин. Това е начало на стратегическа провокация, за каквато предизвестявам от времето, когато България се готвеше да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. Многократно акцентирах – и на страниците на „ Труд ”, че стабилизиращата роля, която България играе на Балканите, не се нрави на тези, които желаят тук да има войни, кръвопролития и ненавист. Защото в такива условия е най-лесно да се плячкосват активите на страните от района. Международна корпоративна престъпност дестабилизира цели страни и райони, които стават спектакъл на военни дейности. Така стана на Балканите и в Кавказ, и в Близкия изток. Защо демократичният глобализъм се стреми да обезсили и ерозира националните страни? Защото е по-лесно да се присвоят активите им в насипно положение. Дестабилизирането на Европа може да има стопански подтекст и конкурентен план, само че задачата също по този начин е и духовно обезличаване на народите от Европейския съюз. Пазарният фундаментализъм се стреми да ограничи освен суверенитета на националните страни. На прицел са и обичайни човешки полезности, които са насъщни за естественото развиване на поколенията. Естественият блян на всеки народ да резервира страната си от външни похищения се сблъсква с настървението на чудовищата от геополитическия „ Джурасик-свят ”. Но популярност Богу, има човешки полезности и национално достолепие, което всеки фактор в политиката би трябвало да почита. Именно те пазят духа и душевността на българите – живото единение на благоразумие и свободомислие. Те са насъщни за оцеляването и на нацията, и на цивилизацията. Затова организации като Вътрешна македонска революционна организация, които ги отстояват през всичките 125 години от основаването си, заслужават поддръжка от цялата ни патриотична общност. Трябва да пазиме също и националното си достолепие – с воля да не одобряваме перверзиите на криворазбрания демократичен глобализъм. Огромното болшинство от жителите на България заема ясна позиция в отбрана на естествените устои и фамилните полезности при развъждането на децата. Авангард на това отговорно отношение беше точно Вътрешна македонска революционна организация, с неговите здрави национално-консервативни обичаи. Красимир Каракачанов пръв застана против подготвяната корист с Истанбулската спогодба. Не ви ли хрумва, че сегашните нападки против ръководителя на Вътрешна македонска революционна организация са възмездие и поради неговата кардинална, народозащитна позиция?! Ние сме доста античен и умен народ – не ни приляга да се натягаме, нито да тичаме пред вятъра, с цел да се харесаме на следващите мощни на деня. Баща ми – безконечна му памет – беше трето потомство офицер на България. Той обичаше да споделя, че постоянно има по-силен и от най-силния. Нека не градим връзките си върху моментни съотношения на силите. Да се научим да пазиме и бранителите на тази хубава страна. При толкоз правозащитни и природозащитни организации – дано има и същински народозащитници!
– В света през последните години се постановат нови модели. Те са много настрана от общоприетите до момента. Как си обяснявате това събитие?
Трябва да си разбираем фанатизма, с който ни се натрапва към този момент агонизиращия либерално-глобалистичен модел. Дали той се държи единствено на великодушното и даже непристойно богато финансиране? Защо деятелите му са надъхани като талибани, за които обичайна национална просвета в най-хубавия случай е отживялост – а най-често се възприема като враждебна среда? Либерал-фанатиците сякаш са от различен биологичен тип. Уж обичат човечеството, а пък ненавиждат личния си народ. Държат се като жреци на пресметлив фетиш, проповядващ „ чистата ” динамичност на парите. А човешкото измерение на свободата те опълчват на страната и на отговорностите към личния си народ. Интернационализмът им наподобява доста на троцкизъм. Тук е мястото да прибавя, че с изключение на призрака на Гьобелс, в неолиберална Европа броди и различен свиреп фантом – този на Лео Троцки. В една предходна публикация за „ Труд ” задавах следните въпроси: до каква степен стига криворазбраната глобализация. Къде минава границата на национално обезличаване, след която стартира цивилизационно самоубийство на Европа? Има ли в нея сили, които я принасят в жертва на радикалния псевдолиберализъм? Същият, който сякаш го е грижа за мигрантите, а приготвя програмираната им радикализация. Това е нео-робовладелски глобализъм, който не може без паметни войни – студени, горещи – софтуерни по форма, само че примитивни по наличие. Това е превърната форма на троцкизма с неговата натрапчива концепция за перманентна гражданска война. Която постоянно приключва с кланица, при която народите биват манипулирани да се откажат от личните витални ползи, с цел да вдъхнат живот на световния франкенщайнов план. Историята помни милионите жертви на тези планове – всички те са започвали с утопията за нов международен ред. А са приключвали като омразна анти-утопия, която някой световен гуру все се пробва да реанимира…
Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на „ Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет „ Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация „ Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за битка с тероризма.
Почетен професор е във Висшето военно-морско учебно заведение във Варна.
– Един фантом броди в нашето пространство – призракът на Гьобелс. Той като че ли потрива ръце: и в неолиберална Европа отново е на мода неговата технология на лъжата. Гьобелс казвал, че една неистина, повторена хиляда пъти, към този момент звучи като истина. И у нас остарели и нови манипулатори си напомнят този номер. Сипят неистини и клевети с упованието, че фенове и слушатели ще им се вържат. Опитват се да натикат българската общност в един обезверен формат, при който хората най-обичат да ненавиждат, а пък най-мразят да мислят… Друг гьобелсов принцип за надзор над всеобщото схващане гласи, че който ви забавлява, той ще ви ръководи! За подобен вид ръководство лъжата има доста висок коефициент на „ потребно ” деяние. Затова, наред с други формати на затъпяващо развлечение, лъжата процъфтява като метод за реализиране на политически цели. И се ретранслира освен от безнадеждно окуражени кабеларки, а и от медии с по-голям капацитет за всеобщата информация. Вече съм писал на страниците на вестник „ Труд ”, че от всяка информация става дезинформация, само че противоположното не е правилно.
– Дайте, в случай че обичате, образци в тази посока.
– От няколко дни имаме нови учредения да твърдим това. В навечерието на Хелоуин у нас се затъркаля една бъчва с клевети. Клевети против Вътрешна македонска революционна организация и особено против неговия ръководител Красимир Каракачанов се тиражират без каквито и да било доказателства. Нищо че заместител основният прокурор Иван Гешев съобщи най-категорично: няма никаква връзка сред Каракачанов и проблемите в Агенцията за българите в чужбина. Клеветниците пренебрегват този факт. Злословят по адрес на Вътрешна македонска революционна организация като вместо доказателства се цитират един различен. Това има и смешен резултат: Един от тях преди време беше бил другия, счупвайки му носа. След всичко това и правосъдните каузи посред им, в този момент те са обединени от ненавист към Каракачанов. Зад тази страст прозира злоба, че като политици те в никакъв случай няма да имат въздействие и престиж като ръководителя на Вътрешна македонска революционна организация. Но нещата не опират единствено до страсти. Други два персонажа от политическия Хелоуин внесоха задгранична тръпка в интригата. Един френски вестник се позовал на доноси от една дисциплинарно уволнена някогашна чиновничка в Министерството на правораздаването. Очакваше се това доста да впечатли българската общност, която да приветства арията на клеветата. Обаче чуждопоклоническа реакция по този начин и не последва, в случай че не броим един-двама тюхкащи се мераклии за медийно внимание. Българската общност почита себе си и не се впусна в подобострастни вайкания за това какво бил написал някакъв задграничен публицист, който даже не е идвал в България.
– Факт е обаче, че има акция против Вътрешна македонска революционна организация и неговия лидер…
– Подготвена и дирижирана отдалече, клеветническата акция против Вътрешна македонска революционна организация стартира да губи резултата си. Има моменти, когато всеки сходен скрит план стартира да буксува. Лъжата е кал, в която даже богато финансирани акции могат да затънат. А клеветническата акция против Каракачанов и Вътрешна македонска революционна организация е слаба ракия с доста отрова, което я прави явна. И никаква технология на лъжата не прави работа, в случай че народът е интелигентен и разумен. Задкулисието – външно и вътрешно – не може дълго да заблуждава една трезва и естествено умна нация. Дори когато тя е бедна и дезорганизирана вследствие на систематичното й плячкосване, скрито зад либерално-пазарна измама.
– Вие сте един от най-изявените специалисти по антитероризъм. Нека ви попитам, накъде върви светът, в това число България?
– Светът се задъхва от корпоративна лакомия и преразход на стратегически запаси. Това води до спорове с друга степен на активност, в това число и тероризъм на районно и световно равнище. Възникват нови провокации и нови закани.. На този декор се вихри злокобно двуличие, което прикрива развихрянето на пазарния тоталитаризъм. То ерозира устоите на християнската цивилизация. Може би по тази причина един популярен хуманист – папа Йоан-Павел Втори – твърдеше, че нападателният демократизъм ще се окаже по-опасен за човечеството даже от комунизма. Гьобелсовият фетиш към лъжата има неолиберални следовници и почитатели. Те съгрешават пред истината без да им мигне окото – в случай че им мине номерът. А това не е като в нощта на Хелоуин, когато дечица тропат по вратите с възклик „ Почерпи, или ще ти спретна номер! ” Тук номерът се назовава демократичен глобализъм. Това ще рече свят с общ пазар, само че без национални граници. Ерозирани страни с изкуствено селектирани елити, които предават националните благосъстояния в ръцете на интернационалните спекуланти.
– Силни думи, само че апелирам ви, дайте конкретика.
– Този свят е като „ Джурасик парк ” – само че в него вместо динозаври има монополи, олигополи и соросополи. Има и събития като по този начин наречената „ Арабска пролет ”, която отприщи към Европа миграционно цунами. Дали това не беше преднамерена измама против остарелия континент, против неговата обичайната християнска цивилизация? Или бе просто акция на международно-организирана престъпност, оплела в мрежите на наркотрафика даже представители на така наречен международно държавно управление? Така или другояче, към Европа се устреми многомилионен поток от мигранти, които си заплащат за „ услугата ” на трафикантите. А те от своя страна се регистрират нагоре по командната верига, която става по-висока и от Айфеловата кула. Как ще приключи всичко това – кой „ човеколюбец ” ще пере парите от световния трафик на хора и опиати? И с тези пари ще обезпечава медийно наличие по света и у нас, ще основава нови технологии на лъжата. Ще финансира акции против тези, които противостоят на хищния му блян да оглозга активите на цяла страна. Чудно ли е тогава, че клеветническа акция бе инспирирана тъкмо против Вътрешна македонска революционна организация, която пази българския народен интерес. Не е ли повече от ясно кой стои зад клеветите и „ поръчва музиката ” в това интензивно мероприятие.
– Какво по-точно се случва съгласно вас?
– Този фарс не е просто преживелица от политически Хелоуин. Това е начало на стратегическа провокация, за каквато предизвестявам от времето, когато България се готвеше да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. Многократно акцентирах – и на страниците на „ Труд ”, че стабилизиращата роля, която България играе на Балканите, не се нрави на тези, които желаят тук да има войни, кръвопролития и ненавист. Защото в такива условия е най-лесно да се плячкосват активите на страните от района. Международна корпоративна престъпност дестабилизира цели страни и райони, които стават спектакъл на военни дейности. Така стана на Балканите и в Кавказ, и в Близкия изток. Защо демократичният глобализъм се стреми да обезсили и ерозира националните страни? Защото е по-лесно да се присвоят активите им в насипно положение. Дестабилизирането на Европа може да има стопански подтекст и конкурентен план, само че задачата също по този начин е и духовно обезличаване на народите от Европейския съюз. Пазарният фундаментализъм се стреми да ограничи освен суверенитета на националните страни. На прицел са и обичайни човешки полезности, които са насъщни за естественото развиване на поколенията. Естественият блян на всеки народ да резервира страната си от външни похищения се сблъсква с настървението на чудовищата от геополитическия „ Джурасик-свят ”. Но популярност Богу, има човешки полезности и национално достолепие, което всеки фактор в политиката би трябвало да почита. Именно те пазят духа и душевността на българите – живото единение на благоразумие и свободомислие. Те са насъщни за оцеляването и на нацията, и на цивилизацията. Затова организации като Вътрешна македонска революционна организация, които ги отстояват през всичките 125 години от основаването си, заслужават поддръжка от цялата ни патриотична общност. Трябва да пазиме също и националното си достолепие – с воля да не одобряваме перверзиите на криворазбрания демократичен глобализъм. Огромното болшинство от жителите на България заема ясна позиция в отбрана на естествените устои и фамилните полезности при развъждането на децата. Авангард на това отговорно отношение беше точно Вътрешна македонска революционна организация, с неговите здрави национално-консервативни обичаи. Красимир Каракачанов пръв застана против подготвяната корист с Истанбулската спогодба. Не ви ли хрумва, че сегашните нападки против ръководителя на Вътрешна македонска революционна организация са възмездие и поради неговата кардинална, народозащитна позиция?! Ние сме доста античен и умен народ – не ни приляга да се натягаме, нито да тичаме пред вятъра, с цел да се харесаме на следващите мощни на деня. Баща ми – безконечна му памет – беше трето потомство офицер на България. Той обичаше да споделя, че постоянно има по-силен и от най-силния. Нека не градим връзките си върху моментни съотношения на силите. Да се научим да пазиме и бранителите на тази хубава страна. При толкоз правозащитни и природозащитни организации – дано има и същински народозащитници!
– В света през последните години се постановат нови модели. Те са много настрана от общоприетите до момента. Как си обяснявате това събитие?
Трябва да си разбираем фанатизма, с който ни се натрапва към този момент агонизиращия либерално-глобалистичен модел. Дали той се държи единствено на великодушното и даже непристойно богато финансиране? Защо деятелите му са надъхани като талибани, за които обичайна национална просвета в най-хубавия случай е отживялост – а най-често се възприема като враждебна среда? Либерал-фанатиците сякаш са от различен биологичен тип. Уж обичат човечеството, а пък ненавиждат личния си народ. Държат се като жреци на пресметлив фетиш, проповядващ „ чистата ” динамичност на парите. А човешкото измерение на свободата те опълчват на страната и на отговорностите към личния си народ. Интернационализмът им наподобява доста на троцкизъм. Тук е мястото да прибавя, че с изключение на призрака на Гьобелс, в неолиберална Европа броди и различен свиреп фантом – този на Лео Троцки. В една предходна публикация за „ Труд ” задавах следните въпроси: до каква степен стига криворазбраната глобализация. Къде минава границата на национално обезличаване, след която стартира цивилизационно самоубийство на Европа? Има ли в нея сили, които я принасят в жертва на радикалния псевдолиберализъм? Същият, който сякаш го е грижа за мигрантите, а приготвя програмираната им радикализация. Това е нео-робовладелски глобализъм, който не може без паметни войни – студени, горещи – софтуерни по форма, само че примитивни по наличие. Това е превърната форма на троцкизма с неговата натрапчива концепция за перманентна гражданска война. Която постоянно приключва с кланица, при която народите биват манипулирани да се откажат от личните витални ползи, с цел да вдъхнат живот на световния франкенщайнов план. Историята помни милионите жертви на тези планове – всички те са започвали с утопията за нов международен ред. А са приключвали като омразна анти-утопия, която някой световен гуру все се пробва да реанимира…
Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на „ Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет „ Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация „ Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за битка с тероризма.
Почетен професор е във Висшето военно-морско учебно заведение във Варна.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ