Юлияна Дончева: Не се боя от старостта
– Г-жо Дончева, сполучливо влязохте и в ролята на публицист, откакто предходната година излезе книгата ви „Код Червено: Моята истина за храната“. Смятате ли да продължите с писането?
– В момента приключвам втората ми книга, която ще бъде продължение на първата, само че не за храненето, а за замърсеността на козметичните артикули. Надявам се до края на годината книгата да бъде на пазара.
– Какво ви предизвика да напишете книга точно за храненето?
– Темата за екологията, чистотата на продуктите, с които се храним, чистотата в природата постоянно ме е вълнувала. Смятам, че това би трябвало да е пръв приоритет за всички нас, в случай че желаеме да живеем в здрава и чиста среда. Освен това моята книга е много по-различна от всичко, което е излизало до момента на пазара. До момента всички поучаваха читателите какви диети да съблюдават, какви режими. Лично за себе си и изобщо в моето семейство думата диета съм я забранила. Смятам, че казусът не е в това какъв брой калории съдържа храната, а по-скоро е значим нейният генезис и методът, по който я готвим. Приготвена по неверен метод, тя се трансформира в токсин и това работи зле на здравето ни.
– Лично на вас какъв брой време ви беше нужно, с цел да откриете правилния път към най-хубавата храна?
– Започнах да се интересувам от тематиката откакто с първата бременност напълнях и стигнах тегло над 100 кг. Знам какво е чувството на човек, минал тази психическа преграда. Успях да отслабна съвсем наполовината. Това ме накара да реша, че съм разкрила някаква истина, с която аз мога да контролирам тежестта си. Но още веднъж споделям, че истината не е в това дали ядем единствено протеини или въглехидрати. Подходът е напълно друг и считам, че е много по-траен, тъй като това е смяна в цялостната философия на хранене. Говорим за смяна в отношението към храната. Това желаех да покажа с моята книга.
– Смятате ли, че българинът има отношение към храната?
– Имаме още доста да се учим. Имаме доста остарели привички, които мъчно се изкореняват. Все още сме извънредно огромни фенове на пърженото, на прекомерно доста термично обработените храни. В международен проект има наклонност към по-деликатна термична обработка, с цел да не се получават нездравословни съединения, които са освен рискови за здравето, само че и с помощта на тях качваме килограми. Колкото повече обработена термично е храната, толкоз по-трудно организмът я възприема и естествено по този начин се получава развой на струпване на мазнини.
– Понеже споменахте международната наклонност при храненето, кое съгласно вас е най-вредното фешън клатушкане сега?
– Не съм последовател на изпадането в модерните крайности, които сега са обхванали част от българите. Според мен разковничето на триумфа е в салдото. Отказването изцяло от месото е огромна неточност. То единствено по себе си не е нездравословно, просто би трябвало да бъде подбирано вярно – да е от добре гледани здрави животни – свободни кокошки, щастливи крави и така нататък Нашите обичаи не изключват храненето с месо. Преди десетки години България е била посочена в Европа като страна с най-вече столетници, точно тъй като са се хранели главно с месо. Моят прародител да вземем за пример е живял до 105 години и си е хапвал постоянно месо.
– А по повод храненето на децата?
– Изключително нездравословно е децата да се лишават от месо. Нашият наследник стана скоро на 4 години и знам, че няма по какъв начин да спра месото от неговите желани храни. Освен това в последно време стана съвременно всеки да споделя, че има глутенова нетърпимост. Ако това не е потвърдено от доктор с наставления да не се яде глутен, също е доста нездравословно. Пак ще посоча за образец нашите баби и дядовци, които са се хранили главно с самун и не са боледували както ние в този момент. Млечните артикули също. В целия свят преоткриха киселото мляко, ние занапред започваме да ограничаваме неговата консумация и си приказваме за някакви лактози. Ако това не е потвърдено по медицински метод, няма за какво сами да се ограничаваме от приема на този артикул. Така че самоволното изключване на цели групи храни, единствено тъй като е съвременно, съгласно мен е извънредно нездравословно.
Стивън Барнс:
Талантът на вашите младежи е извънреден
Имиграционният юрист в Хонконг споделя за своя неповторим интернет бизнес модел и за „българската следа“ в него
– Трудно ли е българин да получи виза за Хонконг?
– Няма никакво значение от коя страна си. Хонконг има 150-годишна история на приветстване на задгранични жители. Българите, както всеки различен искащ, получават статут на гости за 90-дневен период. Можеш да си създадеш среда: разрешено е да проведеш изявленията и да получиш оферта за работа. След това подаваш в отдел «Имиграция» молба за работна виза, спонсорирана от твоя предстоящ шеф, и в случай че те одобрят, можеш да я получиш до 6-8 седмици. В случай че си програмист и имаш университетска степен по компютърни науки, твоите умения са доста търсени.
– Как решихте да започнете работа с имиграцията в Хонконг?
– Това в действителност беше случайност. Когато приключих право, започнах да работя в Хонконг като юридически съветник през 1993 година Все повече хора питаха по какъв начин да получат визи и отидох в правната библиотека, с цел да намеря обстоен справочник (тогава нямаше интернет). Там за мой огромен потрес и смут нямаше нито учебници, нито управление. Няколко години по-късно изоставих всички останали общи юридически съвещания и се концентрирах особено върху имиграцията в Хонконг, тъй като никой различен не го правеше и имаше опция да се специализирам в нея.
– Как се роди концепцията за „Интелигентен маркетинг на съдържанието“ (ИМС)?
– Повечето ми клиенти през 1996 година бяха японци, тъй че аз написах «Наръчник за визи» от вида направи си самичък, с цел да бъде преведен на японски и публикуван. Но тогава удари азиатската финансова рецесия през 1997-1998 година и японският ми издател банкрутира тъкмо когато щях да обявявам книгата.
Нямаше какво да върша с този справочник! По това време мой клиент беше снабдител на новите интернет услуги и той ми сподели за пръв път World Wide Web. Веднага си помислих: „О, аз ще пусна тази книга гратис в интернет“. Тогава с изключение на Гугъл имаше две или три дузини разнообразни търсачки, технологията беше доста почтена и доста незряла. Уебсайтовете с най-голямо текстово наличие се награждаваха с първостепенно проявление и тъй като съм написал цяла книга и нямаше сходни, ние бяхме преди всичко на страниците с резултатите от търсенето. Така сред 1996 година и 2000 година аз знаех, че в случай че пуснеш безвъзмездна информация в интернет, която оказва помощ за отговаряне на въпроси и решение на проблеми, ще бъдеш сполучлив. Това бяха наченките на концепцията за ИМС.
– Как се развиха нещата по-късно?
– Постигнах доста ранни триумфи посредством издание на безвъзмездни неща в интернет сред 2000 и 2010 година и вложих в редица други компании. За страдание изгубих всичките си пари и съвсем фалирах… Така трябваше да се върна към имиграцията в Хонконг. През 10-те години след последното ми издание интернет се беше трансформирал напълно. Разбрах, че би трябвало да пренапиша хонконгския «Наръчник за визи», само че с висококачествено наличие. Но по какъв начин да привлека вниманието на хората, които желаят достъп до него? Това ме накара да проуча детайлно по какъв начин работи интернет и този интервал ми лиши 7 или 8 години.
– Какъв е смисълът на ИМС?
– Чрез обстоятелствата на своя уеб страница да споделяш гратис знанията и информацията си с хората, с които искаш да създадеш връзки. Благодарение на достъпа си те стигат до заключението, че си меродавен и предлагаш решение на казуса им. Клиентите се категоризират в два вида: тези, които разчитат на безплатните материали, с цел да им оказват помощ сами да решат проблемите си, и тези, които желаят да платят за предоставяната професионална помощ. Ние «влизаме в обувките» на клиентите, с цел да си кажат: „Добре, имам този проблем. Знам, че тези хора могат да го решат, тъй като техният уебсайт ме убеди посредством качеството на безплатната им информация, която ми демонстрира какво да сторя. Знам, че тя е достоверна и всичко, което тези хора са създали, елементарно ме убеди да желая да работя с тях“.
* Рени крие годините си
* Камелия се пусна дибидюс в мрежата
* Саня Борисова страда по Ники Илиев
* Чудатите занимания на известните
С какво се занимават някои звезди
* Турската звезда Керем Бурсин влиза във вампирски сериал
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 15 АВГУСТ
– В момента приключвам втората ми книга, която ще бъде продължение на първата, само че не за храненето, а за замърсеността на козметичните артикули. Надявам се до края на годината книгата да бъде на пазара.
– Какво ви предизвика да напишете книга точно за храненето?
– Темата за екологията, чистотата на продуктите, с които се храним, чистотата в природата постоянно ме е вълнувала. Смятам, че това би трябвало да е пръв приоритет за всички нас, в случай че желаеме да живеем в здрава и чиста среда. Освен това моята книга е много по-различна от всичко, което е излизало до момента на пазара. До момента всички поучаваха читателите какви диети да съблюдават, какви режими. Лично за себе си и изобщо в моето семейство думата диета съм я забранила. Смятам, че казусът не е в това какъв брой калории съдържа храната, а по-скоро е значим нейният генезис и методът, по който я готвим. Приготвена по неверен метод, тя се трансформира в токсин и това работи зле на здравето ни.
– Лично на вас какъв брой време ви беше нужно, с цел да откриете правилния път към най-хубавата храна?
– Започнах да се интересувам от тематиката откакто с първата бременност напълнях и стигнах тегло над 100 кг. Знам какво е чувството на човек, минал тази психическа преграда. Успях да отслабна съвсем наполовината. Това ме накара да реша, че съм разкрила някаква истина, с която аз мога да контролирам тежестта си. Но още веднъж споделям, че истината не е в това дали ядем единствено протеини или въглехидрати. Подходът е напълно друг и считам, че е много по-траен, тъй като това е смяна в цялостната философия на хранене. Говорим за смяна в отношението към храната. Това желаех да покажа с моята книга.
– Смятате ли, че българинът има отношение към храната?
– Имаме още доста да се учим. Имаме доста остарели привички, които мъчно се изкореняват. Все още сме извънредно огромни фенове на пърженото, на прекомерно доста термично обработените храни. В международен проект има наклонност към по-деликатна термична обработка, с цел да не се получават нездравословни съединения, които са освен рискови за здравето, само че и с помощта на тях качваме килограми. Колкото повече обработена термично е храната, толкоз по-трудно организмът я възприема и естествено по този начин се получава развой на струпване на мазнини.
– Понеже споменахте международната наклонност при храненето, кое съгласно вас е най-вредното фешън клатушкане сега?
– Не съм последовател на изпадането в модерните крайности, които сега са обхванали част от българите. Според мен разковничето на триумфа е в салдото. Отказването изцяло от месото е огромна неточност. То единствено по себе си не е нездравословно, просто би трябвало да бъде подбирано вярно – да е от добре гледани здрави животни – свободни кокошки, щастливи крави и така нататък Нашите обичаи не изключват храненето с месо. Преди десетки години България е била посочена в Европа като страна с най-вече столетници, точно тъй като са се хранели главно с месо. Моят прародител да вземем за пример е живял до 105 години и си е хапвал постоянно месо.
– А по повод храненето на децата?
– Изключително нездравословно е децата да се лишават от месо. Нашият наследник стана скоро на 4 години и знам, че няма по какъв начин да спра месото от неговите желани храни. Освен това в последно време стана съвременно всеки да споделя, че има глутенова нетърпимост. Ако това не е потвърдено от доктор с наставления да не се яде глутен, също е доста нездравословно. Пак ще посоча за образец нашите баби и дядовци, които са се хранили главно с самун и не са боледували както ние в този момент. Млечните артикули също. В целия свят преоткриха киселото мляко, ние занапред започваме да ограничаваме неговата консумация и си приказваме за някакви лактози. Ако това не е потвърдено по медицински метод, няма за какво сами да се ограничаваме от приема на този артикул. Така че самоволното изключване на цели групи храни, единствено тъй като е съвременно, съгласно мен е извънредно нездравословно.
Стивън Барнс:
Талантът на вашите младежи е извънреден
Имиграционният юрист в Хонконг споделя за своя неповторим интернет бизнес модел и за „българската следа“ в него
– Трудно ли е българин да получи виза за Хонконг?
– Няма никакво значение от коя страна си. Хонконг има 150-годишна история на приветстване на задгранични жители. Българите, както всеки различен искащ, получават статут на гости за 90-дневен период. Можеш да си създадеш среда: разрешено е да проведеш изявленията и да получиш оферта за работа. След това подаваш в отдел «Имиграция» молба за работна виза, спонсорирана от твоя предстоящ шеф, и в случай че те одобрят, можеш да я получиш до 6-8 седмици. В случай че си програмист и имаш университетска степен по компютърни науки, твоите умения са доста търсени.
– Как решихте да започнете работа с имиграцията в Хонконг?
– Това в действителност беше случайност. Когато приключих право, започнах да работя в Хонконг като юридически съветник през 1993 година Все повече хора питаха по какъв начин да получат визи и отидох в правната библиотека, с цел да намеря обстоен справочник (тогава нямаше интернет). Там за мой огромен потрес и смут нямаше нито учебници, нито управление. Няколко години по-късно изоставих всички останали общи юридически съвещания и се концентрирах особено върху имиграцията в Хонконг, тъй като никой различен не го правеше и имаше опция да се специализирам в нея.
– Как се роди концепцията за „Интелигентен маркетинг на съдържанието“ (ИМС)?
– Повечето ми клиенти през 1996 година бяха японци, тъй че аз написах «Наръчник за визи» от вида направи си самичък, с цел да бъде преведен на японски и публикуван. Но тогава удари азиатската финансова рецесия през 1997-1998 година и японският ми издател банкрутира тъкмо когато щях да обявявам книгата.
Нямаше какво да върша с този справочник! По това време мой клиент беше снабдител на новите интернет услуги и той ми сподели за пръв път World Wide Web. Веднага си помислих: „О, аз ще пусна тази книга гратис в интернет“. Тогава с изключение на Гугъл имаше две или три дузини разнообразни търсачки, технологията беше доста почтена и доста незряла. Уебсайтовете с най-голямо текстово наличие се награждаваха с първостепенно проявление и тъй като съм написал цяла книга и нямаше сходни, ние бяхме преди всичко на страниците с резултатите от търсенето. Така сред 1996 година и 2000 година аз знаех, че в случай че пуснеш безвъзмездна информация в интернет, която оказва помощ за отговаряне на въпроси и решение на проблеми, ще бъдеш сполучлив. Това бяха наченките на концепцията за ИМС.
– Как се развиха нещата по-късно?
– Постигнах доста ранни триумфи посредством издание на безвъзмездни неща в интернет сред 2000 и 2010 година и вложих в редица други компании. За страдание изгубих всичките си пари и съвсем фалирах… Така трябваше да се върна към имиграцията в Хонконг. През 10-те години след последното ми издание интернет се беше трансформирал напълно. Разбрах, че би трябвало да пренапиша хонконгския «Наръчник за визи», само че с висококачествено наличие. Но по какъв начин да привлека вниманието на хората, които желаят достъп до него? Това ме накара да проуча детайлно по какъв начин работи интернет и този интервал ми лиши 7 или 8 години.
– Какъв е смисълът на ИМС?
– Чрез обстоятелствата на своя уеб страница да споделяш гратис знанията и информацията си с хората, с които искаш да създадеш връзки. Благодарение на достъпа си те стигат до заключението, че си меродавен и предлагаш решение на казуса им. Клиентите се категоризират в два вида: тези, които разчитат на безплатните материали, с цел да им оказват помощ сами да решат проблемите си, и тези, които желаят да платят за предоставяната професионална помощ. Ние «влизаме в обувките» на клиентите, с цел да си кажат: „Добре, имам този проблем. Знам, че тези хора могат да го решат, тъй като техният уебсайт ме убеди посредством качеството на безплатната им информация, която ми демонстрира какво да сторя. Знам, че тя е достоверна и всичко, което тези хора са създали, елементарно ме убеди да желая да работя с тях“.
* Рени крие годините си
* Камелия се пусна дибидюс в мрежата
* Саня Борисова страда по Ники Илиев
* Чудатите занимания на известните
С какво се занимават някои звезди
* Турската звезда Керем Бурсин влиза във вампирски сериал
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 15 АВГУСТ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ