Генерала гътна 200 глигана с по един изстрел
81-годишният Христо Мърхов от Момчиловци лежал 20 минути под ранено прасе, преборил недоубит вълк, а мечка го е бутала в храстите
" Над 200 диви свине съм гътнал дотук в живота си, може и да ви се вижда невероятно, но е истина. И нерядко се е случвало в пушката да има два патрона и да гътна с тях две свине. Затова съм шеф в гората ", отсича 81-годишният Христо Мърхов от смолянското село Момчиловци.
Мало и огромно в селото не му знае името, защото всички му викат от дълго време Генерала. А прякора си отдава на качествата си на пълководец, които ползва с ловната тайфа в гората.
" Ловът е тактика, тактичност, желае се да знаеш пределно добре терена, с цел да прецениш кой къде да застане от ловците, та да сгащите дивото. А аз знам всеки хълм, пътечка, морава, извивка на планината в 30 км диаметър към селото. Знам, като излае куче, къде би трябвало да се чака прасето и от кое място да се подгони. И тъй като предвождам, и по тази причина ми викат Генерала ", споделя родопчанинът. Макар да е минал 80 лазарника, декларира изрично, че нито на зрение, нито на слух, нито на спокойна ръка и мерник се дава на младите ловци. А гората и природата са му пристрастеност от дете. И в случай че не е по баира, значи е стар.
Той е почетен ръководител на ловната тайфа в Момчиловци с над 80 членове, към която на съвсем всеки лов се причисляват и посетители - от София, Пловдив.
Генерала толкоз се гордее и пали да споделя за ловните подвизи, че пристрастеността му превзема, а в погледа му свети победоносният искра като на Наполеон след борбата при Аустерлиц. Момчиловецът се слави и с ловното си родословие, защото и татко му бил прочут авджия в региона дълги години. Фамилията им Мърхови изяснява, че произлиза от мършавелови, т.е. предците му все били мършави и слаби.
Бай Христо става ловджия на 22 години. " Като ме уволниха от казармата, и незабавно подадох молба за ловната тайфа и към този момент 60 години съм ловджия. Не одобрявам бракониерстването. И са ми благи животните ", споделя авджията.
Работил 10 години като сондьор към " Геоложки изследвания ", а по-късно 25 година бил шеф на хижа " Момчил левент " в една от най-красивите местности в Родопите - Хайдушки поляни над Момчиловци. Казва, че там е живял в цялостен синхрон с природата и в никакъв случай не го е било боязън, че в близост бродят диви животни.
А за толкоз години пресмята, че най-малко 100 пъти е виждал, че и срещал мечки. Убил е и три вълка в живота си. Последно преди десетина години поваля вълчица. Има стотици случки в гората, само че изключително незабравим му е лов с татко му преди много години на връх против селото. Баща му блъснал диво прасе в задния крайник, подгонили го, а Христо го чул да грухти в гъсти шубраци. " Пъшкаше от болките и влязох в храсталака да го намеря, но то се хвърли против ми, блъсна ме в коляното и паднах, а прасето - върху мен. Изправих се колкото можах и стрелях в него с пушката. Лежеше върху мен още най-малко 20 минути и пъшкаше, а аз се молех да оцелея под него ", споделя Генерала.
Ветеранът си спомня и за различен напечен случай, само че този път с вълк. Бил на лов, само че около него нямало кучета, с цел да го предупредят. Видял вълк и вълчица на двайсетина метра. Генерала стрелял по тях, видял, че уцелил единия, и отишъл да го хване за крайници да го вдигне. Недоубит обаче, звярът аха да го захапе. Наложило се да го довърши с нож.
" Мечка ме е бутала от пътека в гъст буренак. Но не съм се наплашил от такива срещи. Животът ми е минал в гората и съм се нагледал на елени, вълци, мечки ", обобщава той.
Майстор на брънза сирене
" Няма по-добър от него в лова, само че Генерала е и един от най-изкусните майстори на брънза сирене ", споделя кметицата на Момчиловци Сийка Суркова. Христо Мърхов споделя, че му лишило 5-6 години да се научи по какъв начин се прави това знамение. Селото има оборудвана мандра, през пролетта всеки си закарва там овцете и се събират към 350. " Прави се лист, издояват се всичките в един ден. Мерим на всеки овцата какъв брой мляко дава и го умножаваме по 50 дни. Записваме в тетрадка кой какъв брой мляко има да вземе. Който има най-вече мляко, той е първи в листата, тъй като има и разходи, той храни и овчарите. Така всичко е заслужено и никой не е ощетен ", изяснява Генерала.
Забранена обич: Как терлиците на кумицата влязоха в потурите на кехаята
Генерала е и шегобиец и постоянно е душа на компанията авджии, разказвайки куп истории, чути от предците. В Момчиловци главните специалности преди 200 години са били зидарлък и овчарлък. На овчарите с доста овце им казвали кехаи. Генерала знае от татко си, че когато приключили градежа на църквата през 1836 година, в Момчиловци имало големи стада от по 1000 овце, които през зимата прекарвали на Беломорието, тъй като в планината нямало с какво да ги прехранват.
С ненаситност споделя и радостна история на баш кехая от селото. Имал 5-6 овчари аргати и пътувал към Беломорието с 3-4 коня. На Димитровден приготвил стадото, натоварил конете, само че на изпроводяк решил да иде до кумицата си, с която имал алъш-вериш. Влязъл вътре, бил е с необятни потури. Тъй като нямало да се виждат дълго време, го блъснали на милувки. Кумата имала забележителни и съвременни терлици от сърма. Цялото село говорело за тях. Докато се любели, въпросните терлици обаче попаднали в потурите на баш кехаята. Той отпътувал на гурбет и се върнал на Гергьовден. Дал потурите на брачната половинка си да ги изпере. Оказало се, че половин година терлиците били в потурите. Слисаната му брачна половинка обаче тихомълком занесла на кумицата си терлиците. " Развръзка няма на тая история ", намигва Генерала.
" Над 200 диви свине съм гътнал дотук в живота си, може и да ви се вижда невероятно, но е истина. И нерядко се е случвало в пушката да има два патрона и да гътна с тях две свине. Затова съм шеф в гората ", отсича 81-годишният Христо Мърхов от смолянското село Момчиловци.
Мало и огромно в селото не му знае името, защото всички му викат от дълго време Генерала. А прякора си отдава на качествата си на пълководец, които ползва с ловната тайфа в гората.
" Ловът е тактика, тактичност, желае се да знаеш пределно добре терена, с цел да прецениш кой къде да застане от ловците, та да сгащите дивото. А аз знам всеки хълм, пътечка, морава, извивка на планината в 30 км диаметър към селото. Знам, като излае куче, къде би трябвало да се чака прасето и от кое място да се подгони. И тъй като предвождам, и по тази причина ми викат Генерала ", споделя родопчанинът. Макар да е минал 80 лазарника, декларира изрично, че нито на зрение, нито на слух, нито на спокойна ръка и мерник се дава на младите ловци. А гората и природата са му пристрастеност от дете. И в случай че не е по баира, значи е стар.
Той е почетен ръководител на ловната тайфа в Момчиловци с над 80 членове, към която на съвсем всеки лов се причисляват и посетители - от София, Пловдив.
Генерала толкоз се гордее и пали да споделя за ловните подвизи, че пристрастеността му превзема, а в погледа му свети победоносният искра като на Наполеон след борбата при Аустерлиц. Момчиловецът се слави и с ловното си родословие, защото и татко му бил прочут авджия в региона дълги години. Фамилията им Мърхови изяснява, че произлиза от мършавелови, т.е. предците му все били мършави и слаби.
Бай Христо става ловджия на 22 години. " Като ме уволниха от казармата, и незабавно подадох молба за ловната тайфа и към този момент 60 години съм ловджия. Не одобрявам бракониерстването. И са ми благи животните ", споделя авджията.
Работил 10 години като сондьор към " Геоложки изследвания ", а по-късно 25 година бил шеф на хижа " Момчил левент " в една от най-красивите местности в Родопите - Хайдушки поляни над Момчиловци. Казва, че там е живял в цялостен синхрон с природата и в никакъв случай не го е било боязън, че в близост бродят диви животни.
А за толкоз години пресмята, че най-малко 100 пъти е виждал, че и срещал мечки. Убил е и три вълка в живота си. Последно преди десетина години поваля вълчица. Има стотици случки в гората, само че изключително незабравим му е лов с татко му преди много години на връх против селото. Баща му блъснал диво прасе в задния крайник, подгонили го, а Христо го чул да грухти в гъсти шубраци. " Пъшкаше от болките и влязох в храсталака да го намеря, но то се хвърли против ми, блъсна ме в коляното и паднах, а прасето - върху мен. Изправих се колкото можах и стрелях в него с пушката. Лежеше върху мен още най-малко 20 минути и пъшкаше, а аз се молех да оцелея под него ", споделя Генерала.
Ветеранът си спомня и за различен напечен случай, само че този път с вълк. Бил на лов, само че около него нямало кучета, с цел да го предупредят. Видял вълк и вълчица на двайсетина метра. Генерала стрелял по тях, видял, че уцелил единия, и отишъл да го хване за крайници да го вдигне. Недоубит обаче, звярът аха да го захапе. Наложило се да го довърши с нож.
" Мечка ме е бутала от пътека в гъст буренак. Но не съм се наплашил от такива срещи. Животът ми е минал в гората и съм се нагледал на елени, вълци, мечки ", обобщава той.
Майстор на брънза сирене
" Няма по-добър от него в лова, само че Генерала е и един от най-изкусните майстори на брънза сирене ", споделя кметицата на Момчиловци Сийка Суркова. Христо Мърхов споделя, че му лишило 5-6 години да се научи по какъв начин се прави това знамение. Селото има оборудвана мандра, през пролетта всеки си закарва там овцете и се събират към 350. " Прави се лист, издояват се всичките в един ден. Мерим на всеки овцата какъв брой мляко дава и го умножаваме по 50 дни. Записваме в тетрадка кой какъв брой мляко има да вземе. Който има най-вече мляко, той е първи в листата, тъй като има и разходи, той храни и овчарите. Така всичко е заслужено и никой не е ощетен ", изяснява Генерала.
Забранена обич: Как терлиците на кумицата влязоха в потурите на кехаята
Генерала е и шегобиец и постоянно е душа на компанията авджии, разказвайки куп истории, чути от предците. В Момчиловци главните специалности преди 200 години са били зидарлък и овчарлък. На овчарите с доста овце им казвали кехаи. Генерала знае от татко си, че когато приключили градежа на църквата през 1836 година, в Момчиловци имало големи стада от по 1000 овце, които през зимата прекарвали на Беломорието, тъй като в планината нямало с какво да ги прехранват.
С ненаситност споделя и радостна история на баш кехая от селото. Имал 5-6 овчари аргати и пътувал към Беломорието с 3-4 коня. На Димитровден приготвил стадото, натоварил конете, само че на изпроводяк решил да иде до кумицата си, с която имал алъш-вериш. Влязъл вътре, бил е с необятни потури. Тъй като нямало да се виждат дълго време, го блъснали на милувки. Кумата имала забележителни и съвременни терлици от сърма. Цялото село говорело за тях. Докато се любели, въпросните терлици обаче попаднали в потурите на баш кехаята. Той отпътувал на гурбет и се върнал на Гергьовден. Дал потурите на брачната половинка си да ги изпере. Оказало се, че половин година терлиците били в потурите. Слисаната му брачна половинка обаче тихомълком занесла на кумицата си терлиците. " Развръзка няма на тая история ", намигва Генерала.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ