Националната здравна карта: 800 000 българи нямат достъп до личен лекар
800 хиляди българи от 3891 обитаеми места у нас нямат достъп до персонален доктор . Плевен е региона с най-вече общопрактикуващи лекари - един на 1311 пациенти. В Кърджали джипитата не доближават и на един медик се падат близо 3 хиляди пациенти.
Това демонстрира Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги , която държавното управление одобри в края на предходната година, написа.
3950 са персоналните лекари, които работят по контракт със здравната каса у нас. Средно те лекуват по 1711 души. Проблемът с броя на джипитата е прочут, а съгласно някои експерти се е задълбочил след пандемията. Здравните управляващи обаче чакат към 2030 година броят на персоналните лекари да се усили и на един да се падат 1650 души, което е покрай минималните потребности на страната. В момента най-вече общопрактикуващи лекари има в региони с по-висока икономическа интензивност и където има медицински университети, до момента в който в отдалечените селски региони и дребните градове има дефицит. За да се понижат неравенствата за достъп до доктор, здравната каса вкара финансови стимули за джипитата в селските и отдалечените райони.
Всеки месец те получават избрана сума . Според Националната карта обаче тези тласъци не са задоволителни и не се е подобрил достъпът на хората до доктор. Предлагат се спомагателни тласъци - еднократна сума за откриване на процедура, да се поемат и разноските на фамилията на лекаря за наем и превоз. Предоставянето на средства за наемането на спомагателен брой медицински експерти - лекари, медицински сестри, акушерки, фелдшери или лекарски асистенти, също е измежду тласъците.
Националната карта регистрира и различен проблем, за който се приказва от години - междинната възраст на персоналните лекари е 58-59 година , а 25% работят в пенсионна възраст
Всъщност лекарите под 50 години в столицата са десетина. Най-младият, специализирал детски заболявания, е на 49 година, а най-възрастният - на 82, съгласно разбор на Института по обща медицина за 2021 година
Въпреки дефицита на лекари Националната карта регистрира остатък на болнични кревати. 25% от тях са непотребни, като в София въобще не би трябвало да бъдат разкривани нови структури за интензивно лекуване, а част от съществуващите следва да се трансформират в такива за дълготрайни грижи.
52 246 са всички болнични кревати у нас , половината от тях са в многопрофилните лечебни заведения. Над половината обаче са съсредоточени единствено в 7 области – София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Стара Загора и Пазарджик.
Най-голям е остатъкът на леглата за интензивно лекуване – 14 843, а леглата за дълготрайна грижа, обезпечавана в болнични условия, пък не доближават с 2989.
Проблем е и сложният достъп до лекуване на заболели с инсулт. Здравните управляващи възнамеряват да изградят профилирани центрове за лекуване на инсулти и други мозъчносъдови болести, наречени “строук центрове ”. Това се постанова, защото съгласно данни на Националния статистически институт през 2021 година от “мозъчно-съдови заболявания ” са умряли 20 663 души, а над 50 000 в страната ежегодно получават инсулт.
Крайно неравномерно е териториалното систематизиране на психиатричните стационари . Области като Видин, Перник, Монтана, Силистра, Сливен и Ямбол имат единствено по едно психиатрично поделение към многопрофилна болница. 12 са държавните психиатрични лечебни заведения у нас, толкоз са и центровете за психологично здраве, единствено 5 са психиатричните клиники, а 17 са психиатричните отделения към многопрофилни лечебни заведения, демонстрира Националната карта.
Сериозен недостиг е налице и във връзка с потенциала за даване на профилирани услуги в региона на детско-юношеската психиатрия.
През 2020 г. само 21 са специалисти с придобита специалност “Детска психиатрия ” в България.
Стационарните психиатрични отделения за детска психиатрия пък са две. Затова здравните управляващи възнамеряват да разкрият дневни психиатрични отделения (центрове) за деца и юноши с психологични разстройства. Това е належащо да се реализира като последна цел във всяка област на страната, се изяснява в документа. Тези отделения (центрове) ще обезпечават консултиране и дневни психиатрични грижи без отделяне на децата от нормалната среда на живот.
Това демонстрира Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги , която държавното управление одобри в края на предходната година, написа.
3950 са персоналните лекари, които работят по контракт със здравната каса у нас. Средно те лекуват по 1711 души. Проблемът с броя на джипитата е прочут, а съгласно някои експерти се е задълбочил след пандемията. Здравните управляващи обаче чакат към 2030 година броят на персоналните лекари да се усили и на един да се падат 1650 души, което е покрай минималните потребности на страната. В момента най-вече общопрактикуващи лекари има в региони с по-висока икономическа интензивност и където има медицински университети, до момента в който в отдалечените селски региони и дребните градове има дефицит. За да се понижат неравенствата за достъп до доктор, здравната каса вкара финансови стимули за джипитата в селските и отдалечените райони.
Всеки месец те получават избрана сума . Според Националната карта обаче тези тласъци не са задоволителни и не се е подобрил достъпът на хората до доктор. Предлагат се спомагателни тласъци - еднократна сума за откриване на процедура, да се поемат и разноските на фамилията на лекаря за наем и превоз. Предоставянето на средства за наемането на спомагателен брой медицински експерти - лекари, медицински сестри, акушерки, фелдшери или лекарски асистенти, също е измежду тласъците.
Националната карта регистрира и различен проблем, за който се приказва от години - междинната възраст на персоналните лекари е 58-59 година , а 25% работят в пенсионна възраст
Всъщност лекарите под 50 години в столицата са десетина. Най-младият, специализирал детски заболявания, е на 49 година, а най-възрастният - на 82, съгласно разбор на Института по обща медицина за 2021 година
Въпреки дефицита на лекари Националната карта регистрира остатък на болнични кревати. 25% от тях са непотребни, като в София въобще не би трябвало да бъдат разкривани нови структури за интензивно лекуване, а част от съществуващите следва да се трансформират в такива за дълготрайни грижи.
52 246 са всички болнични кревати у нас , половината от тях са в многопрофилните лечебни заведения. Над половината обаче са съсредоточени единствено в 7 области – София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Стара Загора и Пазарджик.
Най-голям е остатъкът на леглата за интензивно лекуване – 14 843, а леглата за дълготрайна грижа, обезпечавана в болнични условия, пък не доближават с 2989.
Проблем е и сложният достъп до лекуване на заболели с инсулт. Здравните управляващи възнамеряват да изградят профилирани центрове за лекуване на инсулти и други мозъчносъдови болести, наречени “строук центрове ”. Това се постанова, защото съгласно данни на Националния статистически институт през 2021 година от “мозъчно-съдови заболявания ” са умряли 20 663 души, а над 50 000 в страната ежегодно получават инсулт.
Крайно неравномерно е териториалното систематизиране на психиатричните стационари . Области като Видин, Перник, Монтана, Силистра, Сливен и Ямбол имат единствено по едно психиатрично поделение към многопрофилна болница. 12 са държавните психиатрични лечебни заведения у нас, толкоз са и центровете за психологично здраве, единствено 5 са психиатричните клиники, а 17 са психиатричните отделения към многопрофилни лечебни заведения, демонстрира Националната карта.
Сериозен недостиг е налице и във връзка с потенциала за даване на профилирани услуги в региона на детско-юношеската психиатрия.
През 2020 г. само 21 са специалисти с придобита специалност “Детска психиатрия ” в България.
Стационарните психиатрични отделения за детска психиатрия пък са две. Затова здравните управляващи възнамеряват да разкрият дневни психиатрични отделения (центрове) за деца и юноши с психологични разстройства. Това е належащо да се реализира като последна цел във всяка област на страната, се изяснява в документа. Тези отделения (центрове) ще обезпечават консултиране и дневни психиатрични грижи без отделяне на децата от нормалната среда на живот.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ