8 милиона ръкописи от Националната библиотека Св. св. Кирил и

8 милиона ръкописи от Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " са застрашени от заличаване.

" Причините са остарялата материална база. След като тези фондове в Националната библиотека са застрашени, откакто в нея има дефицит на пространство, нейните фондохранилища са изнесени на повече от 70-100 км отвън София в здания, които не се подобаващи за предпазване на такива скъпи ръкописи ", изясни специалистът по запазване на културно-историческо наследство д-р Красимир Димитров.

По думите му изискванията в изнесените фондохранилища са " гротескни ".

" Тези условия, в които се съхраняват документите сега, са извънредно несъответстващи. Трябва да се направи нова постройка, която да бъде проектирана за вместилище. Това значи вентилация, температура, режим на мокрота, едни положителни лавици – а не дървени стелажи. Има задоволително терени в София – и общински, и държавни – които биха могли да се дават ", уточни доктор Димитров пред .

Експертът по запазване на културно-историческо завещание, който бе отличен с премията " Будител на годината ", прикани цялото общество да се намеси в опазването на архивите.

" Да, това е в прерогативите на Министерството на културата, само че то е с извънредно невисок бюджет. Трябва да се тръгне oт хората, които се занимаваме с този проблем, и да стигне до обществото ", акцентира той.

Според него България би трябвало да заимства от международните практики за центрове на духовността – със зали за презентации, научни конференции, литературни четения и за насърчаване на разнообразни посоки.

" Четенето е първият стадий, идващият стадий е писането. Една нация, която не чете и не се интересува, не може да борави с информация. За страдание, сме надалеч от тези центрове на духовността. В по-малките градове и библиотеки - там са доста по-близко до тази концепция, приобщават обществото с разнообразни събития и празници... В София също може да се случи ", счита специалистът по запазване на културно завещание.

Д-р Димитров е на мнение, че българите би трябвало да изискват повече от виновните институции, ръководещите и страната, с цел да запазим културното си завещание.

" Ръкописите няма да бъдат унищожени, само че могат да бъдат похабени. След това процесът по реституция е муден и безценен. По-евтиното и по-бързото е да се направи нова постройка и да се изнесат фондохранилищата в съответна среда, отговаряща на нормите на книжовното дело и архивистиката, и те да бъдат налични до жителите ", приключи той.