25 години от Съвестин няма и следа
8-годишното момченце изчезна в „ Люлин “
Полицията излъгала родителите, че се удавило в Перловската река
Бащата изгори фотосите на политици
Едно дете излиза да играе пред блока си в софийския квартал „ Люлин “ и повече никой не чува нищо за него. Нито полицейското търсене, нито дейното търсене, нито съпричастността на цяла България дават резултат. Мобилни телефони тогава няма, камери на наблюдаване на всяко кьоше – също. Не се знае жив ли е Съвестин Деянков и какво е ориста на малчугана. Има съмнения, че е похитен и изнесен зад граница, само че това по този начин и не е потвърдено.
Датата е 6 май 1997 година 7-годишният Съвестин Деянов излиза на площадката пред блока, както всеки ден, дружно с приятелчета. Вечерта не се прибира. Никой не знае къде е детето, появява се вяра, че е тръгнало единствено на разходка из София. Получава се информация, че момченцето е забелязано на „ Лъвов мост “ и съмнение, че се е подхлъзнало и удавило в реката. Претърсването на канала не дава резултат.
Обезумелият от терзание татко Тодор Деянов носи молба за търсене в Девето РПУ още вечерта, когато синът му не се прибира. Според него служителите на реда отхвърлят да я одобряват, тъй като не са минали 24 часа. До обяд на идващия ден търсенето на Съвестин още не е почнало. Не е формирано и разследване. Отнякъде се появяват очевидци, които настояват, че момченцето е качено в дребна кола. Издирвателните дейности се насочват към иранец и родна продажница, живеещи на фамилни начала. Жената имала дете, което си играело със Съвестин. До ден сегашен не се знае къде са тези хора. За иранеца се пуска слух, че е мъртъв, съгласно други сведения – изселил се е в чужбина.
Преди години бащата на Съвестин уточни, че в похищението на детето присъединяване са взели служители на реда сержанти от Троян и от Плевен, на които даже се знаели имената. Според него момче като Съвестин коствало 200 000 $, а осиновителите му най-вероятно били богаташи, които или са изгубили свое дете, не могат да имат лично, или просто са решили, че желаят да имат наследник, който да наподобява тъкмо по избран метод. Бащата Тодор бе сигурен, че Съвестин е изведен от страната ни с сменена идентичност, като името му най-вероятно е заменено още в България. Родителят счита, че тъкмо неговият наследник е отвлечен, тъй като фамилията му било оскъдно и непретенциозно, без връзки и подкрепи. С една дума – лесна цел за похитителите.
Тодор Деянов посвети целия си живот да търси сина си, само че по този начин и не се стигна до безапелационни следи и информация за момчето. Близки на фамилията описаха още тогава, че откогато го няма, майката напълно изгубила религия и предпочитание за живот. През 1998 година в душата на Тодор припламва искрица вяра - в материал, препечатан от британското списание „ Хикс фактор “ в наш всекидневник, той вижда фотография на 8-9-годишно дервишко момченце с прободени от железен шиш бузи, което поразително наподобява на неговия наследник.
„ Това е Съвестин! “ – твърди и майката. И Деянов потегля самичък по дългия маршрут София–Атина–Бейрут–Аман–Багдад. След 60 дни изнурително търсене се връща от свещената котловина на Тигър и Ефрат, без да е разкрил сина си. Години по-късно млад мъж, наподобяващ на порасналия Съвестин, беше засечен във френското метро от живееща в Париж българка, само че страната ни изрично отхвърли да проверява случая.
„ Няма никакво развиване по сигнала, който преди няколко години жена подаде в Лион, че видяла момче, което доста наподобява на Съвестин. Това стана, откакто във Франция бе публикувана фотографията. Тя е дала публични показания, само че аз нямам към момента отчета от Лион. Преди две години прокуратурата искаше да приключи случая, само че това не мина през съда. От 1997 година, когато го отвлякоха, досега не съм подсилен от страната “, беше безапелационен бащата.
Появи се и информация, че българин е умрял в редиците на пакистанските талибани през 2013 година В джихадисткия конгрес „ Ханейн “ беше оповестена фотография на юноша, именуван Анис Българина, който изумително наподобява на Съвестин. Никой обаче не разбра дали това не е инцидентна аналогия. Тодор Деянов поръча на лаборатория в чужбина да изготви фоторобот на сина му по какъв начин би изглеждал към този момент пораснал. Това обаче също не оказа помощ. Бащата твърди, че каналите, които се занимават с отвличането и продаването на деца, се състояли от пет-шест похитители, като групата им била разграничена на йерархични равнища.
Отговорност за отвличането на детето измежду бял ден бе търсена от няколко министър председатели, основни прокурори и президенти. От изтощение татко му реши да се възпламени пред постройката на Европейската комисия в Брюксел. Попречи му тогавашният еврокомисар Франко Фратини, който слезе при него, а след това го одобри в кабинета си и го изслуша.
През 2007 година Деянов възпламени облиците на президента тогава Георги Първанов, на министър-председателя Сергей Станишев и министрите Йвайло Калфин, Румен Петков и Пламен Орешарски, както и този на ръководителя на Народното събрание Георги Пирински. Бащата осъди и прокуратурата в Страсбург, поради бездействието й, само че диря от сина му няма и до ден сегашен.
За 6 месеца през 1998 година изчезват 24-ма души
Добрич - „ Бермудския триъгълник “ за хора
След 10 ноември в един град изчезват десетки младежи. Това е Добрич, в който единствено за половин година през 1998 година няма и диря от 24 души, множеството на възраст сред 23 и 30 години. Затова градът е наименуван „ Бермудския триъгълник “. Близо 25 година и над десетина вътрешни министри се оказаха незадоволителни за разкриването на цялата мистерията. Черната статистика сочи общо 52-ма безследно изчезнали в района единствено за няколко години.
До 2007 година 36 случая са разкрити, като единствено през въпросната година се обяснява ориста на шестима от тях. Трима са открити живи. Изчезванията обаче не престават и след тази дата.
Дълго се приказва за една-единствена тайфа, която работи на територията на региона и е виновна за отвличанията. Оказва се обаче, че приликите сред случаите са доста по-малко от разликите.
В някои от историите въобще не става въпрос за отвличане, а за персонално възмездие. Други проблеми приключват удобно - със завръщане на изчезналите. Но и орисите на част от търсените хора и до момента остават незнайни.
Полицията излъгала родителите, че се удавило в Перловската река
Бащата изгори фотосите на политици
Едно дете излиза да играе пред блока си в софийския квартал „ Люлин “ и повече никой не чува нищо за него. Нито полицейското търсене, нито дейното търсене, нито съпричастността на цяла България дават резултат. Мобилни телефони тогава няма, камери на наблюдаване на всяко кьоше – също. Не се знае жив ли е Съвестин Деянков и какво е ориста на малчугана. Има съмнения, че е похитен и изнесен зад граница, само че това по този начин и не е потвърдено.
Датата е 6 май 1997 година 7-годишният Съвестин Деянов излиза на площадката пред блока, както всеки ден, дружно с приятелчета. Вечерта не се прибира. Никой не знае къде е детето, появява се вяра, че е тръгнало единствено на разходка из София. Получава се информация, че момченцето е забелязано на „ Лъвов мост “ и съмнение, че се е подхлъзнало и удавило в реката. Претърсването на канала не дава резултат.
Обезумелият от терзание татко Тодор Деянов носи молба за търсене в Девето РПУ още вечерта, когато синът му не се прибира. Според него служителите на реда отхвърлят да я одобряват, тъй като не са минали 24 часа. До обяд на идващия ден търсенето на Съвестин още не е почнало. Не е формирано и разследване. Отнякъде се появяват очевидци, които настояват, че момченцето е качено в дребна кола. Издирвателните дейности се насочват към иранец и родна продажница, живеещи на фамилни начала. Жената имала дете, което си играело със Съвестин. До ден сегашен не се знае къде са тези хора. За иранеца се пуска слух, че е мъртъв, съгласно други сведения – изселил се е в чужбина.
Преди години бащата на Съвестин уточни, че в похищението на детето присъединяване са взели служители на реда сержанти от Троян и от Плевен, на които даже се знаели имената. Според него момче като Съвестин коствало 200 000 $, а осиновителите му най-вероятно били богаташи, които или са изгубили свое дете, не могат да имат лично, или просто са решили, че желаят да имат наследник, който да наподобява тъкмо по избран метод. Бащата Тодор бе сигурен, че Съвестин е изведен от страната ни с сменена идентичност, като името му най-вероятно е заменено още в България. Родителят счита, че тъкмо неговият наследник е отвлечен, тъй като фамилията му било оскъдно и непретенциозно, без връзки и подкрепи. С една дума – лесна цел за похитителите.
Тодор Деянов посвети целия си живот да търси сина си, само че по този начин и не се стигна до безапелационни следи и информация за момчето. Близки на фамилията описаха още тогава, че откогато го няма, майката напълно изгубила религия и предпочитание за живот. През 1998 година в душата на Тодор припламва искрица вяра - в материал, препечатан от британското списание „ Хикс фактор “ в наш всекидневник, той вижда фотография на 8-9-годишно дервишко момченце с прободени от железен шиш бузи, което поразително наподобява на неговия наследник.
„ Това е Съвестин! “ – твърди и майката. И Деянов потегля самичък по дългия маршрут София–Атина–Бейрут–Аман–Багдад. След 60 дни изнурително търсене се връща от свещената котловина на Тигър и Ефрат, без да е разкрил сина си. Години по-късно млад мъж, наподобяващ на порасналия Съвестин, беше засечен във френското метро от живееща в Париж българка, само че страната ни изрично отхвърли да проверява случая.
„ Няма никакво развиване по сигнала, който преди няколко години жена подаде в Лион, че видяла момче, което доста наподобява на Съвестин. Това стана, откакто във Франция бе публикувана фотографията. Тя е дала публични показания, само че аз нямам към момента отчета от Лион. Преди две години прокуратурата искаше да приключи случая, само че това не мина през съда. От 1997 година, когато го отвлякоха, досега не съм подсилен от страната “, беше безапелационен бащата.
Появи се и информация, че българин е умрял в редиците на пакистанските талибани през 2013 година В джихадисткия конгрес „ Ханейн “ беше оповестена фотография на юноша, именуван Анис Българина, който изумително наподобява на Съвестин. Никой обаче не разбра дали това не е инцидентна аналогия. Тодор Деянов поръча на лаборатория в чужбина да изготви фоторобот на сина му по какъв начин би изглеждал към този момент пораснал. Това обаче също не оказа помощ. Бащата твърди, че каналите, които се занимават с отвличането и продаването на деца, се състояли от пет-шест похитители, като групата им била разграничена на йерархични равнища.
Отговорност за отвличането на детето измежду бял ден бе търсена от няколко министър председатели, основни прокурори и президенти. От изтощение татко му реши да се възпламени пред постройката на Европейската комисия в Брюксел. Попречи му тогавашният еврокомисар Франко Фратини, който слезе при него, а след това го одобри в кабинета си и го изслуша.
През 2007 година Деянов възпламени облиците на президента тогава Георги Първанов, на министър-председателя Сергей Станишев и министрите Йвайло Калфин, Румен Петков и Пламен Орешарски, както и този на ръководителя на Народното събрание Георги Пирински. Бащата осъди и прокуратурата в Страсбург, поради бездействието й, само че диря от сина му няма и до ден сегашен.
За 6 месеца през 1998 година изчезват 24-ма души
Добрич - „ Бермудския триъгълник “ за хора
След 10 ноември в един град изчезват десетки младежи. Това е Добрич, в който единствено за половин година през 1998 година няма и диря от 24 души, множеството на възраст сред 23 и 30 години. Затова градът е наименуван „ Бермудския триъгълник “. Близо 25 година и над десетина вътрешни министри се оказаха незадоволителни за разкриването на цялата мистерията. Черната статистика сочи общо 52-ма безследно изчезнали в района единствено за няколко години.
До 2007 година 36 случая са разкрити, като единствено през въпросната година се обяснява ориста на шестима от тях. Трима са открити живи. Изчезванията обаче не престават и след тази дата.
Дълго се приказва за една-единствена тайфа, която работи на територията на региона и е виновна за отвличанията. Оказва се обаче, че приликите сред случаите са доста по-малко от разликите.
В някои от историите въобще не става въпрос за отвличане, а за персонално възмездие. Други проблеми приключват удобно - със завръщане на изчезналите. Но и орисите на част от търсените хора и до момента остават незнайни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ