„Галъп“: 77% от българите не вярват, че страната се управлява според волята на народа
77% от българите не имат вяра, че страната се ръководи съгласно волята на народа, демонстрират резултатите от последното световно проучване „ Гласът на хората “, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “. Множеството избори през предходната година не са оставили българите с усещането за повече народна власт.
Двама от всеки петима запитани по света се съгласяват в една или друга степен с мнението, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Около половината от участниците в проучването пък считат, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и почтени.
Изследването за демокрацията покрива 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители – които съставляват към две трети от международното население. Данните са от времето преди войната в Украйна, само че са кардинално настоящи – доколкото засягат фундаментални въпроси. Както е споменавано и преди в анализите на проучванията „ Гласът на хората “ на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, открива се забележителна разлика в публичните упования за демокрацията, в праговете на търпимост, в степента на преданост на отговорите към властта и така нататък
Хората във Виетнам (84% там са съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%) най-ентусиазирано свидетелстват за демократична природа на ръководството в страните си.
Обратно, жителите на Босна и Херцеговина (92% там са несъгласни или мощно несъгласни, когато стана дума, че страната им се ръководи съгласно националната воля), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (и в двете страни 76%) и Украйна (73%) са най-критични към демократичността на ръководството в своите страни. Данните, несъмнено, са от времето преди войната.
Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.
Интересно е, че до момента в който европейските жители (както тези от страните в Европейски Съюз, по този начин и тези отвън него) показват мощна угриженост по отношение на демократичността на ръководството си, те не споделят същите притеснителни настройки по отношение на честността на изборите. В Европейски Съюз, да вземем за пример, две трети от респондентите имат вяра, че изборите са свободни и почтени. Увереността в демократичността на определеното ръководство обаче не е толкоз необятна – 38%, и даже понижава спрямо предходната година.
Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в страната си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).
Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с изказванието, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) показват в най-голяма степен угриженост по отношение на изборите в своята страна.
Индексът „ Гласът на хората “, създаден от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, комбинира публичните настройки към двете изказвания „ Държавата ми се ръководи съгласно волята на народа “ и „ Като цяло, изборите в моята страна са свободни и почтени “ и по този начин отразява публичните усещания по основни демократични полезности.
Според показателя 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на мощна народна власт – гласът на хората там се самовъзприема като мощен. т.е. мнозина са по едно и също време съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа и че изборите са свободни и почтени. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба народна власт – където, съгласно публичните усещания, нито изборите са почтени, нито ръководството се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в страна, в която най-малко едно от изискванията за мощна народна власт не е осъществено, т.е. статусът е разбъркан.
„ Имайки поради първо, че измежду повече от една четвърт от популацията на света (Китай, доста страни от Близкия изток и някои в Африка) откривателите не могат да проведат свободни и самостоятелни проучвания на публичните настройки, и второ – че повече от една трета от гласоподавателите в страни, одобрявани за демократични, има вяра, че в действителност демокрацията не действа вярно, то можем да заключим, че живеем в свят, в който демокрацията не доминира. Глобализацията, която върви ръка за ръка с демокрацията, явно е прекъсната и към този момент е почнал противопоставен развой. Изглежда, че глобализацията не може да бъде рестартирана в свят, който е политически толкоз нехомогенен и даже се връща към така наречен блокова система “, разяснява Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Според проучаването равносметката от множеството избори през предходната година е, че те не са оставили българите с усещането за повече народна власт. Българите обичайно са скептични към своите ръководства. В равносметка за отминалия неотдавна плевел интервал на политическа неустойчивост 17% изричат единодушие с изказванието „ Страната ми се ръководи съгласно волята на народа “, а 77% дават отговор негативно.
Що се отнася до чувството за свободни и почтени избори оценката на българите наподобява е по-благосклонна, въпреки и още веднъж обществото ни да е измежду най-критичните. 22% от запитаните считат, че изборите у нас са свободни и почтени, а 65% са на противоположното мнение.
Така и по двата знака страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки незадоволство както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас. Но и без политическата неустойчивост в страната ни през 2021 година, Индексът на демокрацията на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ обичайно отрежда позиция на страната ни в по-скоро отрицателния завършек на скалата. Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо две трети намират равнището на демокрацията у нас за едва.
Двама от всеки петима запитани по света се съгласяват в една или друга степен с мнението, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Около половината от участниците в проучването пък считат, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и почтени.
Изследването за демокрацията покрива 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители – които съставляват към две трети от международното население. Данните са от времето преди войната в Украйна, само че са кардинално настоящи – доколкото засягат фундаментални въпроси. Както е споменавано и преди в анализите на проучванията „ Гласът на хората “ на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, открива се забележителна разлика в публичните упования за демокрацията, в праговете на търпимост, в степента на преданост на отговорите към властта и така нататък
Хората във Виетнам (84% там са съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%) най-ентусиазирано свидетелстват за демократична природа на ръководството в страните си.
Обратно, жителите на Босна и Херцеговина (92% там са несъгласни или мощно несъгласни, когато стана дума, че страната им се ръководи съгласно националната воля), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (и в двете страни 76%) и Украйна (73%) са най-критични към демократичността на ръководството в своите страни. Данните, несъмнено, са от времето преди войната.
Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.
Интересно е, че до момента в който европейските жители (както тези от страните в Европейски Съюз, по този начин и тези отвън него) показват мощна угриженост по отношение на демократичността на ръководството си, те не споделят същите притеснителни настройки по отношение на честността на изборите. В Европейски Съюз, да вземем за пример, две трети от респондентите имат вяра, че изборите са свободни и почтени. Увереността в демократичността на определеното ръководство обаче не е толкоз необятна – 38%, и даже понижава спрямо предходната година.
Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в страната си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).
Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с изказванието, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) показват в най-голяма степен угриженост по отношение на изборите в своята страна.
Индексът „ Гласът на хората “, създаден от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, комбинира публичните настройки към двете изказвания „ Държавата ми се ръководи съгласно волята на народа “ и „ Като цяло, изборите в моята страна са свободни и почтени “ и по този начин отразява публичните усещания по основни демократични полезности.
Според показателя 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на мощна народна власт – гласът на хората там се самовъзприема като мощен. т.е. мнозина са по едно и също време съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа и че изборите са свободни и почтени. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба народна власт – където, съгласно публичните усещания, нито изборите са почтени, нито ръководството се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в страна, в която най-малко едно от изискванията за мощна народна власт не е осъществено, т.е. статусът е разбъркан.
„ Имайки поради първо, че измежду повече от една четвърт от популацията на света (Китай, доста страни от Близкия изток и някои в Африка) откривателите не могат да проведат свободни и самостоятелни проучвания на публичните настройки, и второ – че повече от една трета от гласоподавателите в страни, одобрявани за демократични, има вяра, че в действителност демокрацията не действа вярно, то можем да заключим, че живеем в свят, в който демокрацията не доминира. Глобализацията, която върви ръка за ръка с демокрацията, явно е прекъсната и към този момент е почнал противопоставен развой. Изглежда, че глобализацията не може да бъде рестартирана в свят, който е политически толкоз нехомогенен и даже се връща към така наречен блокова система “, разяснява Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Според проучаването равносметката от множеството избори през предходната година е, че те не са оставили българите с усещането за повече народна власт. Българите обичайно са скептични към своите ръководства. В равносметка за отминалия неотдавна плевел интервал на политическа неустойчивост 17% изричат единодушие с изказванието „ Страната ми се ръководи съгласно волята на народа “, а 77% дават отговор негативно.
Що се отнася до чувството за свободни и почтени избори оценката на българите наподобява е по-благосклонна, въпреки и още веднъж обществото ни да е измежду най-критичните. 22% от запитаните считат, че изборите у нас са свободни и почтени, а 65% са на противоположното мнение.
Така и по двата знака страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки незадоволство както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас. Но и без политическата неустойчивост в страната ни през 2021 година, Индексът на демокрацията на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ обичайно отрежда позиция на страната ни в по-скоро отрицателния завършек на скалата. Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо две трети намират равнището на демокрацията у нас за едва.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ