9 май - Денят на победата и България – между идеологията, политиката и реалността!
77 година от Деня на успеха над нацизма и фашизма!
72 година от началото на Обединена Европа!
Историята на Втората международна война е може би един от най-изследваните интервали, макар, че към момента има много неразсекретени документи, които да ни хвърлят в допълнение светлина върху военно-политическите аспекти на най-голямото военно събитие.
Разбира се, обществото, изключително през днешния ден, е мощно раздлено, още повече що се отнася до България, нейното присъединяване, статут и последвалият кротичък контракт, написан в Париж.
Всеки има право на мнение и на благосклонности, без значение дали е фен или професионален историк. Темата е извънредно дискусионна, обстоятелствата се интерпретират през идеологическата призма, а времето, което е минало, е към момента незадоволително. Най-важното е да запазим благия и спокоен звук, както и уважението към позицията на другия. Но при изискване, че сме от тези, които в действителност имат вяра в правилата на демокрацията.
Голяма част от Вас, които четат това, вероятно ще се възпротивят и кажат, че България и българите не би трябвало да честват 9 май като Ден на успеха! Имат своето съображение, допускам и доводи. Аз ще напомня единствено 2 цитата на Адолф Хитлер, без да ги разясня и изяснявам, тъй като моята публика е над междинното равнище на просветеност.
" Идеята на пацифизма и хуманизма може да бъдат изцяло уместни тогава, когато висшестоящата раса авансово завоюва целия свят и фактически стартира да доминира над цялата земя. "
" Дори в кръговете на общогерманското национално придвижване постоянно може да се чуе мнението, че елементарно ще могат да организират " германизирането " на австрийското славянство. Те нямаха даже визия за това, че да се " германизира " може единствено земя, а не хора. "
Важно е да отбележим и няколко неща:
√ На 15 септември 1939 година, единствено две седмици след нападението на Германия над Полша, България афишира неутралитет. Благодарение на него и пътят на дипломацията ние съумяваме да си върнем Южна Добружда на 7 септември 1940 година!
√ Българската войска, подкрепена от Червената войска, реализира сполучливи основни военни акции - Дравска и Мурска интервенции. Те са измежду решаващите в заключителния стадий на Втората международна война!
√ За първи път в своята история през XX век, въпреки и победена, България не губи територии!
След края на войната Гърция (1945-1946 г.) е извънредно дейна и има изключително огромни териториални искания към нас (т.нар. " стратегическа граница ", представляваща 10 000 кв.км. българска земя с население над 400 000 българи!), само че и финансови - 600 млн. щатски $. Великите сили не позволяват това плячкосване, само че най-много заслугата е на Съюз на съветските социалистически републики.
Още на 12 април 1946 година българската страна има искане, отправено към Москва, посредством което се слага въпроса за наши териториални искания, включващи линията от устието на р.Марица до устието на р.Места. Претенциите ни за Западна Тракия, както и невъзможността стопанската система ни да поеме прекомерно високи репарационни тежести са повторени и на Парижката сесия на СМВнР (април-юли 1946 г.). Усилията не се увенчават с необикновен триумф. Частичен, в частта с репарациите, ще се реализира на Парижката мирна конференция, където се взема компромисно решение.
По време на Парижката мирна конференция (29 юли - 15 октомври 1946 г.) на 27 август се организира една забавна и прекомерно любопитна среща сред Кимон Георгиев, Георги Кулишев и държавния секретар на Съединени американски щати Дж.Бърнс. На нея българският министър председател и външният ни министър още веднъж се пробват да убедят американскат страна, да бъде преразгледана позицията на Политическат комисия на конференцията, която е отхвърлила настояването на България да и бъде предназначен статут на " съвоюваща ". Щатският посланик ловко неглижира този въпрос и бързо минава на друга тематика, съгласно него много по-важна - вътрешното състояние на нашата страна.
В крйна сметка мирният контракт става факт публично на 10 февруари 1947 година Въпреки, че клаузите към този момент са ясни, макар предрешеността, ръководителят на българската делегация Кимон Георгиев връчва на министъра на външните работи на Франция Жорж Бидо протестен меморандум на България. В него се изрича страдание, че страната не е приета за съвоюваща. Протестира се срещу неуважението на българското искане за изход на Егейско моере. Но най-важното е, че:
√ България резервира границите си от 1 януари 1941 г.;
√ Репарациите са понижени от 125 на 70 млн.щатски $ (около 1/4 от репарационните отговорности по Ньойския договор) - 45 за Гърция и 25 за Югославия.
За страдание:
√ България дава към 40 000 убити и ранени;
√ Въоръжените ни сили са лимитирани до 65 000 души, само че при опазване на наложителна военна служба;
Накрая, само че не и на последно място, не трябва да забравяме, че БЕЗ 9 МАЙ 1945 Г. НЕ БИ ИМАЛО И 9 МАЙ 1950 Г.!
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
72 година от началото на Обединена Европа!
Историята на Втората международна война е може би един от най-изследваните интервали, макар, че към момента има много неразсекретени документи, които да ни хвърлят в допълнение светлина върху военно-политическите аспекти на най-голямото военно събитие.
Разбира се, обществото, изключително през днешния ден, е мощно раздлено, още повече що се отнася до България, нейното присъединяване, статут и последвалият кротичък контракт, написан в Париж.
Всеки има право на мнение и на благосклонности, без значение дали е фен или професионален историк. Темата е извънредно дискусионна, обстоятелствата се интерпретират през идеологическата призма, а времето, което е минало, е към момента незадоволително. Най-важното е да запазим благия и спокоен звук, както и уважението към позицията на другия. Но при изискване, че сме от тези, които в действителност имат вяра в правилата на демокрацията.
Голяма част от Вас, които четат това, вероятно ще се възпротивят и кажат, че България и българите не би трябвало да честват 9 май като Ден на успеха! Имат своето съображение, допускам и доводи. Аз ще напомня единствено 2 цитата на Адолф Хитлер, без да ги разясня и изяснявам, тъй като моята публика е над междинното равнище на просветеност.
" Идеята на пацифизма и хуманизма може да бъдат изцяло уместни тогава, когато висшестоящата раса авансово завоюва целия свят и фактически стартира да доминира над цялата земя. "
" Дори в кръговете на общогерманското национално придвижване постоянно може да се чуе мнението, че елементарно ще могат да организират " германизирането " на австрийското славянство. Те нямаха даже визия за това, че да се " германизира " може единствено земя, а не хора. "
Важно е да отбележим и няколко неща:
√ На 15 септември 1939 година, единствено две седмици след нападението на Германия над Полша, България афишира неутралитет. Благодарение на него и пътят на дипломацията ние съумяваме да си върнем Южна Добружда на 7 септември 1940 година!
√ Българската войска, подкрепена от Червената войска, реализира сполучливи основни военни акции - Дравска и Мурска интервенции. Те са измежду решаващите в заключителния стадий на Втората международна война!
√ За първи път в своята история през XX век, въпреки и победена, България не губи територии!
След края на войната Гърция (1945-1946 г.) е извънредно дейна и има изключително огромни териториални искания към нас (т.нар. " стратегическа граница ", представляваща 10 000 кв.км. българска земя с население над 400 000 българи!), само че и финансови - 600 млн. щатски $. Великите сили не позволяват това плячкосване, само че най-много заслугата е на Съюз на съветските социалистически републики.
Още на 12 април 1946 година българската страна има искане, отправено към Москва, посредством което се слага въпроса за наши териториални искания, включващи линията от устието на р.Марица до устието на р.Места. Претенциите ни за Западна Тракия, както и невъзможността стопанската система ни да поеме прекомерно високи репарационни тежести са повторени и на Парижката сесия на СМВнР (април-юли 1946 г.). Усилията не се увенчават с необикновен триумф. Частичен, в частта с репарациите, ще се реализира на Парижката мирна конференция, където се взема компромисно решение.
По време на Парижката мирна конференция (29 юли - 15 октомври 1946 г.) на 27 август се организира една забавна и прекомерно любопитна среща сред Кимон Георгиев, Георги Кулишев и държавния секретар на Съединени американски щати Дж.Бърнс. На нея българският министър председател и външният ни министър още веднъж се пробват да убедят американскат страна, да бъде преразгледана позицията на Политическат комисия на конференцията, която е отхвърлила настояването на България да и бъде предназначен статут на " съвоюваща ". Щатският посланик ловко неглижира този въпрос и бързо минава на друга тематика, съгласно него много по-важна - вътрешното състояние на нашата страна.
В крйна сметка мирният контракт става факт публично на 10 февруари 1947 година Въпреки, че клаузите към този момент са ясни, макар предрешеността, ръководителят на българската делегация Кимон Георгиев връчва на министъра на външните работи на Франция Жорж Бидо протестен меморандум на България. В него се изрича страдание, че страната не е приета за съвоюваща. Протестира се срещу неуважението на българското искане за изход на Егейско моере. Но най-важното е, че:
√ България резервира границите си от 1 януари 1941 г.;
√ Репарациите са понижени от 125 на 70 млн.щатски $ (около 1/4 от репарационните отговорности по Ньойския договор) - 45 за Гърция и 25 за Югославия.
За страдание:
√ България дава към 40 000 убити и ранени;
√ Въоръжените ни сили са лимитирани до 65 000 души, само че при опазване на наложителна военна служба;
Накрая, само че не и на последно място, не трябва да забравяме, че БЕЗ 9 МАЙ 1945 Г. НЕ БИ ИМАЛО И 9 МАЙ 1950 Г.!
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ