76% от българите препоръчват да се наложи по-строг контрол върху

76% от българите предлагат да се наложи по-строг надзор върху спазването на възбраната за тютюнопушене на публични места. Това сочи изследване, осъществено от социологическата организация " Екзакта ", представено от Българска телеграфна агенция.

Днес се отбелязва интернационалният ден без тютюнопушене.

Изследването от септември 2018 година записва растяща непоносимост към опцията децата да виждат реклами на тютюневи произведения. Тази наклонност е в действие както измежду пушачите, по този начин и измежду хората, които не пушат, като 65% поддържат възбраната на всякаква форма на промоция на тютюневи произведения за тяхното разпространение. Това е с 12 на 100 повече спрямо 2017 година

През октомври 2017 година 39% от пълнолетните поданици на страната показват, че пушат, 22 на 100 настояват, че към този момент са спрели, а 39% декларират, че в никакъв случай не са пушили. През септември 2018 година пушачите са били 38%, някогашните пушачи - 21%, а 41% споделят, че в никакъв случай не са пушили. И в двете изследвания в групата на " някогашните пушачи " са по-често мъже, хора на възраст над 50 години, както и поданици на столицата и на дребните обитаеми места.

През 2017 година близо три четвърти от пушачите настояват, че абсолютно съблюдават възбраната за пушене на закрити публични места. Най-стриктни се оказват дамите, хора над 60 години, високообразованите, заможните хора и жителите на столицата. Година по-късно 74% от интервюираните пушачи декларират, че съблюдават прецизно възбраната, само че 19% настояват, че се преценяват със възбраната единствено в случай че им бъде направена забележка. Това е позиция най-често на мъже, на хора на възраст сред 30 и 40 години, както и на поданици на дребните градове. През 2018 година 7% показват, че доста рядко се преценяват със възбраната.

От съдружие " България без пушек " и от Коалиция за живот без тютюнев пушек оферират да се забрани използването на електронни цигари на закрити публични места, както и на външната реклама на тютюневи произведения и рекламата в местата за продажбата им.

От неправителствените организации оферират още да се отстранен от летищата обособените места за пушачи и да се постановат наказания на обекти, в които се открият угарки или съоръжение за наргиле.

От Министерството на здравеопазването разпространиха данни от направения от Европейската комисия " Здравен профил за България " за предходната година.

Според проучването българите пушат най-вече от всички в Европейския съюз, като разпространяването на тютюнопушенето измежду българското население е с съвсем 7 процентни пункта над междинното за Европейски Съюз. Не по-малко от 28% от възрастното население, в това число повече от един на всеки трима (35%) мъже пушат всеки ден.

Сред 15-годишните момчета България е на второто най-високо в Европейски Съюз равнище, като ни води единствено Хърватия с 21% пушещи младежи. 30% са постоянно пушещите девойки под 15 години, което слага България преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор.

Според оценките на Световната банка цената, която заплаща здравната система на дадена страна за следствията за здравето от използването на тютюневи произведения, е сред 0.1% и 1.1% от брутния вътрешен артикул в другите страни.

Тютюнопушенето е една от водещите предотвратими аргументи за болестност и смъртност измежду популацията.

Данните в България демонстрират, че 13,5% от всички заболявания и 12,4% от смъртните случаи пораждат вследствие използването на тютюневи произведения. Изчислено е, че в европейски мащаб всяка година почти 650 000 дейни и пасивни пушачи умират прибързано.