В памет на Никола Вапцаров! 75 години от разстрела на поета
75 години от разстрела Никола Вапцаров се означават през днешния ден. Модерният стихотворец и създател на " Моторни песни " напуща трагично този свят единствено на 33 години, упрекнат в подривна комунистическа активност, каквато в действителност не е правил. По същото време Въапцаров е обезверен от живота и евентуално затова поема виновността на същинските комунисти, какъвто самият той в никакъв случай не е бил.
Благоевградската общност уважи годишнината от гибелта на поета с полагане на цветя пред барелефа му на фасадата на театъра, който носи неговото име. Припомнени бяха моменти от живота и делото на поета, оставил след себе си шедьоври като "Прощално ", "Пролет " и други
Градският съвет на Българска социалистическа партия – София, Българският антифашистки съюз, Съюзът на българските писатели и Съюзът на българските публицисти също означиха годишнината от гибелта на Вапцаров.
Програмата на събитията, свързани с отбелязването на 75 години от разстрела на Никола Вапцаров и другарите му Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов, започнаха в 10.00 часа на Гарнизонното стрелбище в парка зад НДК, където поетът е бил екзекутиран на 23 юли 1942 година
Никола Вацаров е създател на единствена стихосбирка " Моторни песни ", която излиза през 1940 година На 23 юли 1942 година е наказан на гибел и още същата вечер е разстрелян. Макар да произлиза от състоятелен богат чорбаджийски жанр в Банско и татко му да е бил персонален другар на цар Борис Трети, поетът по този начин и не е опрощение от монарха, защото отхвърля да изиска благосклонност и да признае виновността си.
Големият стихотворец с ранима душа живее последните години от живота си в бедност, в недоразумение със брачната половинка си Бойка Вапцарова и в обезверени опити да имат дете след неколкократни спонтанни аборти.
Вапцаров мъчително е обичал жена си, която го напуща още преди той да бъде задържан и да влезе в пандиза. Поетът е сломен и трагичен от тежък живот и несполуки. В последните дни преди гибелта си той написва няколко велики прощални стиха, отдадени на Бойка.
Да си спомни за огромния създател с последното му произведение, написано на сплескан лист в пандиза:
На жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам –
ще те целуна и ще си отида.
Благоевградската общност уважи годишнината от гибелта на поета с полагане на цветя пред барелефа му на фасадата на театъра, който носи неговото име. Припомнени бяха моменти от живота и делото на поета, оставил след себе си шедьоври като "Прощално ", "Пролет " и други
Градският съвет на Българска социалистическа партия – София, Българският антифашистки съюз, Съюзът на българските писатели и Съюзът на българските публицисти също означиха годишнината от гибелта на Вапцаров.
Програмата на събитията, свързани с отбелязването на 75 години от разстрела на Никола Вапцаров и другарите му Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов, започнаха в 10.00 часа на Гарнизонното стрелбище в парка зад НДК, където поетът е бил екзекутиран на 23 юли 1942 година
Никола Вацаров е създател на единствена стихосбирка " Моторни песни ", която излиза през 1940 година На 23 юли 1942 година е наказан на гибел и още същата вечер е разстрелян. Макар да произлиза от състоятелен богат чорбаджийски жанр в Банско и татко му да е бил персонален другар на цар Борис Трети, поетът по този начин и не е опрощение от монарха, защото отхвърля да изиска благосклонност и да признае виновността си.
Големият стихотворец с ранима душа живее последните години от живота си в бедност, в недоразумение със брачната половинка си Бойка Вапцарова и в обезверени опити да имат дете след неколкократни спонтанни аборти.
Вапцаров мъчително е обичал жена си, която го напуща още преди той да бъде задържан и да влезе в пандиза. Поетът е сломен и трагичен от тежък живот и несполуки. В последните дни преди гибелта си той написва няколко велики прощални стиха, отдадени на Бойка.
Да си спомни за огромния създател с последното му произведение, написано на сплескан лист в пандиза:
На жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам –
ще те целуна и ще си отида.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ