Българските и гръцките домове – най-студени в целия Европейски съюз.

Българските и гръцките домове – най-студени в целия Европейски съюз. Това демонстрират данни на " Евростат " за 2024 година
9,2% от европейците не съумяват да отопляват жилищата си съответно. В съпоставяне с 2023 година това е усъвършенстване с 1,4 процентни пункта.

Най-висок е делът на хората, които не могат да поддържат задоволителна топлота вкъщи в България и Гърция – по 19,0%, следвани от Литва (18,0%) и Испания (17,5%).

На противоположния полюс са Финландия (2,7%), Полша и Словения (по 3,3%), както и Естония и Люксембург (по 3,6%), където казусът визира минимален дял от популацията.

Според Икономическия и обществен съвет съвсем 1,8 млн. души (около 30% от населението) попадат в групата на " енергийно небогати ", които нямат достъп до базови енергийни услуги. Част от семействата са уязвими консуматори, които са изключително чувствителни към съмнения в цените на силата и разноските за отопление.

Основни фактори, които задълбочават казуса:

Ниските приходи на семействата в България, в композиция с по-високи разноски за сила (като условен дял от бюджета), са измежду основните аргументи за енергийна беднотия.

Част от проучванията демонстрират, че семействата у нас отделят доста по-голям дял от бюджета си за сила и храна, в сравнение с междинният европейски дом.

Енергийна беднотия постоянно е по-изразена в селските региони и по-слабо изолирани или с ниска енергийна успеваемост жилища, както и измежду обществено уязвими групи. Това е наклонност в целия Европейски Съюз, в това число и в България.