По-голямата част от българите разпознаваме фалшивите новини
72% от българите разпознават подправените вести в медиите. Едва 13% декларират, че не познават този феномен. Това демонстрира национално представително изследване с 1024 интервюирани, извършено от „ Алфа Рисърч ” по самодейност на Медийната стратегия на фондация „ Конрад Аденауер “, написа Народоосвободителна въстаническа армия.
Всеки четвърти българин вижда ежедневно подправени вести, а всеки шести - няколко пъти в седмицата или няколко пъти месечно.
„ Най-често разпознават подправените вести представителите на междинното потомство, с високо обучение, от огромните градски центрове. Може да се допуска, че те са и най-критични към сходен жанр информация. За жал хората от дребните обитаеми места с по-ниско обучение, както и най-младите, по-слабо разграничават подправените вести, което ги прави евентуален обект на техните офанзиви ”, сподели Боряна Димитрова, ръководещ сътрудник на „ Алфа Рисърч “.
За политика хората у нас се осведомят най-вече от малкия екран (91%). Следват онлайн осведомителните портали (24%), обществените мрежи (23%), печатните медии (18%) и радиото (17%).
„ Мнозинството от българите са дейни всеки ден в интернет, само че от позиция на публицистично наличие, гледането на телевизия взима превес. Социалните медии имат също толкоз значимо значение за политическия разговор, колкото и професионалните онлайн медии. Журналистите към този момент нямат монопол върху предлагането на вести и би трябвало да убеждават жителите още повече с качествено наличие “, акцентира Кристиан Шпар, началник на Медийната стратегия Югоизточна Европа на фондация „ Конрад Аденауер “.
Той разяснява, че политическите институции би трябвало да оформят своето онлайн показване по атрактивен метод и да популяризират наличието си в обществените мрежи. Друг аспект на проучването е доверието към други страни и интернационалните организации. 38% от българите имат вяра мощно в Европейския съюз. Други 38% му се доверяват по-умерено, а 24% малко или доста малко.
33% гласоподават високо или доста високо доверие на Русия, 44% - умерено. Германия също се радва на доверие (31% - високо/много високо, 43% - умерено). Съединени американски щати имат по-малки стойности на доверие със надлежно 15% и 37%. НАТО се радва на огромно или доста огромно доверие при 27% от запитаните, и на умерено доверие при 38%. По отношение на националната сигурност 29% от участниците в изследването се доверяват на българските сили за сигурност. Също толкоз % имат доверие на Европейски Съюз, 20% - на НАТО и 18% - на Русия.
„ Фалшиви вести с антиевропейско наличие са към този момент оценени в елементи от Европейската комисия и други институции. Сега освен е належащо да се разобличат пропагандните механизми, само че Европейски Съюз би трябвало да откри елементарни и ясни послания в обществените мрежи, с цел да обясни своите полезности и преимуществата на своя политически модел по по-добър метод. При това, Европейски Съюз не би трябвало единствено да популяризира обстоятелства, само че и да провокира повече положителни страсти “, съобщи Кристиан Шпар.
Всеки четвърти българин вижда ежедневно подправени вести, а всеки шести - няколко пъти в седмицата или няколко пъти месечно.
„ Най-често разпознават подправените вести представителите на междинното потомство, с високо обучение, от огромните градски центрове. Може да се допуска, че те са и най-критични към сходен жанр информация. За жал хората от дребните обитаеми места с по-ниско обучение, както и най-младите, по-слабо разграничават подправените вести, което ги прави евентуален обект на техните офанзиви ”, сподели Боряна Димитрова, ръководещ сътрудник на „ Алфа Рисърч “.
За политика хората у нас се осведомят най-вече от малкия екран (91%). Следват онлайн осведомителните портали (24%), обществените мрежи (23%), печатните медии (18%) и радиото (17%).
„ Мнозинството от българите са дейни всеки ден в интернет, само че от позиция на публицистично наличие, гледането на телевизия взима превес. Социалните медии имат също толкоз значимо значение за политическия разговор, колкото и професионалните онлайн медии. Журналистите към този момент нямат монопол върху предлагането на вести и би трябвало да убеждават жителите още повече с качествено наличие “, акцентира Кристиан Шпар, началник на Медийната стратегия Югоизточна Европа на фондация „ Конрад Аденауер “.
Той разяснява, че политическите институции би трябвало да оформят своето онлайн показване по атрактивен метод и да популяризират наличието си в обществените мрежи. Друг аспект на проучването е доверието към други страни и интернационалните организации. 38% от българите имат вяра мощно в Европейския съюз. Други 38% му се доверяват по-умерено, а 24% малко или доста малко.
33% гласоподават високо или доста високо доверие на Русия, 44% - умерено. Германия също се радва на доверие (31% - високо/много високо, 43% - умерено). Съединени американски щати имат по-малки стойности на доверие със надлежно 15% и 37%. НАТО се радва на огромно или доста огромно доверие при 27% от запитаните, и на умерено доверие при 38%. По отношение на националната сигурност 29% от участниците в изследването се доверяват на българските сили за сигурност. Също толкоз % имат доверие на Европейски Съюз, 20% - на НАТО и 18% - на Русия.
„ Фалшиви вести с антиевропейско наличие са към този момент оценени в елементи от Европейската комисия и други институции. Сега освен е належащо да се разобличат пропагандните механизми, само че Европейски Съюз би трябвало да откри елементарни и ясни послания в обществените мрежи, с цел да обясни своите полезности и преимуществата на своя политически модел по по-добър метод. При това, Европейски Съюз не би трябвало единствено да популяризира обстоятелства, само че и да провокира повече положителни страсти “, съобщи Кристиан Шпар.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ