Всеки четвърти потребител не може да погаси кредита си
70% от българските консуматори срещат усложнения при погасяването на заема си. Малко над 21% са тези, които изплащат по два заема, до момента в който три заема имат съвсем 7% от хората. Едва 2% от задлъжнелите лица имат 4 или повече „ неприятни ” заема. Това демонстрират данните на Frontex International, една от водещите компании за ръководство и събиране на вземания.
Софиянци съставляват максимален дял от нередовните платци като безспорен брой, следвани от жителите на Пловдив, Варна и Бургас. Жителите на Морската столица обаче задлъжняват с най-големи суми – 5 441 лв. на фона на междинния дълг в София, който е 4 467 лв.. Монтана и Враца, обичайно считани за градове с огромен брой нередовни платци на глава от популацията, и този път заемат челните места. Като най-честа причина за изпадане в просрочие, от компанията показват нежеланието на потребителите да заплащат задълженията си.
Повече от 30% от неточните платци в страната са на възраст сред 40 и 49 години. Те задлъжняват приблизително с 2750 лв., сочат данните на компанията. Потребителите сред 50 и 59 години, които са 22% от длъжниците, не могат да погасят просрочие от близо 3000 лв.. Дълговете на най-младите – тези до 29 години, и на най-възрастните консуматори – над 70 години, са най-малки. Средният им размер е надлежно 940 и 1080 лв.. Като % обаче младежите са към 7% от всички неточни платци, до момента в който при възрастните той приближава едвам 5%.
Приблизително 60:40 е разпределението на задлъжнелите мъже и дами. Мъжкият пол нормално се ангажира да изплаща по-големи суми, като междинният размер на отговорностите е близо 2 500 лв., до момента в който при дамите междинната сума, която предстои на погасяване, е малко над 2 000 лв..
Според данните хората, които избират да взимат заеми, нормално търсят финансиране от банкови институции, само че нерядко прибягват към микрокредитиращи артикули.
Основните трендове на пазара на необслужвани заеми в България през 2019 година са в посока понижаване на предоставените за събиране и растеж на изкупените неприятни заеми и вземания.
„ През последната година следим сериозен спад в отговорностите, които се разпореждат за външно събиране. Причините са няколко – желанието, главно на банките, да обслужват огромна част от процесите си вътрешно, намаляващият дял на необслужваните заеми като цяло в страната, както и продажбата на тези заеми на доста по-ранен стадий ”, споделя Лилия Димитрова, изпълнителен шеф на Frontex International и зам.-председател на АКАБГ.
Софиянци съставляват максимален дял от нередовните платци като безспорен брой, следвани от жителите на Пловдив, Варна и Бургас. Жителите на Морската столица обаче задлъжняват с най-големи суми – 5 441 лв. на фона на междинния дълг в София, който е 4 467 лв.. Монтана и Враца, обичайно считани за градове с огромен брой нередовни платци на глава от популацията, и този път заемат челните места. Като най-честа причина за изпадане в просрочие, от компанията показват нежеланието на потребителите да заплащат задълженията си.
Повече от 30% от неточните платци в страната са на възраст сред 40 и 49 години. Те задлъжняват приблизително с 2750 лв., сочат данните на компанията. Потребителите сред 50 и 59 години, които са 22% от длъжниците, не могат да погасят просрочие от близо 3000 лв.. Дълговете на най-младите – тези до 29 години, и на най-възрастните консуматори – над 70 години, са най-малки. Средният им размер е надлежно 940 и 1080 лв.. Като % обаче младежите са към 7% от всички неточни платци, до момента в който при възрастните той приближава едвам 5%.
Приблизително 60:40 е разпределението на задлъжнелите мъже и дами. Мъжкият пол нормално се ангажира да изплаща по-големи суми, като междинният размер на отговорностите е близо 2 500 лв., до момента в който при дамите междинната сума, която предстои на погасяване, е малко над 2 000 лв..
Според данните хората, които избират да взимат заеми, нормално търсят финансиране от банкови институции, само че нерядко прибягват към микрокредитиращи артикули.
Основните трендове на пазара на необслужвани заеми в България през 2019 година са в посока понижаване на предоставените за събиране и растеж на изкупените неприятни заеми и вземания.
„ През последната година следим сериозен спад в отговорностите, които се разпореждат за външно събиране. Причините са няколко – желанието, главно на банките, да обслужват огромна част от процесите си вътрешно, намаляващият дял на необслужваните заеми като цяло в страната, както и продажбата на тези заеми на доста по-ранен стадий ”, споделя Лилия Димитрова, изпълнителен шеф на Frontex International и зам.-председател на АКАБГ.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ