7 страховити истории на хора, които са преживели клинична смърт
7 страховити истории на хора, които са претърпели клинична гибел
Удивително е какъв брой сходни са те!
През 2013 година в известния конгрес “Reddit ” бе заложен въпрос: Ако инцидентно сте претърпели клинична гибел, какво си спомняте?
Имаше към четири хиляди отговора. Избрахме някои от най-интересните истории.
1. Моят треньор по футбол получи сърдечен удар на терена и в продължение на 15 минути беше мъртъв.
На въпроса какво си спомня за гибелта, той отговори, че си спомня “абсолютно нищо ”. Нямаше амнезия просто безспорна пустош.
Каза, че това е бил най-спокойният миг в живота му. Вероятно гибелта припомня на кино лентата “Началото ” – когато вие сами изграждате света към вас.
2. Когато бях на 8 години, се качих на косачка за косене на трева и кабела попадна в мотора.
Попаднах под косачката, която раздра червата ми, проби десния ми дроб и унищожи десния ми бъбрек.
Спомням си момента на удара, след това – тъмнината. Не можех да видя нищо, не можех да се движа или да приказвам. Нямаше и болежка.
Когато пристигнах на себе си, лежах на масата и непознати в бяло стояха към мен. До тях стоеше баба ми, която умря, когато бях на 3. Лекарите накараха сърцето ми да работи още веднъж благодарение на дребни електроди и баба ми ме успокои и сподели, че всичко ще бъде наред.
Изведнъж се разсъниха – към този момент зашит. Родителите ми споделиха, че съм починал три пъти. Първият път е за 5 минути. Вторият път – за 12.
Най-поразителен обаче бил третият път. Сърцето ми спряло за 20 минути. Лекарите мислели, че съм починал, само че родителите ми споделили да продължат.
Лекарите споделили, че вероятността да имам необратими увреждания на мозъка е 98%. Сега съм на 25 години и съм изцяло здрав.
3. Когато бях на 15 години, моят дядо шизофреник ме наръга в стомаха с кухненски нож. Опитах се да пропълзя до телефона и да се обадя на кола за спешна помощ, само че съм примрял по средата на пътя.
Спомням си по какъв начин се усещах, като че напусках тъмна стая и излязох на слънце. Паниката утихна, а чувството за покой ме обхвана. Бях над една градина, в която всички растения излъчваха светлина, а над мен имаше голяма безформена маса от всички вероятни цветове, в това число такива, които в никакъв случай не бях виждал и не можах да опиша.
Тази маса ми се струваше позната, като че ли бях част от нея, извърши ме с възторг и схващане. След това в градината се появи човек, доста сходен на тези от комиксите, които четях и сподели, че към момента не мога да се прибера вкъщи, тъй като времето към момента не ми е пристигнало.
Започнах да рева, само че в това време изпитвах възприятие за цялостно схващане, знаех, че би трябвало да се върна, макар че не желаех. Този човек, със сълзи на очи, взе ръката ми и ме върна към тялото ми, което лежеше в незабавното поделение (брат ми ме разкрил и позвънил на 911).
4. Когато вуйна ми беше на 18 години, тя внезапно изгубила схващане по време на епилептичен пристъп. Нямало никой в близост.
Тогава баба ми я намерила и лекарите съумяха да я върнат към живот.
Леля ми сподели, че е била в доста ярък и спокоен кулоар. Тя предходна напразно през него, до момента в който най-после стигнала до голяма затворена врата.
Леля се борила да я отвори: чукала, дърпала, даже ритала. Но нищо не се случило.
Когато се обърнала, видяла, че коридорът се трансформирал в реанимация. Лекарите и сестрите я върнаха към живот. Оставила вратата, върнала се назад и влезнала в тялото си.
Тя умря на 42-годишна възраст. Според нас вратата най-сетне се е отворила за нея.
5. Баща ми ми сподели какво се е случило с него по време на сърдечната му интервенция.
Лекарите трябвало да спрат сърцето му в продължение на 20-30 минути, до момента в който вметнат машинален клапан. По това време той е бил на към 20 години и той вършел доста неща, от които се срамувал.
Татко сподели, че след “смъртта ” се оказал на доста мрачно място. Той почнал да върви напред-назад и на всички места се натъквал на ужасни, деформирани хора, които го викали. Той се скрил в ъгъла с смут.
И тези чудовища го заобиколили, когато видял баба му. Тя протегнала ръка към него и го сграбчила. В идващия миг той се събудил в болничното заведение.
Татко е сигурен, че това е било пъкъла. Не знам дали това е правилно или не, само че това убедило баща да промени живота си. Той станал набожен и се върнал при фамилията си.
6. Моят тъст беше в болничното заведение, когато получи сърдечен арест. Той умря, само че беше реанимиран.
След това неведнъж загатваше сърдечна интервенция. И най-после, жена ми му сподели: “Татко, не са ти правили сърдечна интервенция. ”
А той отговори: “Направиха ми. Спомням си, че пробиха сърцето ми с диамантен жезъл и то проработи ”.
Не знам какво имаше поради. Няколко дни по-късно той умря, тъй че няма да разберем.
7. Трябва да се означи, че множеството оживели помнят единствено пустотата или тъмнината, както в тази история:
Преди една година се обесих на кучешка каишка.
Всичко, което си припомням за “Голямата пустош ” (както го назовавам на лечебните срещи) – е едно нищо. Трудно е да се опише, само че най-хубавата дума е вакуум. Няма мрачевина, нито ти, нищо.
Това е цялостна липса на нещо, което даже не може да се назова празнина, тъй като пустотата допуска опцията за запълване. Даже осъзнаваш, че съществуването е мъчно, тъй като е невероятно да го възприемеш вярно.
За мен клиничната гибел беше взор в този вакуум, само че без да влизам в него.
Моят любопитен комшия ме видял през прозореца, счупил го и срязал каишката. Аз висях 10 минути и лежах в мрачевина 3 дни. Оттогава животът ми се промени изцяло, само че към момента ме преследва страха от Голямата пустош – тъй като един ден ще се явя пред нея и ще изгубя.
За да не оставате с тежки мисли, в последна сметка ето най-удачния коментар:
Всички тези отговори за празнина / липса на схващане ме накараха да премисля живота си. Ако след гибелта няма нищо и животът е единственият ни късмет да усещаме, да се учим и да се развиваме, бих желал да кажа нещо. Не желая да изгубвам време. Искам да направя света малко по-добър за другите, преди да ми е пристигнало времето.
И тогава осъзнах, че към този момент три часа бях прекарал в този конгрес.
