Моля те, за светлината като мляко и мед, в която грееш ти ♥ Любовно от ЕКЗЮПЕРИ
7 сантиментални писма на ЕКЗЮПЕРИ до обичаната му Натали Палей, 1942 година
(Natalie Paley wearing Lucien Lelong, photogaphed by George Hoyningen-Huene, 1930)
♥ Писмо трето
Мила, лежа, скърбя и съм неизказано щастлив от това. Сякаш съм се върнал в детството и не давам отговор за себе си. Върху корема ми лежи торбичка с лед, в корема ми – беладона, и аз се любувам на въздишката от неудобството на писането. Не е леко да очаквам всяка секунда конвулсия – след него различен, и друг… Сега не работя. Крада си отдих, въпреки и недостоен, нелегално гарантиран ми от беладоната. Но толкоз не ми доближава успокоение. Ако ти бе до мен, бих плакал – несъмнено, скрито, тъй като по този начин бих се радвал да те видя! А ти би приела сълзите ми съществено, само че не чак толкоз, би поставила ръка на челото ми, би се усмихнала. Би ме приласкала с радост… Нима не е по този начин?
А толкоз бих желал да те обичам. Сега съм напълно спокоен, неизмеримо благ и лежа на възглавката – а до наскоро, мечтаейки за теб, бях по този начин злобен от това изгнание. Безсънните нощи са дълги. А когато си самичък, не угасва и желанието. Мечтаеш си, мечтаеш, само че какво – не бих ти споделил в никакъв случай. Аз съм в плен на твоето създание, а ти към мен си великодушна. Умирам от жадност. Но болката още веднъж се завръща - довечера съм напълно непогрешим, самата деликатност съм. А по какъв начин прелестно би било да усещам твоята ръка върху челото ми. Удивително прелестно, обич моя.
Имам припадък на холицистит. Не е първият. Жлъчният ми мехур се е износил от неналичието на вода в Либийската пустиня. Но до през днешния ден успявах да запазя от хирурзите тая фамилна светиня. Надявам се и тоя път да съумея и да се изправя от постелята по-късно денем. И несъмнено, да потегли, в случай че визата ми най-накрая е подготвена. Не могат към този момент да ме удържат тук. За нищо на света!
Любов моя, повярвай ми, аз напълно не те апелирам за разтуха - апелирам за сърдечен покой, без който нито мога да пребивавам, нито да създавам. И още – за светлината, като мляко и мед, в която грееш ти. Разкопчаеш ли си роклята – и незабавно се зазорява. Зората, моя наслада, моя обич, ми е толкоз нужна!
Знаеш ли… желанието напълно не е угаснало. Послушното момче на възглавката – това е лъжлива картина. Моите намерения напълно не са почтени. Положиш ли ръка на челото ми, ще я сграбча. Бъди деликатна – подъл съм и остроумен. Лежа със затворени очи, с цел да ти дам храброст, само че в действителност скрито те следя. Ако дойдеш по-близо до постелята, ще те обгърна с двете си ръце, като че ли си дърво, и няма да пусна сладките ти плодове.
Така нужна ми е твойта гръд… Ръката ти твори чудеса. Положи я на сърцето ми - умиротвори го. На челото ми – дай му мъдрост. На тялото ми, и дано то ти принадлежи.
Антоан
Източник:
Снимки: eldiariodelarepublica.com, theredlist.com
