7 признака, че задушавате половинката сиАко партньорът ви винаги е

7 признака, че задушавате половинката си

Ако сътрудникът ви постоянно е крив, може би казусът не е в него
Макар всички да признават, че няма идеални хора, условията към половинката непрестанно нарастват.Бракът в миналото е бил икономическа институция, която е осигурявала партньорство за цялостен живот за развъждане на деца, придобиване на обществен статус, заместничество на имущество и другарство. Днес желаеме сътрудникът да ни обезпечава всичко горепосочено, само че също по този начин да бъде най-хубав другар, поддръжник и буен ухажор.

Ясно е, че един човек не може да задоволи всички наши потребности. Лесно се съгласяваме, че приятелите може да имат разнообразни ползи от нашите, да ни отделят лимитирано време и да не са солидарни с нас по някои въпроси. Но когато става въпрос за обичан човек, всичко се обръща с главата надолу. Ето седем признака, че е време да смекчите условията си към колегата си, в случай че не желаете да го задушите.

Няма човек, който да ви подхожда на 100%. Този мит дава подправена вяра, че можете да срещнете съвършения сътрудник – някой, който ще ви даде всичко належащо и ще направи живота ви благополучен.

Услугите за запознанства единствено утежняват нещата, като основават илюзията за безконечен избор и стартират цикъл от сантиментално „ извършване на покупки “.

В същото време съвсем всички наши упования и фантазии идват от минали прекарвания. Пресъздаваме познати модели и се опитваме да изградим взаимоотношения, които знаем от детството си. Търсим сътрудници, които ще ни оказват помощ да компенсираме това, което толкоз доста ни липсва.

Проблемът е, че същинският човек съвсем постоянно не се вписва в шаблона. Нещо повече, той няма да реши вашите вътрешни несъгласия, няма да запълни празнотата и няма да трансформира живота ви в занимателен карнавал.

За да сложите завършек на безконечното търсене, би трябвало да признаете, че никой няма да стане ваша сродна душа. Той може да ви обича, да ви носи наслада, грижа и поддръжка, само че няма да компенсира това, което ви липсва. Само вие сте виновни за вашето благополучие.

Трудно е за хората да изградят взаимоотношения, които са разнообразни от тези, които са виждали в детството. Желанието за познати тласъци може да накара човек да открие дефекти у колегата, да ги преувеличи, да изопачи думите и дейностите.

Като образец Лиза Файърстоун показва обстановката на своя клиентка, която мразела, когато брачният партньор ѝ приказва с нея като с дете, и желала повече доверие от него.

Въпреки желанието си тази жена постоянно допускала неточности, които директно засягали брачна половинка ѝ. Например предложила да отскочи до аптеката за медикаменти, а по-късно забравяла за това. Или нямала време да заплати някакви такси в точния момент. Когато брачният партньор ѝ се ядосвал, тя му отговаряла по хлапашки метод или започвала да се пази, провокирайки го да приказва с нея като с дете.

Струва си да се научите да проследявате такива моменти. Например – помислете по какъв начин сте се държали, преди сътрудникът ви да направи нещо досадно, или потърсете аргументи, заради които сте толкоз раздразнени от едно или друго.

Когато хората се срещат за първи път, те се виждат като обособени и неповторими персони. Но по-късно вътрешният свят на колегата губи своето значение и обичаният човек стартира да се възприема като част от съюза: „ ние “ вместо „ ти “ и „ аз “.

В същото време, в случай че жертвате свободата си и изисквате същото от колегата си, възприятията ще се притъпят и връзката ще загуби вълнуващия си сексапил. Сливането ще убие личността, в която в миналото сте се влюбили, тъй че индивидът ще стане отегчителен и провокиращ.

Ако възприемате колегата си единствено като участник във връзката и не се интересувате от това, което се случва вътре в него, няма да можете да постигнете съгласие и да поддържате контакт.

Хората постоянно се зациклят в своите недоволства и даже не се пробват да погледнат личните си дейности извън или да се слагат на мястото на колегата си. Те не помнят, че обичаният им човек има собствен личен, обособен разум, друг опит и взор върху света и в неговите очи обстановката може да наподобява напълно друго.

Проверете дали възприемате колегата си като обособен човек, или го смятате единствено за част от фамилията. Ако установите последното, пробвайте се да откриете в него още веднъж индивида, в който сте се влюбили. Той към момента е там, просто не го виждате.

В околните взаимоотношения става по-лесно да отправяте претенции, да прекрачвате граници и да критикувате. Можем да принудим колегата си да прави неща, които не му харесват, или настоятелно да пожелаваме внимание, разсейвайки го от обичаните му занимания, другари или ползи.

Повечето хора не го правят умишлено, само че въпреки всичко се пробват да лимитират характерността на някой различен, с цел да се усещат сигурни.

Когато една връзка стеснява пространството към сътрудниците, и двамата страдат. Ако светът се уголемява, връзката става по-жизнеспособна и постоянна. Това значително зависи от обстоятелството какъв брой доста хората ценят независимостта си един на различен.

Подкрепете желанието на обичания човек да поддържа връзка с другари и да има свои лични ползи. Като си давате независимост, вие ускорявате връзката и се сближавате.

Много хора имат вяра, че същински любящият човек би трябвало да отгатва всичките им стремежи и потребности без думи. В резултат на това се наскърбяват, когато сътрудникът им не се обажда, макар че не са го предизвестили, че е значимо. Или се ядосват, когато обичаният им човек не вижда неприятното им въодушевление, макар че не е споделил и дума, обвързвана с неприятния им ден.

Хората не приказват за своите стремежи и потребности, тъй като това ги кара да се усещат уязвими. Но този е единственият метод да предадете на обичаните си хора какво е значимо за вас и какво могат да създадат, с цел да се чувствате добре във връзката.

Научете се да изразявате желанията си и насърчавайте колегата си да направи същото.

Влюбените хора се грижат един за различен, поддържат се и си съчувстват. Това е красивата страна на връзките, която дава море от позитивни страсти. Ключът е, че този развой е двупосочен.

Файърстоун споделя, че някои от нейните клиенти могат да мрънкат с часове или да избухват като дребни деца, с цел да може сътрудникът им да остави всичко настрани и да се погрижи за тях. Такива истории постоянно приключват зле.

Връзките сред двама възрастни допускат, че те дават и получават еднообразно. Ако единият сътрудник трансферира отговорността за своето благоденствие върху другия, той освен го натоварва с спомагателни грижи, само че и се лишава от опцията да се развива.

Нарастващото неравноправие ще поражда възмущение, кавги и взаимно неодобрение, до момента в който не постави завършек на връзката.

Помислете дали давате и получавате еднообразно и дали изисквате от колегата си това, което сами би трябвало да вършиме.

Нашето минало и първи опит на обвързаност дефинират по какъв начин ще си представяме взаимоотношенията и какво чакаме от другите хора. Този вътрешен филтър ни пречи да забележим индивида, криейки го зад купчина от нашите мисли, страхове и очаквания.

Най-доброто, което можете да извършите в една връзка, е да се освободите от фантазиите за това – какъв би трябвало да бъде един сътрудник, и да видите същинския него.

Не се опитвайте да се слеете в едно цяло. Стремете се да изградите връзка сред двама равнопоставени, които се обичат и почитат, само че са обособени персони. Следвайки този принцип, ще станете по-толерантни към слабостите на колегата си и ще заздравите връзката.