Уан Ман – първият комунист на Китай
7 октомври 23 година прочие Хр. Имперската китайска войска, мощ от 420 000 души, е изцяло победена. Девет генерала, изпратени да управляват корпус от 10 000 елитни бойци, са отблъснати от бунтовническите сили. Последните налични войски – наказаните, освободени от локалните затвори, бягат. Три дни по-рано бунтовниците превъзмогват защитните сили на огромната столица на Китай, Чанан; в този момент, след няколко кървави борби, те са пред стените на частния комплекс на императора.
Дълбоко в безкрайния си замък император Уан Ман чака гибелта. В продължение на 20 години, откогато за първи път обмисля свалянето на остатъците от династията Хан, узурпаторът Уан се принуждава да съблюдава безчовечен график – работи през нощта и спи на бюрото си – до момента в който се пробва да преобрази Китай. Когато протестът против него обаче набра мощ, императорът наподобява се отхвърля. Той се отдръпва в двореца си и вика магьосници, с които да си прекарва времето, пробвайки разнообразни магии; той стартира да дава странни, мистични имена на своите армейски командири: „ Полковникът, Който Държи Голяма Брадва, За Да Отсече Мокро Дърво “ е едно от тях.
Подобни ексцесии наподобяват нетипични за Уан, който учи Конфуций и е фамозен с аскетизма си. Нумизматикът Роб Тай, който направи изследване за царуването на императора, счита, че той е обезверен. „ Честно казано, моята лична оценка е, че през по-голямата част от този интервал той е бил под въздействието на опиати “, написа Тай. „ Знаейки, че всичко е изгубено, той взема решение да избяга от действителността, търсейки няколко последни седмици наслаждение. “
Когато бунтовниците нахлуват в двореца му, Уан е в императорския харем, заобиколен от трите си Първи Дами, девет публични съпруги, 27 подбрани „ хубавици “ и техните 81 прислужници. Отчаяни чиновници го убеждават да се отдръпна с тях във висока кула, заобиколена от вода в центъра на столицата. Там хиляда души, лоялни на императора, са създали последно барикада пред армиите на възродения Хан, отстъпвайки малко по малко нагоре по стълби, до момента в който императорът е в ъгъла на най-високия етаж. Той е погубен в късния следобяд – главата му е отрязана, тялото му е раздрано на части от бойци, а езикът му е отсечен и изяден от негов зложелател. Дали до момента в който умира, той се чуди по какъв начин се е стигнало до тук, по какъв начин опитите му за промяна съумяват да разпалят цялостен народ? Дали му се коства иронично, че селяните, на които се е опитал да помогне – с стратегия, която наподобява толкоз радикална, че някои учени я разказват като социалистическа, даже „ комунистическа “ – за първи път се обръщат против него?
Уан Ман може би е най-противоречивият от стоте или повече императори на Китай. 14-те години на ръководство на императора могат да бъдат разграничени на две елементи: 8 години трагична промяна, последвана от 6 от ескалации и протести. През първият интервал се прави опити за преправка на цялата система на имперско ръководство, макар че дали императорът има намерение да върне Китай в дните на полулегендарната династия Джоу, която ръководи Китай преди Хан, или да вкара лични радикални политики, към момента е обект на диспути. През вторият интервал става прелом, прочут като Бунт на алените вежди – опит на обезверените и всъщност консервативни селяни да извърнат някои от по-рисковите промени на Уан). Хан се възобновява, а към 25 милиона души – може би половината от общия брой китайци по това време – умират.
Всеки опит за оценка на царуването на Уан е сложен. Узурпаторите рядко се радват на положително мнение, само че Китай постоянно е третирал своите размирен владетели по-различно. В имперските времена се счита, че всички императори ръководят с помощта на „ небесния мандат “ и затова самите те са небесните синове, съвсем божества. Напълно допустимо е обаче този мандат да се загуби. Явления като комети и естествени бедствия могат да се поясняват като предизвестие от небето към владетеля да се поправи. Всеки император, който след това губи престола си във въстание, се схваща като да е изгубил утвърждението на небето. В този миг той става нелегитимен и неговият правоприемник, колкото и преклонен да е произходът му, поема позицията на Син на Небето.
От позиция на китайската историография обаче, императорите, които губят престолите си, изначално в никакъв случай не са били законни и техните истории ще бъдат написани за да показва по какъв начин те нямат нужните добродетели за един добър ръководещ. Уан Ман провокира опустошителна революция, която приключва с огромна част от империята обърната против него. Поради това, акцентира историкът Клайд Сарджент, той „ обичайно е считан за един от най-големите тирани и деспоти в китайската история “. Нито един ред от което и да е публично удостоверение на неговото царуване не преглежда политиката му като обоснована или позитивна. Дори описанието на неговите физически характерности отразява злост – както отбелязва Ханс Биленщайн, Уан „ е разказан с огромна уста и без брадичка, с изпъкнали очи с блестящи зеници и мощен пресипнал глас. “
Съвсем неотдавна обаче Уан Ман мина през забележителна преоценка. Това става през 1928 година и публикуването на изследване на Ху Ших, прочут академик, който по това време е китайски дипломат в Съединените щати. Според Ху, династията Хан най-вече заслужава наказание, тъй като създава „ дълга редица изродени шпиони “. Уан Ман, въпреки това, живее просто, размишлява надълбоко и е „ първият човек, спечелил империята без въоръжена гражданска война “. Нещо повече, Уан национализира земята на своята империя, разпределя я еднообразно на поданиците си, понижава налозите върху земята от 50% на 10% и е като цяло „ искрено комунистически “ – забележка, която Ху изрича като комплимент.
Описанието на Ху Ших на Уан Ман е мощно подложено на критика, откогато го е написал, а какво императорът в действителност е мислил или е възнамерявал по време на своето царуване е съвсем невероятно да се разбере заради дефицита на източници. С изключение на няколко монети и шепа археологически остатъци, всичко, което се знае за Уан, се съдържа в формалната му биография, която се появява в глава 99 от „ Историята на династията Хан “, формирана малко преди 100 година сл. Хр. Това е един много дълъг документ – най-дългата от всички имперски биографии, оживели от този интервал – само че по своята същина той е непреклонно срещу узурпатора-император. И още по-лошо – до момента в който Историята ни споделя доста за това, което е направил Уан, ни споделя и доста малко за това за какво го е направил. По-специално, той не демонстрира действителен интерес към неговите стопански политики.
