1 юли в историята
69 година – Веспасиан е повдигнат за император на Римската империя от легионите.
1097 година – Битка при Дорилеон: Кръстоносците водени от принц Боемунд I Антиохийски побеждават селджукската войска, водена от Килич Арслам I.
1847 година – В Съединени американски щати са пуснати в приложимост първите залепващи пощенски марки.
1863 година – Американска революция: Започва Битката при Гетисбърг.
1881 година – 2 Велико национално заседание суспендира Търновската конституция, като гласоподава желаните от княз Александър Батенберг изключителни властови компетенции да ръководи страната в идващите седем години.
1894 година – Основан е бразилският футболен клуб Клуб де Регаташ Ботафого, предходник на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.
1905 година – Алберт Айнщайн прави обществено притежание основаната от него Теория на относителността.
1907 година – В Съединени американски щати са основани първите военновъздушни сили.
1911 година – Полският биохимик Казимир Функ открива витамините.
1916 година – Първата международна война: Започва една от най-кръвопролитните борби през войната – Битката при Сома.
1921 година – По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна промяна.
1942 година – Втората международна война: След 8-месечна блокада немската войска овладява Севастопол.
1960 година – Двете Сомалии – английска и италианска получават самостоятелност и се сплотяват в една страна.
1962 година – Руанда и Бурунди стават самостоятелни от Белгия страни.
1968 година – В Женева е подписан Договор за неразпространение на нуклеарните оръжия от Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и други страни.
1975 година – Людмила Живкова оглавява културното ведомство на Народна република България.
1976 година – Португалия дава автономност на Мадейра.
1980 година – В Полша избухва стачка, ръководена от профсъюза Солидарност.
1996 година – Неврокопският митрополит Пимен е определен за патриарх от различния Свети Синод.
1997 година – Китайска национална република възвръща суверенитета си над Хонконг, с което завършва 156-годишното колониално ръководство на Обединеното кралство.
1997 година – В България е въведен валутен ръб и българския лев е приравнен към немската марка (1 DEM = 1000 BGN).
2000 година – В България стартира здравна промяна, чието цел е да замести безплатното опазване на здравето.
2002 година – Основан е Международният углавен съд, който преглежда каузи на лица за геноцид, закононарушения против човечеството, военни закононарушения и закононарушения на експанзия.
2004 година – Космическият уред Касини-Хюйгенс, по взаимна стратегия на НАСА и ЕКА, влиза в орбита към Сатурн.
2009 година – Открит е новият терминал на Летище Пловдив.
Родени на 1 юли
1646 година – Готфрид Лайбниц, немски математик и мъдрец († 1716 г.)
1742 година – Георг Кристоф Лихтенберг, немски математик и физик († 1799 г.)
1804 година – Жорж Санд, френска писателка († 1876 г.)
1847 година – Хайнрих Гелцер, немски историк († 1906 г.)
1872 година – Луи Блерио, френски авиоконструктор и водач – пионер († 1936 г.)
1879 година – Леон Жуо, френски профсъюзен активист, Нобелов лауреат († 1954 г.)
1889 година – Вера Мухина, съветска скулпторка († 1953 г.)
1899 година – Константинос Цацос, президент на Гърция († 1987 г.)
1899 година – Чарлз Лотън, британски актьор († 1962 г.)
1902 година – Уилям Уайлър, американски режисьор от френски генезис († 1981 г.)
1909 година – Никола Парапунов, комунистически партизанин († 1943 г.)
1909 година – Сергей Закариадзе, грузински артист († 1990 г.)
1911 година – Сергей Соколов, руски маршал († 2012 г.)
1914 година – Ахмед Хасан ал-Бакър, иракски политик († 1982 г.)
1915 година – Уили Диксън, американски блус музикант († 1992 г.)
1916 година – Оливия дъ Хавиланд, американска актриса († 2020 г.)
1919 година – Ханс Бендер, немски публицист († 2015 г.)
1920 година – Амалия Родригеш, португалска певица († 1999 г.)
1921 година – Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор († 2010 г.)
1921 година – Маргарита Дупаринова, българска актриса († 2005 г.)
1922 година – Стоян Стоянов, български психиатър († 1999 г.)
1926 година – Робърт Фогел, американски икономист, Нобелов лауреат през 1993 година († 2013 г.)
1929 година – Джералд Еделман, американски биохимик и имунолог, Нобелов лауреат през 1972 година († 2014 г.)
1931 година – Лесли Карон, френско-американска актриса
1931 година – Мирон Иванов, български публицист († 1988 г.)
1931 година – Сейни Кунче, нигерски боен деспот († 1987 г.)
1931 година – Станислав Гроф, чешки психиатър
1933 година – Никола Лечев, български баскетболист
1934 година – Сидни Полак, американски режисьор († 2008 г.)
1938 година – Александър Курляндски, руски публицист
1938 година – Едуард Захариев, български режисьор († 1996 г.)
1939 година – Паскал Гилевски, македонски публицист
1941 година – Майрън Шолс, канадски икономист, Нобелов лауреат през 1997 година
1944 година – Стоян Райчевски, български журналист
1950 година – Дейвид Дюк, американски политик
1952 година – Дан Акройд, канадски артист
1956 година – Юлия Кънчева, българска актриса († 2019 г.)
1961 година – Даяна Спенсър, принцеса на Уелс († 1997 г.)
1961 година – Карл Луис, американски спортист
1962 година – Доминик Кийтинг, английски артист
1967 година – Памела Андерсън, канадски модел
1967 година – Светлана Смолева, българска актриса
1968 година – Георги Ангелов, български стихотворец
1971 година – Джулиан Никълсън, американска актриса
1976 година – Патрик Клуйверт, нидерландски футболист
1977 година – Лив Тайлър, американска актриса
1979 година – Форест Грифин, американски ММА войник и артист
1982 година – Анелия, българска певица
1982 година – Кармела ДеЧезаре, американски модел и кечистка
1982 година – Хилари Бъртън, американска актриса
1985 година – Леа Сейду, френска актриса и модел
1991 година – Серенай Саръкая, турска актриса
1994 година – Елена Тодорова, българска спортистка
1998 година – Холи Стийл, английска певица
1097 година – Битка при Дорилеон: Кръстоносците водени от принц Боемунд I Антиохийски побеждават селджукската войска, водена от Килич Арслам I.
1847 година – В Съединени американски щати са пуснати в приложимост първите залепващи пощенски марки.
1863 година – Американска революция: Започва Битката при Гетисбърг.
1881 година – 2 Велико национално заседание суспендира Търновската конституция, като гласоподава желаните от княз Александър Батенберг изключителни властови компетенции да ръководи страната в идващите седем години.
1894 година – Основан е бразилският футболен клуб Клуб де Регаташ Ботафого, предходник на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.
1905 година – Алберт Айнщайн прави обществено притежание основаната от него Теория на относителността.
1907 година – В Съединени американски щати са основани първите военновъздушни сили.
1911 година – Полският биохимик Казимир Функ открива витамините.
1916 година – Първата международна война: Започва една от най-кръвопролитните борби през войната – Битката при Сома.
1921 година – По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна промяна.
1942 година – Втората международна война: След 8-месечна блокада немската войска овладява Севастопол.
1960 година – Двете Сомалии – английска и италианска получават самостоятелност и се сплотяват в една страна.
1962 година – Руанда и Бурунди стават самостоятелни от Белгия страни.
1968 година – В Женева е подписан Договор за неразпространение на нуклеарните оръжия от Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и други страни.
1975 година – Людмила Живкова оглавява културното ведомство на Народна република България.
1976 година – Португалия дава автономност на Мадейра.
1980 година – В Полша избухва стачка, ръководена от профсъюза Солидарност.
1996 година – Неврокопският митрополит Пимен е определен за патриарх от различния Свети Синод.
1997 година – Китайска национална република възвръща суверенитета си над Хонконг, с което завършва 156-годишното колониално ръководство на Обединеното кралство.
1997 година – В България е въведен валутен ръб и българския лев е приравнен към немската марка (1 DEM = 1000 BGN).
2000 година – В България стартира здравна промяна, чието цел е да замести безплатното опазване на здравето.
2002 година – Основан е Международният углавен съд, който преглежда каузи на лица за геноцид, закононарушения против човечеството, военни закононарушения и закононарушения на експанзия.
2004 година – Космическият уред Касини-Хюйгенс, по взаимна стратегия на НАСА и ЕКА, влиза в орбита към Сатурн.
2009 година – Открит е новият терминал на Летище Пловдив.
Родени на 1 юли
1646 година – Готфрид Лайбниц, немски математик и мъдрец († 1716 г.)
1742 година – Георг Кристоф Лихтенберг, немски математик и физик († 1799 г.)
1804 година – Жорж Санд, френска писателка († 1876 г.)
1847 година – Хайнрих Гелцер, немски историк († 1906 г.)
1872 година – Луи Блерио, френски авиоконструктор и водач – пионер († 1936 г.)
1879 година – Леон Жуо, френски профсъюзен активист, Нобелов лауреат († 1954 г.)
1889 година – Вера Мухина, съветска скулпторка († 1953 г.)
1899 година – Константинос Цацос, президент на Гърция († 1987 г.)
1899 година – Чарлз Лотън, британски актьор († 1962 г.)
1902 година – Уилям Уайлър, американски режисьор от френски генезис († 1981 г.)
1909 година – Никола Парапунов, комунистически партизанин († 1943 г.)
1909 година – Сергей Закариадзе, грузински артист († 1990 г.)
1911 година – Сергей Соколов, руски маршал († 2012 г.)
1914 година – Ахмед Хасан ал-Бакър, иракски политик († 1982 г.)
1915 година – Уили Диксън, американски блус музикант († 1992 г.)
1916 година – Оливия дъ Хавиланд, американска актриса († 2020 г.)
1919 година – Ханс Бендер, немски публицист († 2015 г.)
1920 година – Амалия Родригеш, португалска певица († 1999 г.)
1921 година – Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор († 2010 г.)
1921 година – Маргарита Дупаринова, българска актриса († 2005 г.)
1922 година – Стоян Стоянов, български психиатър († 1999 г.)
1926 година – Робърт Фогел, американски икономист, Нобелов лауреат през 1993 година († 2013 г.)
1929 година – Джералд Еделман, американски биохимик и имунолог, Нобелов лауреат през 1972 година († 2014 г.)
1931 година – Лесли Карон, френско-американска актриса
1931 година – Мирон Иванов, български публицист († 1988 г.)
1931 година – Сейни Кунче, нигерски боен деспот († 1987 г.)
1931 година – Станислав Гроф, чешки психиатър
1933 година – Никола Лечев, български баскетболист
1934 година – Сидни Полак, американски режисьор († 2008 г.)
1938 година – Александър Курляндски, руски публицист
1938 година – Едуард Захариев, български режисьор († 1996 г.)
1939 година – Паскал Гилевски, македонски публицист
1941 година – Майрън Шолс, канадски икономист, Нобелов лауреат през 1997 година
1944 година – Стоян Райчевски, български журналист
1950 година – Дейвид Дюк, американски политик
1952 година – Дан Акройд, канадски артист
1956 година – Юлия Кънчева, българска актриса († 2019 г.)
1961 година – Даяна Спенсър, принцеса на Уелс († 1997 г.)
1961 година – Карл Луис, американски спортист
1962 година – Доминик Кийтинг, английски артист
1967 година – Памела Андерсън, канадски модел
1967 година – Светлана Смолева, българска актриса
1968 година – Георги Ангелов, български стихотворец
1971 година – Джулиан Никълсън, американска актриса
1976 година – Патрик Клуйверт, нидерландски футболист
1977 година – Лив Тайлър, американска актриса
1979 година – Форест Грифин, американски ММА войник и артист
1982 година – Анелия, българска певица
1982 година – Кармела ДеЧезаре, американски модел и кечистка
1982 година – Хилари Бъртън, американска актриса
1985 година – Леа Сейду, френска актриса и модел
1991 година – Серенай Саръкая, турска актриса
1994 година – Елена Тодорова, българска спортистка
1998 година – Холи Стийл, английска певица
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ