65% от българите смятат, че климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите, сочи проучване
65% от запитаните българи считат, че климатичните промени би трябвало да бъдат предпочитани в политическите стратегии на партиите. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ Мария Трифонова – гост-изследовател на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски “.
Политическите партии през последните 2-3 години не залагат в политическите си стратегиите и връзките с гласоподавателите си казусът с климатичните промени, счита гост-изследователя на ЕСВП: " Смея да настоявам, че нямаше партия, която изрично да заложи в своята стратегия ограничения, в които ясно да е обяснено на обществото, че се вкарват не тъй като се извършват европейски политики или е условие и ангажимент, който сме поели, а тъй като това е битка със замърсяването на атмосферата, и изобщо политики, които да са ориентирани към замърсяването. “
В проучването на " Алфа Рисърч “ по отношение на значимостта на климатичните проблеми се следи един спад на % от хора с високо равнище на осъзнатост на тази тематика по отношение на проучването от 2021 година. Това според Мария Трифонова се дължи на изместване на фокуса на вниманието на хората и медийното пространство заради поредицата от рецесиите и политическата неустойчивост в България. " Ние организираме това проучване за втора година и особено този въпрос се задава всяко година на българските жители. Стабилно през годините виждаме, че над 80% смятат, че това е проблем, и има доста дребен %, може би 3-4%, които смятат, че това не е проблем. Това са така наречен " климатични скептици “, които приблизително за Европа са към 7%. “
" България е страна, в който климатичният песимизъм е невисок. Поради това, че в медийното пространство тази тематика не е отразява с огромно внимание, не е заложена в просветителната система – нашите младежи, деца не се интересуват за разлика от други европейски страни, някак си не влиза и в политическия дневен ред, смятам, че това не е резултат от климатичен песимизъм, а по-скоро на една загуба на хората и това, че са по-притеснени от тематиките на деня, “ счита още Мария Трифонова.
Климатичните промени преглеждаме като необикновен екологичен проблем, тъй като те не са непосредствено осъзнати от жителите. Много разбори в последните 5 години демонстрират икономическите и физическите резултати от тези промени в климата на планетата, описа още Мария Трифонова. " Това, в което научната общественост е безапелационна, е, че климатичните промени сега, такива, каквито ги виждаме и усещаме, са резултат на действието на индивида и ние излизаме от дълго време от естествените съмнения в климата. Т.е. сега излизаме от тези съмнения и приказваме за рисково влияние на атмосферата. “
Проучването на " Алфа Рисърч “ демонстрира също по този начин, описа още Мария Трифонова, че тематиката за преустановяване на използването на въглища е подкрепено от забележителен брой участници в анкетата – към 30%, " което отразява и нарастващата информираност по отношение на неподходящото влияние върху околната среда, както и настоящия спор за използваемостта на плодородните земи в район за задачите на въгледобива. Т.е. можем да кажем, че 2/3 от българите схващат тази политика и я поддържат. “
Политическите партии през последните 2-3 години не залагат в политическите си стратегиите и връзките с гласоподавателите си казусът с климатичните промени, счита гост-изследователя на ЕСВП: " Смея да настоявам, че нямаше партия, която изрично да заложи в своята стратегия ограничения, в които ясно да е обяснено на обществото, че се вкарват не тъй като се извършват европейски политики или е условие и ангажимент, който сме поели, а тъй като това е битка със замърсяването на атмосферата, и изобщо политики, които да са ориентирани към замърсяването. “
В проучването на " Алфа Рисърч “ по отношение на значимостта на климатичните проблеми се следи един спад на % от хора с високо равнище на осъзнатост на тази тематика по отношение на проучването от 2021 година. Това според Мария Трифонова се дължи на изместване на фокуса на вниманието на хората и медийното пространство заради поредицата от рецесиите и политическата неустойчивост в България. " Ние организираме това проучване за втора година и особено този въпрос се задава всяко година на българските жители. Стабилно през годините виждаме, че над 80% смятат, че това е проблем, и има доста дребен %, може би 3-4%, които смятат, че това не е проблем. Това са така наречен " климатични скептици “, които приблизително за Европа са към 7%. “
" България е страна, в който климатичният песимизъм е невисок. Поради това, че в медийното пространство тази тематика не е отразява с огромно внимание, не е заложена в просветителната система – нашите младежи, деца не се интересуват за разлика от други европейски страни, някак си не влиза и в политическия дневен ред, смятам, че това не е резултат от климатичен песимизъм, а по-скоро на една загуба на хората и това, че са по-притеснени от тематиките на деня, “ счита още Мария Трифонова.
Климатичните промени преглеждаме като необикновен екологичен проблем, тъй като те не са непосредствено осъзнати от жителите. Много разбори в последните 5 години демонстрират икономическите и физическите резултати от тези промени в климата на планетата, описа още Мария Трифонова. " Това, в което научната общественост е безапелационна, е, че климатичните промени сега, такива, каквито ги виждаме и усещаме, са резултат на действието на индивида и ние излизаме от дълго време от естествените съмнения в климата. Т.е. сега излизаме от тези съмнения и приказваме за рисково влияние на атмосферата. “
Проучването на " Алфа Рисърч “ демонстрира също по този начин, описа още Мария Трифонова, че тематиката за преустановяване на използването на въглища е подкрепено от забележителен брой участници в анкетата – към 30%, " което отразява и нарастващата информираност по отношение на неподходящото влияние върху околната среда, както и настоящия спор за използваемостта на плодородните земи в район за задачите на въгледобива. Т.е. можем да кажем, че 2/3 от българите схващат тази политика и я поддържат. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ