64-годишният интернационален треньор по футбол Наджи Шенсой обикаля Европа, практикувайки

64-годишният международен треньор по футбол Наджи Шенсой обикаля Европа, практикувайки стародавната традиция на своите сънародници гораните - гурбетчийството. Със своя прочувствен манталитет той впечатлява българските футболни фенове повече от двадесет години.

Роден е на 20 февруари 1958 година в град Призрен, тогава в границите на Югославия, а през днешния ден Република Косово. Има скромна спортна кариера от 1988 до 1993 година в локални и турски тимове, след което се отдава на треньорската специалност.

Преди няколко години за повторно пое тима на „ Пирин “-Благоевград и за повторно под негово управление запази тима в елита. Стана любим на публиката, която го посрещаше с: „ Наджи Шенсой е нашият воин! “.

Той е икономист по специалност, приключил е университета в родния си град Призрен. Родителите му са учители, майка му в главно учебно заведение, а баща му по география в Призренската гимназия.

Пред „ Златно време/Телеграф “ колоритният горанин искрено описа за себе си, фамилията и от кое място са пристигнали неговите предшественици, заселвайки се в региона Гора, в подножието на Шар планина.

Богомили

„ Ние не сме нито албанци, нито сърби, нито македонци. Ние сме горанци! Майка ми е чиста туркиня, а баща ми е от горанците, назовават ги още богомили. От дядо ми като дете съм слушал, че когато турците са ислямизирали горанците през 18-и и 19-и век, които са се заселили в подножието на Шар планина десетина века по-рано, ги питали: “Вие какви сте?”. “Ние сме богомили, ще приемем вярата ви, само че езика не ни закачайте”, им споделили моите прародители. Така и станало, от дядо ми съм слушал да приказва на чужд за мен език, който последователно липсващ. Това е езикът на богомилите, които са пристигнали в Гора в миналото от днешните български земи. Шар планина в този момент се разгръща в три страни – Косово, Северна Македония и Албания. Аз съм учил в учебно заведение всичко на турски език, който в Косово е отзивчивият език.”

Йерусалим

Според Наджи Шенсой родният му Призрен не инцидентно се назовава Малкият Йерусалим. В града горанците живеят от епохи дружно с турци, православни християни, албанци католици, както и евреи. В диаметър от към 200 метра се извисяват православна църква, джамия и католически храм. Както е в София – църкви, джамия и синагога са на метри разстояние една от друга. Някога Призрен е била сръбската столица на крал Душан. От детството си той си спомня, че в кафенетата са сядали дружно горанци, сърби, турци и албанци, като отзивчивият език сред тях е бил турският. После се намесили политиците и станала войната.

Истанбул

От 33 години фамилията на Наджи Шенсой живее в Истанбул. Всички имат турско поданство. Хвали се от жена си Селвет, тя е стопанка, образцова майка и брачна половинка: „ Аз обикалям Европа като треньор. Уверил съм се в едно нещо – най-трудно е да изкарваш по почтен метод парите си! “.

Дъщеря им Джемре е магистър ортодонт. Специалист е по зъбните мостове. Обича доста ските, постоянно идва с другари в Банско да карат ски. Обича доста Банско и Благоевград. Синът Джамфуркан е строител по специалност и самичък си вади хляба като строител в Истанбул.

Мотивация

„ Футболист бях до 35-годишната си възраст. В Косово играх в Пилзен и Прищина. После шест години в турски тимове – “Манисаспор”, “Ванспор”, където са кюрдите, и в “Петролоофис” – Анкара. От 1996 година съм треньор, започнах в “Манисаспор”, след това станах асистент на Веселинович във “Фенербахче”. През 2002 пристигнах в България като асистент на Йешич в „ Славия “. Три пъти съм работил в Азербайджан, а през 2009 година ме поканиха в “Пирин”, когато обстановката беше същата. Ако те хвърлят в дълбока вода, това не значи, че си жертван и ще се давиш. Трябва да се опиташ да плуваш както можеш. Не единствено че тогава “Пирин “ не изпадна, само че стигнахме до край за купата. Бихме “Левски” на полуфинала. После ни окрадоха 9 футболисти, взеха ги за жълти стотинки – вратаря Макенджиев, Галчев, Дани Младенов...”

Според Наджи Шенсой, когато го поканили през есента на 2016 година още веднъж да избавя “Пирин”, той споделил на тогавашния кмет на Благоевград доктор Камбитов: “Ще се опитам да стимулирам момчетата, само че след това би трябвало да се слагат по-високи цели. Ако задачата е единствено да се остане в групата, аз си отивам. Двете ми пребивавания в „ Пирин “-Благоевград са ми обичани дестинации в многогодишния ми футболен гурбетчилък. Обичам доста хората в Благоевград. Когато излизах по улиците, непрестанно срещах усмихнати лица, които ме поздравяват “, спомня си Наджи Шенсой. Той добави, че би трябвало да се промени политиката към детската школа и надарените футболисти да остават тук, тъй като Пиринският край е потвърдена люпилня на гении.

За феърплея

„ Футболът във всяка страна е фотография на политико-икономическото положение на страната. Феърплеят не се нарушава единствено тук, в България. Навсякъде по света малко или доста има корупция и нестимулирани мачове. Черното тото не е измислица. Дори идният мач да не е от голяма важност, на футболистите постоянно им споделям в съблекалнята: “Играйте за достолепието си, играйте почтително към тези 5-6 или 10 хиляди, които си купуват билети, с цел да ви се радват и да ви поздравят за триумфа. Ако играете със сърце и душа – това към този момент е изкуство! Играйте феърплей!”.

Овации

„ В Благоевград настръхвах, когато на всеки мач публиката ме посрещаше с възгласа: “Наджи Шенсой е нашият воин!”. Как ще гледаш тези хора в очите, в случай че се опиташ да ги излъжеш с нестимулирани мачове. Аз съм цялостен лудак и ми трябват футболисти със същия дух. Ако някой си прави сметката да се прави на мъдрец, да си взима чантата и да си отпътува. За мен разликата сред гения и лудака е една доста тънка линия. В Пиринския край хората са по-темпераментни, несъмнено е от водата и по тази причина е елементарно да бъдат футболисти. Българинът има тяло на състезател, поставям България в топ 10 на света като спортна нация ", приключи откровенията си горанинът Наджи Шенсой, който приказва свободно остарелия остарял български език. Такъв е непокътнат към момента в Косово и в околните български села в Гора.

Любима му е притчата за Боридановото магаре

“Боридан е античен френски мъдрец. Той затворил едно магаре на мрачно и 10 дни не му давал нито вода, нито сено. На 11-я ден извадил магарето на ярко и му сложил от едната страна вода, а от другата купа сено. Магарето въртяло главата по всички страни и дълго се колебаело от кое място да стартира. Накрая умряло от апетит и жадност “. С тази алегория той споделя, че в живота би трябвало да следваш една цел, в случай че се разсейваш с втора, най-после губиш и двете.