63.5% от ръководните длъжности се заемат от мъже
63.5% от управителните длъжности на високо и приблизително управническо равнище заемат мъже, а 36.5%- дами. Това се показва в проучването на Национален статистически институт, в което са включени общо 22 163 управителни длъжности.
В края на 2021 година мъжете заемат 68.8% от управителните длъжности на най-високо управническо равнище, а дамите са най-добре показани на равнище " заместител началник " - 41.1%.
В държавните предприятия и комерсиалните сдружения с мажоритарно държавно присъединяване мъжете заемат 72.5% от управителните длъжности.
Най-висок условен дял на управителни длъжности, заети от дами, се следи в институциите на правосъдната власт - 53%, а най-нисък в законодателна власт - 24.2%. През 2021 година в страната 28.3% от общинските съветници и 29.3% от кметовете са дами.
Над 50% от ръководителите в профилираните териториални администрации, научните организации и публичните медии са дами.
В относителен проект сред следените категории в проучването, дамите на управителни длъжности са най-слабо показани в институциите на законодателната власт (24.2%). Ниският им условен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в акциите за избор на народни представители.
По данни на ЦИК на парламентарните избори, извършени на 14 ноември 2021 година, дамите претенденти са 1 515, или 29.9% от общо 5 062 претенденти, като определените дами народни представители съставляват 23.8% от общо 240 народни представители.
Към 31 декември 2021 година делът на дамите народни представители в националния парламент е 22.5%, като това е най-ниската регистрирана стойност в интервала сред 2018 и 2022 година. Балансирано присъединяване на дамите и мъжете на управителни длъжности в законодателната власт се следи само при служба " заместник-председател на Народното събрание ", където дамите са 42.9%, а мъжете 57.1% от общо 7 заети позиции.
Относителният дял на дамите измежду българските представители в Европейския парламент е по-висок, само че непосредствен до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за тъждество сред половете към последното тримесечие на 2021 година дамите от квотата на България съставляват 29.4% от всички български членове.
Източник:
За същия интервал в Екологичен потенциал с най-хубава представеност на дамите са страни като Швеция и Финландия, всяка от които с 57.1% дами представители, следвани от Люксембург, Словения, Дания и Латвия, при които половината от националните им представители са дами.
Към края на 2021 година в централната администрация на изпълнителната власт дамите на управителни длъжности съставляват 39.2% от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34%. Данните демонстрират, че дамите имат по-голям условен дял в управленията на изпълнителните организации (63.8%) и профилираните териториални администрации (64.8%) и по-малко присъединяване в ръководството на обособените министерства, където 72.6% от управителния състав се състои от мъже.
Прегледът по тип административни структури и длъжностни равнища разкрива, че дамите по-често заемат длъжности като " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " и са по-слабо показани като ръководители на най-високото равнище на ръководство в съответната институция.
Показателен образец за това е разпределението на управителните длъжности в регионалните администрации, където на най-високото длъжностно равнище дамите са 7.1%, а на най-ниското - 68.6%.
В органите на локалното самоуправление (общинските свети) към 31 декември 2021 година от общо 5 128 общински съветници 1 451, или 28.3%, са дами. В районен аспект най-хубава представеност на дамите в състава на общинските препоръки има в областите Враца (37.8%), Перник (37%), София (35.1%), а най-ниска в Благоевград (21.1%), Разград (22.4%), Кърджали (22.7%).
По отношение на правосъдната власт над половината от управителните длъжности в структурите на системата се заемат от дами. Паритетно присъединяване на двата пола се записва и по обособените длъжностни равнища, като на служба " заместник-ръководител " 57.1% от позициите са заети от дами.
Към края на 2021 година броят на съдиите в страната е 1 868, от които 2/3 са дами. В съпоставяне с миналата година общият брой на съдиите понижава с 317, души или 14.5%, само че съотношението сред половете остава без изменение.
Най-висок условен дял на дамите съдии се следи в административните (77.9%) и висшите съдилища (74.7%).
Във висшите учебни заведения и научите организации данните демонстрират уравновесено присъединяване на двата пола в ръководството, като в научните организации дамите заемат 59.8% от управителните длъжности. Аналогични резултати се регистрират и в подкатегория " Държавни и публични структури ", където относителният дял на дамите в институциите и организациите отвън законодателната, изпълнителната и правосъдната власт е 58.5%.
По-слаба представеност на дамите се записва в ръководството на държавните предприятия и комерсиалните сдружения, в които 27.5% от управителните постове се заемат от дами.
Прегледът на данните по длъжностни равнища демонстрира, че най-вече дами заемат най-високото длъжностно равнище " началник " във висшите учебни заведения и научните организации (47.2%), а най-малко- в държавните предприятия и комерсиалните сдружения (21.9%). На длъжностните равнища " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " относителният дял на дамите е максимален в категорията " Държавни и публични структури " - надлежно 47.7% и 59.7%.
През 2021 година измежду страните от Европейски Съюз България заема шесто място по условен дял на дамите ръководители в следените сдружения.
Източник:
В края на 2021 година мъжете заемат 68.8% от управителните длъжности на най-високо управническо равнище, а дамите са най-добре показани на равнище " заместител началник " - 41.1%.
В държавните предприятия и комерсиалните сдружения с мажоритарно държавно присъединяване мъжете заемат 72.5% от управителните длъжности.
Най-висок условен дял на управителни длъжности, заети от дами, се следи в институциите на правосъдната власт - 53%, а най-нисък в законодателна власт - 24.2%. През 2021 година в страната 28.3% от общинските съветници и 29.3% от кметовете са дами.
Над 50% от ръководителите в профилираните териториални администрации, научните организации и публичните медии са дами.
В относителен проект сред следените категории в проучването, дамите на управителни длъжности са най-слабо показани в институциите на законодателната власт (24.2%). Ниският им условен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в акциите за избор на народни представители.
По данни на ЦИК на парламентарните избори, извършени на 14 ноември 2021 година, дамите претенденти са 1 515, или 29.9% от общо 5 062 претенденти, като определените дами народни представители съставляват 23.8% от общо 240 народни представители.
Към 31 декември 2021 година делът на дамите народни представители в националния парламент е 22.5%, като това е най-ниската регистрирана стойност в интервала сред 2018 и 2022 година. Балансирано присъединяване на дамите и мъжете на управителни длъжности в законодателната власт се следи само при служба " заместник-председател на Народното събрание ", където дамите са 42.9%, а мъжете 57.1% от общо 7 заети позиции.
Относителният дял на дамите измежду българските представители в Европейския парламент е по-висок, само че непосредствен до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за тъждество сред половете към последното тримесечие на 2021 година дамите от квотата на България съставляват 29.4% от всички български членове.
Източник:
За същия интервал в Екологичен потенциал с най-хубава представеност на дамите са страни като Швеция и Финландия, всяка от които с 57.1% дами представители, следвани от Люксембург, Словения, Дания и Латвия, при които половината от националните им представители са дами.
Към края на 2021 година в централната администрация на изпълнителната власт дамите на управителни длъжности съставляват 39.2% от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34%. Данните демонстрират, че дамите имат по-голям условен дял в управленията на изпълнителните организации (63.8%) и профилираните териториални администрации (64.8%) и по-малко присъединяване в ръководството на обособените министерства, където 72.6% от управителния състав се състои от мъже.
Прегледът по тип административни структури и длъжностни равнища разкрива, че дамите по-често заемат длъжности като " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " и са по-слабо показани като ръководители на най-високото равнище на ръководство в съответната институция.
Показателен образец за това е разпределението на управителните длъжности в регионалните администрации, където на най-високото длъжностно равнище дамите са 7.1%, а на най-ниското - 68.6%.
В органите на локалното самоуправление (общинските свети) към 31 декември 2021 година от общо 5 128 общински съветници 1 451, или 28.3%, са дами. В районен аспект най-хубава представеност на дамите в състава на общинските препоръки има в областите Враца (37.8%), Перник (37%), София (35.1%), а най-ниска в Благоевград (21.1%), Разград (22.4%), Кърджали (22.7%).
По отношение на правосъдната власт над половината от управителните длъжности в структурите на системата се заемат от дами. Паритетно присъединяване на двата пола се записва и по обособените длъжностни равнища, като на служба " заместник-ръководител " 57.1% от позициите са заети от дами.
Към края на 2021 година броят на съдиите в страната е 1 868, от които 2/3 са дами. В съпоставяне с миналата година общият брой на съдиите понижава с 317, души или 14.5%, само че съотношението сред половете остава без изменение.
Най-висок условен дял на дамите съдии се следи в административните (77.9%) и висшите съдилища (74.7%).
Във висшите учебни заведения и научите организации данните демонстрират уравновесено присъединяване на двата пола в ръководството, като в научните организации дамите заемат 59.8% от управителните длъжности. Аналогични резултати се регистрират и в подкатегория " Държавни и публични структури ", където относителният дял на дамите в институциите и организациите отвън законодателната, изпълнителната и правосъдната власт е 58.5%.
По-слаба представеност на дамите се записва в ръководството на държавните предприятия и комерсиалните сдружения, в които 27.5% от управителните постове се заемат от дами.
Прегледът на данните по длъжностни равнища демонстрира, че най-вече дами заемат най-високото длъжностно равнище " началник " във висшите учебни заведения и научните организации (47.2%), а най-малко- в държавните предприятия и комерсиалните сдружения (21.9%). На длъжностните равнища " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " относителният дял на дамите е максимален в категорията " Държавни и публични структури " - надлежно 47.7% и 59.7%.
През 2021 година измежду страните от Европейски Съюз България заема шесто място по условен дял на дамите ръководители в следените сдружения.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ