52 дка от паважа в Пловдив са демонтирани, 62 сгради в приоритетния списък на НИНКН
62 здания без статут попадат в предпочитания лист на Националния институт за недвижимо културно завещание след първия стадий на Териториалната стратегия на експертите от Националния институт за недвижимо културно завещание.
Целите и обсегът на програмата бяха показани на отворена среща в Дома на културата в Пловдив, а това е едвам първият стадий от огромното изследване, което има задачата да регистрира положението на недвижимото културно завещание, както и да открие такива, които имат капацитета на НКЦ, да предложи граници и режими за запазването им, написа
„ Такава териториална стратегия се случва за първи път в пет български града. Стартира през октомври предходната година. Пловдив беше определен по няколко аргументи – тук се организира курсът на Екол де Шайо, функционирал е и филиалът на НИПК, имаме и доста капацитет откъм експерти. Наложи се в придвижване да създаваме меодически ръковоства за процеса на работа. Искахме за целия развой да има публичност, тъй като работата ни не е поради самите здания, а поради хората, които са ги основали, поради хората в този момент и поради хората в бъдещето ”, сподели шефът на НИНКН арх. Петър Петров.
Ръководителят на териториалната стратегия за Пловдив арх. Владимир Петров уточни, че единствено от октомври до декември 2022 година шест от набелязаните здания са били съборени. Три обекта са изчезнали от началото на 2023 година В последните години са демонтирани и 52 декара от 840 общо паважни настилки от сиенит. Обходени са 608 обекта.Именно по тази причина присъстващите се сплотиха към концепцията работна комисия от представители на гилдиите да организира среща и да бъдат прегледани обектите от предпочитания лист, да се стигне до съответно мнение имат ли те качества за недвижими културни полезности, с цел да се пристъпи към идната стъпка – даването са финален статут и режими за запазване.
Главният проектант на Пловдив Димитър Ахрянов прикани това да се случи във допустимо най-бързи периоди – до месец.
„ Губим скъпи здания, тъй като не са предпазени. Важно е приоритетизирането на обектите и бързи дейности за тези, които с в риск. Да има разискване и по-късно да започват процедурите ”, сподели той.
Арх. Петър Петров се съгласи, че дейностите би трябвало да бъдат в незабавен порядък, само че добави, че НИНКН не разполага с задоволителен потенциал от хора, с цел да реагира бързо. Обясни, че с цел да бъде приключен целият развой за всички обследвани обекти, улици, паркове, елементи от градския пейзаж е нужна година и половина – две.
От екипа не желаеха да разгласят кои са обследваните обекти и допълниха, че това ще се случи, когато започват процедурите. Цялостното закъснение идва и от обстоятелството, че Институтът не разполага с бюджет сега и Териториалната стратегия е спряна.
„ По време на обходите проучихме, фотографирахме и събрахме архивна информация за новите обекти. Картографирахме детайлите на градската среда – входни порти, стълбища, огради. Направихме настоящ проект на настилките в Пловдив, тъй като те са доста значими за пространствената еднаквост и характера на зоните, в които са инсталирани. В програмата сме обърнали внимание и към монументалната стенопис, към зелените територии – паркове и градини, които към днешна дата нямат статут. Тази първа стъпка ще докара до спасяването на културното завещание на нашия град ”, разгласи арх. Владимир Петров.
В момента съгласно листата на Националния институт за недвижимо културно завещание има 800 обекта – някои от тях декларирани, други без финален статут.
„ Всички сме обединени към тезата, че всеки ден е скъп. Но той е бил подобен и презпоследните години. Пример за това е Тютюневият град – фишовете на обектите там са подготвени от 10 години и не са докладвани на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности. Наложи се да работим по тези документи още веднъж, а през това време част от постройките бяха съборени ”, отговори на въпрос за ориста на Тютюневия град арх. Петър Петров. Той добави, че Пловдивският панаир е измежду обектите, които са включени в листата на териториалната стратегия, дружно с Братската могила, НБ " Иван Вазов ", само че добави, че ще бъде тъпо, в случай че ориста на панаира би трябвало да се взема решение от НИНКН. Експертите са обследвали здания главно както в охранителната зона, само че и такива в контактните територии. Сред тях са здания по ул. „ Карловска “, ул. „ Преслав “, бул. „ Руски “, ул. „ Цанко Дюстабанов “, бул. „ Христо Ботев “, бул. " Мария-Луиза " и бул. " Марица ".„ В момента в Института са входирани три заявки за предоставяне на статут – Винарната на ул. „ Данаил Николаев ”, каменните крайбрежия на река Марица и постройките към Цар Симеоновата градина ”, разгласи арх. Петров.
Последва свободна полемика, в която архитектурната колегия изрази възторженостите си към самодейността на НИНКН. Отправени бяха и въпроси.
„ Има редица здания, които физически към този момент не съществуват. Възстановени са при цялостна липса на достоверност. Тези здания като какви ги броим, какъв им е статутът ”, попита арх. Румяна Пройкова.
Арх. Петър Петров отговори, че този въпрос е настоящ за цяла България и съгласно ЗКН постройката би трябвало да бъде възобновена във типа, в който е била, изключително при изключителна стойност. Същото важи и в случаите, когато тя е част от отбор.
Арх. Антоанета Топалова пък съобщи, че това е революционен миг за Пловдив.
„ Отдавна имаше нужда от това, тъй като устройственият метод слага проблемите на масата ”, сподели тя и заявява подготвеност да взе участие в експертна група за подбора на евентуалните обекти за категоризация.
Архитектите припомниха и обстоятелството, че немалка част от притежателите на здания монументи на културата не могат да се оправят и да финансират поправки и реституция.
„ Преди разликата сред елементарния ремонт и консервационно-реставрационните действия се поемаха от страната. Сега липсва всякаква тактика и правила ”, сподели арх. Чобанова.
А арх. Петър Петров ѝ отговори, че това може да се случи през общински фонд „ Култура ”, какъвто не действа в Пловдив.
Целите и обсегът на програмата бяха показани на отворена среща в Дома на културата в Пловдив, а това е едвам първият стадий от огромното изследване, което има задачата да регистрира положението на недвижимото културно завещание, както и да открие такива, които имат капацитета на НКЦ, да предложи граници и режими за запазването им, написа
„ Такава териториална стратегия се случва за първи път в пет български града. Стартира през октомври предходната година. Пловдив беше определен по няколко аргументи – тук се организира курсът на Екол де Шайо, функционирал е и филиалът на НИПК, имаме и доста капацитет откъм експерти. Наложи се в придвижване да създаваме меодически ръковоства за процеса на работа. Искахме за целия развой да има публичност, тъй като работата ни не е поради самите здания, а поради хората, които са ги основали, поради хората в този момент и поради хората в бъдещето ”, сподели шефът на НИНКН арх. Петър Петров.
Ръководителят на териториалната стратегия за Пловдив арх. Владимир Петров уточни, че единствено от октомври до декември 2022 година шест от набелязаните здания са били съборени. Три обекта са изчезнали от началото на 2023 година В последните години са демонтирани и 52 декара от 840 общо паважни настилки от сиенит. Обходени са 608 обекта.Именно по тази причина присъстващите се сплотиха към концепцията работна комисия от представители на гилдиите да организира среща и да бъдат прегледани обектите от предпочитания лист, да се стигне до съответно мнение имат ли те качества за недвижими културни полезности, с цел да се пристъпи към идната стъпка – даването са финален статут и режими за запазване.
Главният проектант на Пловдив Димитър Ахрянов прикани това да се случи във допустимо най-бързи периоди – до месец.
„ Губим скъпи здания, тъй като не са предпазени. Важно е приоритетизирането на обектите и бързи дейности за тези, които с в риск. Да има разискване и по-късно да започват процедурите ”, сподели той.
Арх. Петър Петров се съгласи, че дейностите би трябвало да бъдат в незабавен порядък, само че добави, че НИНКН не разполага с задоволителен потенциал от хора, с цел да реагира бързо. Обясни, че с цел да бъде приключен целият развой за всички обследвани обекти, улици, паркове, елементи от градския пейзаж е нужна година и половина – две.
От екипа не желаеха да разгласят кои са обследваните обекти и допълниха, че това ще се случи, когато започват процедурите. Цялостното закъснение идва и от обстоятелството, че Институтът не разполага с бюджет сега и Териториалната стратегия е спряна.
„ По време на обходите проучихме, фотографирахме и събрахме архивна информация за новите обекти. Картографирахме детайлите на градската среда – входни порти, стълбища, огради. Направихме настоящ проект на настилките в Пловдив, тъй като те са доста значими за пространствената еднаквост и характера на зоните, в които са инсталирани. В програмата сме обърнали внимание и към монументалната стенопис, към зелените територии – паркове и градини, които към днешна дата нямат статут. Тази първа стъпка ще докара до спасяването на културното завещание на нашия град ”, разгласи арх. Владимир Петров.
В момента съгласно листата на Националния институт за недвижимо културно завещание има 800 обекта – някои от тях декларирани, други без финален статут.
„ Всички сме обединени към тезата, че всеки ден е скъп. Но той е бил подобен и презпоследните години. Пример за това е Тютюневият град – фишовете на обектите там са подготвени от 10 години и не са докладвани на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности. Наложи се да работим по тези документи още веднъж, а през това време част от постройките бяха съборени ”, отговори на въпрос за ориста на Тютюневия град арх. Петър Петров. Той добави, че Пловдивският панаир е измежду обектите, които са включени в листата на териториалната стратегия, дружно с Братската могила, НБ " Иван Вазов ", само че добави, че ще бъде тъпо, в случай че ориста на панаира би трябвало да се взема решение от НИНКН. Експертите са обследвали здания главно както в охранителната зона, само че и такива в контактните територии. Сред тях са здания по ул. „ Карловска “, ул. „ Преслав “, бул. „ Руски “, ул. „ Цанко Дюстабанов “, бул. „ Христо Ботев “, бул. " Мария-Луиза " и бул. " Марица ".„ В момента в Института са входирани три заявки за предоставяне на статут – Винарната на ул. „ Данаил Николаев ”, каменните крайбрежия на река Марица и постройките към Цар Симеоновата градина ”, разгласи арх. Петров.
Последва свободна полемика, в която архитектурната колегия изрази възторженостите си към самодейността на НИНКН. Отправени бяха и въпроси.
„ Има редица здания, които физически към този момент не съществуват. Възстановени са при цялостна липса на достоверност. Тези здания като какви ги броим, какъв им е статутът ”, попита арх. Румяна Пройкова.
Арх. Петър Петров отговори, че този въпрос е настоящ за цяла България и съгласно ЗКН постройката би трябвало да бъде възобновена във типа, в който е била, изключително при изключителна стойност. Същото важи и в случаите, когато тя е част от отбор.
Арх. Антоанета Топалова пък съобщи, че това е революционен миг за Пловдив.
„ Отдавна имаше нужда от това, тъй като устройственият метод слага проблемите на масата ”, сподели тя и заявява подготвеност да взе участие в експертна група за подбора на евентуалните обекти за категоризация.
Архитектите припомниха и обстоятелството, че немалка част от притежателите на здания монументи на културата не могат да се оправят и да финансират поправки и реституция.
„ Преди разликата сред елементарния ремонт и консервационно-реставрационните действия се поемаха от страната. Сега липсва всякаква тактика и правила ”, сподели арх. Чобанова.
А арх. Петър Петров ѝ отговори, че това може да се случи през общински фонд „ Култура ”, какъвто не действа в Пловдив.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ