6% от българите живеят здравословно, 14 на сто – твърдо не
6% от българите живеят здравословно, 14 на 100 – твърдо не
Едва 6% от българите дефинират метода си на живот като напълно здравословен. По-скоро го вършат 42 на 100, по-скоро не е по този начин за 35 %. Твърди са в оценката си, че въобще не живеят здравослвоно, 14 %, а 3% не могат да преценяват. Това демонстрира национално представително социологическо
изследване на изследователския център “Тренд ” от месец май, предоставено от “Хелт Метрикс ”.
Когато се проучват демографските разбивки, се вижда, че множеството участници в допитването, които дават отговор, че водят здравословен метод на живот, са сравнително по-млади хора, с висше обучение, с по-високи благоприятни условия, живеят в столицата и
в огромните регионални градове, изясни Димитър Ганев от “Тренд ” при представянето на резултатите.
Основните компликации пред воденето на здравословен живот са финансовите разноски преди всичко, на второ – сложният достъп до качествена храна. Следват липса на мотивация, незадоволителна самодисциплина и липса на надеждна информация на четвърто място.
На въпрос, който индиректно демонстрира схващане на актуалните критерии за потребна храна,
36% от българите споделят, че употребяват всеки ден плодове и зеленчуци, няколко пъти в седмицата – 47%, а няколко пъти в месеца, което е извънредно незадоволително, 13 %.
На въпрос какъв брой постоянно ядат домашно приготвена храна, малко над половината – 56%,
споделят че това е всекидневна процедура, а 38 % – няколко пъти в седмицата. Младите под 30 години по-рядко спрямо по-възрастните сядат на масата с домашна храна. Готови ястия или модифицирани храни, които може да се причислят към по този начин наречения фастфууд, са ежедневие за 9 на 100 от анкетирание, а за 23% е всекидневно няколко пъти в седмицата.
Младите, които живеят в столицата, прибягват до този тип храни много по-често от общата група.
Близо всеки четвърти – 23% от българите, са спазвали диета или хранителен режим през последната година. Два пъти по-често го вършат дамите. Нисковъглехидратните диети са преди всичко, следвани от режими, подбудени от здравословни аргументи.
Всеки шести – постоянно, а 11% случайно пият медикаменти
или добавки за намаляване. За най-голямата група това е по рекомендация на другар или персонален избор след онлайн търсене. Чак на трето място е рекомендация от доктор експерт – 40%. А най-логичното – по съвет на диетолог, е алтернатива едвам за 15 на 100.
Проучването удостоверява и наклонността за затънал живот в България
като цяло. Само 2% спортуват всеки ден, няколко пъти в седмица го вършат 13%, а няколко пъти в месеца – 15%. Мнозинството от българите – 55% – не спортуват въобще. От тези, които са дейни, съвсем 60% го вършат за здраве, като генерациите Z и Алфа са стимулирани от блян за хубаво тяло, а по-възрастните – за здраве.
При търсене на повода за неналичието на постоянна физическа интензивност
преди всичко интервюираните сочат възрастта си, по-късно се подреждат неналичието на време и на мотивация. От 100 души 16 дават отговор: “Не мисля, че е значимо ”.
Кои са главните източници на информация за хранене и здравословен метод на живот за българите?
Препоръките на лекари са на второ място, като отстъпват шампионата на чутото по тякоя телевизия, въпреки в проценти да са близки – надлежно 29 и 31. С дял почти 1/5, или 22%, на трето място са онлайн форумите. Медицинските и научните уеб сайтове са чак на четвърта позиция с 13% от интервюираните.
Според разбор на Аркади Шарков, здравен икономист
и съосновател на компанията – възложител на изследването, рисковете вследствие на нездравословното хранене имат доста отражение върху възникването, задълбочаването и смъртността от водещите хронични болести – исхемичната болест на сърцето, мозъчния инсулт, диабета, хроничното бъбречно заболяване, рака на дебелото черво.
“По планирано пресмятане тези групи болести водят до 909 000 години
живот с увреждане – разяснява Шарков. – Като прибавим и смъртността, загубата за стопанската система е на стойност към 15,5 милиарда евро, което, жестоко казано, е към 15% от брутния вътрешен артикул за 2024 година на България. ” Той цитира и данни за понижаване на използването на бяла захар, само че увеличение на шоколада и подсладените питиета. Вероятно има демографско отражение.
Поколенията Z и Алфа си набират тази “липсваща ” захар през енергийни питиета.
Като коментар на изследването Ростина Христова, съучредител на Българската асоциация на основателите на наличие и притежател на една от водещите инфлуенсър организации, сподели, че са вписали в етичния си кодекс, когато се приказва за здраве, изявленията да са подкрепени с експертно познание.
На въпрос от кои лекари се осведомят инфлуенсърите,
тя отговори, че няма систематизирания или наблюдения, “дори да се случва, то е по-скоро спорадично – покана в подкаст, видео, коментар, консултация, онлайн присъединяване в събития ”. Но това, което ни прави усещане в последно време, е, че самите нутриционисти, някои лекари, педиатри, спортисти стават все по-активни в обществените си мрежи
и те стартират да предават подобен вид информация, добави Христова.
Как специалистите по хранене и по ендокринология разясняват изследването?
Проф. Веселка Дулева: Преди 20 година затлъстелите деца бяха в заможни фамилии, сега към този момент е противоположното
Тревожно е, че 18% от интервюираните не могат да намерят надеждна информация, а висок % хора акцентират като причина за нездравословния си живот стеснен достъп до качествена храна. Това изясни проф. Веселка Дулева, началник на експертния съвет по хранене и диететика към Министерството на здравеопазването и координатор за България по хранене и хранителна политика в СЗО.
“В онлайн форумите може да се откри безусловно всичко,
всевъзможни крайности, в това число доста непроверени изказвания, което води до залитания в държанието, изключително на младежите. Напоследък много съвременно стана и вече се разяснява като болестно състояние орторексията –
привързаност към здравословното хранене.
Ролята на инфлуенсърите е явна, само че бих ги призовала в действителност да базират всичките си послания на научно потвърдена информация, с цел да могат хората да създадат осведомено своя избор. От друга страна, при следването на хранителни режими прекомерно рядко са водещи рекомендациите от лекари или от лекари диетолози.
Може би би трябвало да се намерения по какъв начин хората да имат улеснен достъп до съвещания.
Въпреки че здравната компетентност “Хранене и диететика ” има две елементи – клинична и неклинична, тя се води неклинична, заради което НЗОК няма опция да обезпечи талони за консултация с доктор диетолог и такава консултация се заплаща. ”
Затлъстяването е проблем за България и при възрастните,
и при децата. Ако единия от родителите е със затлъстяване, рискът за детето да е цялостно е 40% по-висок. Ако и двамата родители са със затлъстяване – става 70%.
Като реакция на данните под управление на екипа на проф. Дулева
са създадени 22 стандарта за храни с понижено наличие на сол, захар или мазнини. Само те се позволяват в детските ясли, градини и учебни заведения. “Това, в което към момента нямаме триумф, е въвеждане на здравно образование в училища от 1-и до 12-и клас, въпреки че сме създали извънредно сериозен разбор на обстановката. ”
В изследване дружно със СЗО и Европейска самодейност на СЗО
за наблюдаване на затлъстяването при деца от 2008 до 2023 година са изследвани над 16 000 първокласници у нас и се открива основна разлика в края на интервала. “Установихме изменена обстановката, в която нашите деца порастват.
Докато в 2008-а с по-висок дял затлъстяване и проблеми
в хранителното държание са деца от фамилии с висок социално-икономически статус, през 2023-а за първи път е противоположното. И другото, което беше огромна изненада за нас, само че също е международна наклонност, че с по-неблагоприятен антропометричен статус и хранително държание са децата от селските райони. ”
Проф. Цветалина Танкова: Доказа се, че в случай че увеличим обичайното ходене с 500 крачки, може да намалим с 2-9% сърдечните заболявания
Затлъстяването е заболяване и макар известно генетично влечение то изрично е плод на метода на живот и хранене, подсети ендокринологът чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, шеф на клиника по ендокринология и диабет в Унивеситетската профилирана болница за интензивно лекуване по ендокринология.
Над 1 милиард са рисково дебелите хора по света.
България е на шесто място в Европа по затлъстяване при възрастни и на трето по затлъстяване при деца. Най-тревожното е, че нарастването при децата изпреварва възрастните, посочи проф. Танкова. “Шест хронични незаразни болести – злокачествените, сърдечносъдовите, белодробните, менталните, диабетът, обвързваните с оралното здраве имат шест общи рискови фактора.
И нездравословното хранене е един от водещите фактори,
в това число добавените захари. Много може да е намаляла чистата консумация на захар, само че хората я получават под други форми на към този момент подготвени артикули. Разбира се, измежду факторите са и алкохолът, тютюнопушенето и замърсяването на въздуха. Като нов фактор неотдавна беше включен и сънят.
Вижда се, че можем сами да направляваме множеството от тези условия за неприятно здраве.
Да, затлъстяването е заболяване и от него произтичат стотици други болести, които фактически лишават човешки живот. Проблемът със здравословното хранене не се изчерпва единствено с високите цени, то изисква просвета на обществото кое е потребно и кое е нездравословно. Храните, доста богати на наситени мазнини,
прекомерно сладките, съсредоточени храни с добавените захари
– това са нездравословните храни. Както и нарушаването на енергийния баланс на организма не е единствено от прекалено хранене, а и от изразходването на по-малко сила, в сравнение с се внася. И в последна сметка се стига до затлъстяване. Като ненужното отсрочване на мастната тъкан нормално не е там, където е нейното място – под кожата, в коремната празнина. Например в черния дроб, панкреаса, сърцето. От това произтичат съответните болести. ”
Какво можем да създадем? “Да направляваме тежестта си,
да се храним здравословно. Важното е да внасяме по-малко сила, в сравнение с изразходваме. И не е наложително това да е най-скъпата храна. Но тук трябват избрани знания, които би трябвало да стартират да се образуват
още в детските градини и в учебно заведение.
Много значима е физическата интензивност. Не би трябвало да стопираме единствено до фитнеса. Дори ходенето е метод да сме дейни. Вече има доказателства, че единствено в случай че си увеличим ежедневното всекидневно вървене с 500 крачки, можем да понижим с 2-9% заболеваемостта и смъртността от сърдечни болести. ”
Ефектът обаче не се постига при увеличаване на крачките с 500 от равнище “нула ” крачки,
правени на слизане от колата до дома или офиса. “Доскоро се смяташе, че при липса на друга интензивност изгодите за здравето се реализират при 5 хиляди крачки на ден, в последните години се приказва за 10 хиляди. Но колкото и да върви човек всекидневно, прибавянето на 500 крачки наподобява незначително изпитание спрямо преимуществата за здравето, които дава. Доказателствата са не за увеличение от нула, а от една естествена физическа интензивност в всекидневието. ”
Проф. Танкова предложи при затлъстяване да се търси доктор.
“Обръщам внимание, че хранителната добавка не е медикамент и не се управлява по същите стандарти. Някои от тях могат да доведат даже до неподходящи последствия. Изключително доста хора обаче прибягват до тях и проучването удостоверява наблюденията ми, че това постоянно е по съвет на някой прочут или интернет.
Голям е ползата и към медикаментите.
Да, има лекарства, които в последно време стигат до едно съществено съкращаване на тегло с 20-25%. Това ги приближава до резултата от хирургичните способи, само че медикаментозното лекуване би трябвало да се случва под надзор на лекаря. Не може във фитнесцентрове, не може в козметични салони да се назначава терапия за затлъстяване, тъй като това не е козметичен проблем. ”
Едва 6% от българите дефинират метода си на живот като напълно здравословен. По-скоро го вършат 42 на 100, по-скоро не е по този начин за 35 %. Твърди са в оценката си, че въобще не живеят здравослвоно, 14 %, а 3% не могат да преценяват. Това демонстрира национално представително социологическо
изследване на изследователския център “Тренд ” от месец май, предоставено от “Хелт Метрикс ”.
Когато се проучват демографските разбивки, се вижда, че множеството участници в допитването, които дават отговор, че водят здравословен метод на живот, са сравнително по-млади хора, с висше обучение, с по-високи благоприятни условия, живеят в столицата и
в огромните регионални градове, изясни Димитър Ганев от “Тренд ” при представянето на резултатите.
Основните компликации пред воденето на здравословен живот са финансовите разноски преди всичко, на второ – сложният достъп до качествена храна. Следват липса на мотивация, незадоволителна самодисциплина и липса на надеждна информация на четвърто място.
На въпрос, който индиректно демонстрира схващане на актуалните критерии за потребна храна,
36% от българите споделят, че употребяват всеки ден плодове и зеленчуци, няколко пъти в седмицата – 47%, а няколко пъти в месеца, което е извънредно незадоволително, 13 %.
На въпрос какъв брой постоянно ядат домашно приготвена храна, малко над половината – 56%,
споделят че това е всекидневна процедура, а 38 % – няколко пъти в седмицата. Младите под 30 години по-рядко спрямо по-възрастните сядат на масата с домашна храна. Готови ястия или модифицирани храни, които може да се причислят към по този начин наречения фастфууд, са ежедневие за 9 на 100 от анкетирание, а за 23% е всекидневно няколко пъти в седмицата.
Младите, които живеят в столицата, прибягват до този тип храни много по-често от общата група.
Близо всеки четвърти – 23% от българите, са спазвали диета или хранителен режим през последната година. Два пъти по-често го вършат дамите. Нисковъглехидратните диети са преди всичко, следвани от режими, подбудени от здравословни аргументи.
Всеки шести – постоянно, а 11% случайно пият медикаменти
или добавки за намаляване. За най-голямата група това е по рекомендация на другар или персонален избор след онлайн търсене. Чак на трето място е рекомендация от доктор експерт – 40%. А най-логичното – по съвет на диетолог, е алтернатива едвам за 15 на 100.
Проучването удостоверява и наклонността за затънал живот в България
като цяло. Само 2% спортуват всеки ден, няколко пъти в седмица го вършат 13%, а няколко пъти в месеца – 15%. Мнозинството от българите – 55% – не спортуват въобще. От тези, които са дейни, съвсем 60% го вършат за здраве, като генерациите Z и Алфа са стимулирани от блян за хубаво тяло, а по-възрастните – за здраве.
При търсене на повода за неналичието на постоянна физическа интензивност
преди всичко интервюираните сочат възрастта си, по-късно се подреждат неналичието на време и на мотивация. От 100 души 16 дават отговор: “Не мисля, че е значимо ”.
Кои са главните източници на информация за хранене и здравословен метод на живот за българите?
Препоръките на лекари са на второ място, като отстъпват шампионата на чутото по тякоя телевизия, въпреки в проценти да са близки – надлежно 29 и 31. С дял почти 1/5, или 22%, на трето място са онлайн форумите. Медицинските и научните уеб сайтове са чак на четвърта позиция с 13% от интервюираните.
Според разбор на Аркади Шарков, здравен икономист
и съосновател на компанията – възложител на изследването, рисковете вследствие на нездравословното хранене имат доста отражение върху възникването, задълбочаването и смъртността от водещите хронични болести – исхемичната болест на сърцето, мозъчния инсулт, диабета, хроничното бъбречно заболяване, рака на дебелото черво.
“По планирано пресмятане тези групи болести водят до 909 000 години
живот с увреждане – разяснява Шарков. – Като прибавим и смъртността, загубата за стопанската система е на стойност към 15,5 милиарда евро, което, жестоко казано, е към 15% от брутния вътрешен артикул за 2024 година на България. ” Той цитира и данни за понижаване на използването на бяла захар, само че увеличение на шоколада и подсладените питиета. Вероятно има демографско отражение.
Поколенията Z и Алфа си набират тази “липсваща ” захар през енергийни питиета.
Като коментар на изследването Ростина Христова, съучредител на Българската асоциация на основателите на наличие и притежател на една от водещите инфлуенсър организации, сподели, че са вписали в етичния си кодекс, когато се приказва за здраве, изявленията да са подкрепени с експертно познание.
На въпрос от кои лекари се осведомят инфлуенсърите,
тя отговори, че няма систематизирания или наблюдения, “дори да се случва, то е по-скоро спорадично – покана в подкаст, видео, коментар, консултация, онлайн присъединяване в събития ”. Но това, което ни прави усещане в последно време, е, че самите нутриционисти, някои лекари, педиатри, спортисти стават все по-активни в обществените си мрежи
и те стартират да предават подобен вид информация, добави Христова.
Как специалистите по хранене и по ендокринология разясняват изследването?
Проф. Веселка Дулева: Преди 20 година затлъстелите деца бяха в заможни фамилии, сега към този момент е противоположното
Тревожно е, че 18% от интервюираните не могат да намерят надеждна информация, а висок % хора акцентират като причина за нездравословния си живот стеснен достъп до качествена храна. Това изясни проф. Веселка Дулева, началник на експертния съвет по хранене и диететика към Министерството на здравеопазването и координатор за България по хранене и хранителна политика в СЗО.
“В онлайн форумите може да се откри безусловно всичко,
всевъзможни крайности, в това число доста непроверени изказвания, което води до залитания в държанието, изключително на младежите. Напоследък много съвременно стана и вече се разяснява като болестно състояние орторексията –
привързаност към здравословното хранене.
Ролята на инфлуенсърите е явна, само че бих ги призовала в действителност да базират всичките си послания на научно потвърдена информация, с цел да могат хората да създадат осведомено своя избор. От друга страна, при следването на хранителни режими прекомерно рядко са водещи рекомендациите от лекари или от лекари диетолози.
Може би би трябвало да се намерения по какъв начин хората да имат улеснен достъп до съвещания.
Въпреки че здравната компетентност “Хранене и диететика ” има две елементи – клинична и неклинична, тя се води неклинична, заради което НЗОК няма опция да обезпечи талони за консултация с доктор диетолог и такава консултация се заплаща. ”
Затлъстяването е проблем за България и при възрастните,
и при децата. Ако единия от родителите е със затлъстяване, рискът за детето да е цялостно е 40% по-висок. Ако и двамата родители са със затлъстяване – става 70%.
Като реакция на данните под управление на екипа на проф. Дулева
са създадени 22 стандарта за храни с понижено наличие на сол, захар или мазнини. Само те се позволяват в детските ясли, градини и учебни заведения. “Това, в което към момента нямаме триумф, е въвеждане на здравно образование в училища от 1-и до 12-и клас, въпреки че сме създали извънредно сериозен разбор на обстановката. ”
В изследване дружно със СЗО и Европейска самодейност на СЗО
за наблюдаване на затлъстяването при деца от 2008 до 2023 година са изследвани над 16 000 първокласници у нас и се открива основна разлика в края на интервала. “Установихме изменена обстановката, в която нашите деца порастват.
Докато в 2008-а с по-висок дял затлъстяване и проблеми
в хранителното държание са деца от фамилии с висок социално-икономически статус, през 2023-а за първи път е противоположното. И другото, което беше огромна изненада за нас, само че също е международна наклонност, че с по-неблагоприятен антропометричен статус и хранително държание са децата от селските райони. ”
Проф. Цветалина Танкова: Доказа се, че в случай че увеличим обичайното ходене с 500 крачки, може да намалим с 2-9% сърдечните заболявания
Затлъстяването е заболяване и макар известно генетично влечение то изрично е плод на метода на живот и хранене, подсети ендокринологът чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, шеф на клиника по ендокринология и диабет в Унивеситетската профилирана болница за интензивно лекуване по ендокринология.
Над 1 милиард са рисково дебелите хора по света.
България е на шесто място в Европа по затлъстяване при възрастни и на трето по затлъстяване при деца. Най-тревожното е, че нарастването при децата изпреварва възрастните, посочи проф. Танкова. “Шест хронични незаразни болести – злокачествените, сърдечносъдовите, белодробните, менталните, диабетът, обвързваните с оралното здраве имат шест общи рискови фактора.
И нездравословното хранене е един от водещите фактори,
в това число добавените захари. Много може да е намаляла чистата консумация на захар, само че хората я получават под други форми на към този момент подготвени артикули. Разбира се, измежду факторите са и алкохолът, тютюнопушенето и замърсяването на въздуха. Като нов фактор неотдавна беше включен и сънят.
Вижда се, че можем сами да направляваме множеството от тези условия за неприятно здраве.
Да, затлъстяването е заболяване и от него произтичат стотици други болести, които фактически лишават човешки живот. Проблемът със здравословното хранене не се изчерпва единствено с високите цени, то изисква просвета на обществото кое е потребно и кое е нездравословно. Храните, доста богати на наситени мазнини,
прекомерно сладките, съсредоточени храни с добавените захари
– това са нездравословните храни. Както и нарушаването на енергийния баланс на организма не е единствено от прекалено хранене, а и от изразходването на по-малко сила, в сравнение с се внася. И в последна сметка се стига до затлъстяване. Като ненужното отсрочване на мастната тъкан нормално не е там, където е нейното място – под кожата, в коремната празнина. Например в черния дроб, панкреаса, сърцето. От това произтичат съответните болести. ”
Какво можем да създадем? “Да направляваме тежестта си,
да се храним здравословно. Важното е да внасяме по-малко сила, в сравнение с изразходваме. И не е наложително това да е най-скъпата храна. Но тук трябват избрани знания, които би трябвало да стартират да се образуват
още в детските градини и в учебно заведение.
Много значима е физическата интензивност. Не би трябвало да стопираме единствено до фитнеса. Дори ходенето е метод да сме дейни. Вече има доказателства, че единствено в случай че си увеличим ежедневното всекидневно вървене с 500 крачки, можем да понижим с 2-9% заболеваемостта и смъртността от сърдечни болести. ”
Ефектът обаче не се постига при увеличаване на крачките с 500 от равнище “нула ” крачки,
правени на слизане от колата до дома или офиса. “Доскоро се смяташе, че при липса на друга интензивност изгодите за здравето се реализират при 5 хиляди крачки на ден, в последните години се приказва за 10 хиляди. Но колкото и да върви човек всекидневно, прибавянето на 500 крачки наподобява незначително изпитание спрямо преимуществата за здравето, които дава. Доказателствата са не за увеличение от нула, а от една естествена физическа интензивност в всекидневието. ”
Проф. Танкова предложи при затлъстяване да се търси доктор.
“Обръщам внимание, че хранителната добавка не е медикамент и не се управлява по същите стандарти. Някои от тях могат да доведат даже до неподходящи последствия. Изключително доста хора обаче прибягват до тях и проучването удостоверява наблюденията ми, че това постоянно е по съвет на някой прочут или интернет.
Голям е ползата и към медикаментите.
Да, има лекарства, които в последно време стигат до едно съществено съкращаване на тегло с 20-25%. Това ги приближава до резултата от хирургичните способи, само че медикаментозното лекуване би трябвало да се случва под надзор на лекаря. Не може във фитнесцентрове, не може в козметични салони да се назначава терапия за затлъстяване, тъй като това не е козметичен проблем. ”
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ