6 май е Ден на храбростта, ден на Българската армия

6 май е Ден на храбростта, ден на Българската войска и свети Георги Победоносец. Войската ни има своята славна история – да не приказваме на празника за неприятните й мигове, - само че през днешния ден е докарана до карикатурен тип. Благодарение на неприятна и продажна политика, на неспособно ръководство и в последна сметка от мълчанието на самите военнослужещи.
Не става дума единствено за осакатената бройка. Политиците и генералите – които по брой към този момент настигат редниците – по този начин и не съумяха да реформират въоръжените сили. На парада на 6 май дефилират БТР-и, с каквито служехме преди 40 години. Говорят ни за танк Т-72 – създаден през 60-те и въведен на въоръжение през 1972 година. Препасали сме Калашници, модел 1947 година, а офицерите са с револвери „ Макаров “ от 1948 година… Вертолетът Ми-17 пък е от 1975 година, а Ми-24 – създаден през 1968 и въведен на въоръжение през 1970 година. Това ли е модерното ни въоръжение? Странно възприятие за хумор… Ударили една багра, малко смазка и се пъчат – съвременна и страховита армия… Та тя наподобява на онази от времето на маршал Куликов и военачалник Джуров. Разликата е в пропагандните табла в поделенията – тези за НАТО, вместо тези за Варшавския контракт. Това е цялото ни „ развиване “ за 30 години. На съседите напряко им тракат зъбите от страх…

Не се случи смяна в мисленето и съзнанието – нито на военното, нито на цивилното управление. Армейските парцели и търговски покупко-продажби са единствения тласък за политическия вкус към въоръжените сили. И най-страшното: няма дух. Ако срещнете боен на улицата, което се случва все по-рядко, - той не е нито горделив, нито гиздав. Не приказвам за изключенията, постоянно има такива. И с какво да се гордее българският боен? С деветата глуха, в която са запратени бойци и командири? С идиотите, които се редуват отпред на войската? Някога е имало генерали като Михаил Савов, Павел Христов, Радко Димитриев, Иван Колев, Владимир Вазов… Много са. Достойни и образовани мъже. Няма към този момент такива – да се наскърбява който ще. Повечето военни министри пък не заслужават даже да бъдат споменавани, камо ли да им висят портретите във военното министерство. Но висят.

Остана армия що се касае за парадите и да пращаме понякога контингент зад граница, от което военнослужещите икономисват по някой $ от командировъчни. Добре, че имаме партньорски отговорности, другояче и ученията ще спрат, за спестовност. Остана Военна болница да ни измива очите в НАТО, а и да лекува хиляди българи.

Социалното състояние на войската е такова, че не дава учредения за горделивост. Това естествено води до носталгични настроения. Тези, които имат отговорността за външната ни сигурност, по този начин и не проумяха, че дух и сърце не се коват с гола агитация, двуличие и неистини.

Чувам на празника командири да рецитират пред микрофоните: Народ и войска - единни. Боже… в действителност има безсмъртни клишета. Те ли не са наясно с опърпаното състояние на институцията, която съставляват и кои са отговорни за това? Не търпят ли унижения всеки ден? И за какво търпят? Толкова ли е мъчно да се отстоява достолепието в спокойно време?

Денят на храбростта ни връща към падналите българи през войните. Не приказвам единствено за изявените герои, а за всички незнайни бойци, които коват успехите от антични времена до през днешния ден. Те може и да нямат към този момент потребност от нашата респект, само че ние имаме вопиюща потребност от тяхната жертва, чест и достолепие. Имаме потребност да опресняваме паметта си за същинските неща. Формалните речи и ритуали да оставим на хранещите се с тях.

Българските военнослужещи не се нуждаят от страдание и лепта. Трябват им сила и неотстъпчивост, които да изправят против властващата незначителност и промъкналото се в редиците им изменничество. Заплатката и живуркането с фантазии за още една лентичка или звезда на пагона лишават армията от най-важното - дух. Гордо наведените глави не правят работа, да знаете.

Огнян Стефанов, офицер от запаса