6 520 000 души - толкова са българските граждани според

6 520 000 души - толкоз са българските жители съгласно предварителната оценка на данните от националното броене , извършено при започване на есента на 2021 година Намалели сме с към 844 хиляди за интервал от 10 години. А в не толкоз далечната 2001 година сме били над 7.9 милиона.

" При всички положения България се намира в тежка демографска рецесия . Това, което мен ме изненадва, е че при изнасянето на такива данни хората се изненадват. Това се случва от 31 години, ние следваме този тренд ", споделя доцент Георги Бърдаров , зам.-декан на Геолого-географски факулет на Софийския университет, началник на катедра " Социално-икономическа география " и учител по демография.

На това определение за демографската обстановка у нас ще се върнем по-късно, само че първо ще обърнем внимание на главния документ, разработван и обновен от всяко последващо държавно управление през годините - Национална тактика за демографско развиване на Република България.

Такава тактика, която да е обществено налична в интернет, има за интервала 2006-2020 година Надградена е с обновен вид, влезнал в действие през 2012 година и обхващащ интервала до 2030 година За всяка година страната утвърждава проект за осъществяване с съответни ограничения и стратегии, обезпечени с финансиране от бюджетите на разнообразни институции. А по-късно регистрира какво е изпълнено.

В оповестения проект за 2021 година да вземем за пример са заложени следните политики за битка с демографската рецесия:
Финансови тласъци за раждане и развъждане на дете, като разнообразни типове помощи и данъчни облекчения за работещите родители Насърчаване на фамилното планиране Подобряване на репродуктивното здраве на населението Намаляване на абортите и извънбрачните раждания Подобряване на общото здраве на популацията, в това число с поощряване на профилактични прегледи при персоналния лекар Повишаване на междинната дълготрайност на живота и на живота в положително здраве Политики за връщане на българи от чужбина и привличане на етнически българи от други държави Възможности за работа за младежите и за деен живот на възрастните хора
Подобни политики са написани и в проектите за предходни години, само че българското население продължава да понижава и да застарява, както ни припомнят най-малко един път в годината в отчетите за осъществяване на демографската тактика.

А ние ще напомним изявление на някогашния вицепремиер и обществен министър в кабинета " Борисов 2 " Ивайло Калфин, който през 2016 година декларира, че главната цел на демографската тактика е броят на популацията да не спада под 7 милиона души. Факт, който с огромна възможност ще бъде доказан след няколко месеца от окончателните данни на Национален статистически институт от националното броене.

БНТ

Демографска рецесия, не и злополука

" Намаляването на популацията е по-голямо от това, което чакахме ние, хората, които се занимават професионално с демография, защото средногодишно България понижава с към 55 хиляди до 60 хиляди души. Очаквахме към 650 хиляди да е понижението за 10 години. Вероятно тук и пандемията оказва своето въздействие ", описа пред Dir.bg доцент Георги Бърдаров. Той е безапелационен, че за злополука не може да се приказва.

" Демографската злополука е нещо необратимо и с съдбовен излаз. България към момента може да обърне тази картина. Имаме образци с страни, които са били в доста по-тежка рецесия от страната ни - като Ирландия и Финландия - това са страни, близки до нас като брой население и като географско разположение, и преди 50 години са били в по-тежък колапс, а през днешния ден са водещи по всички демографски индикатори ".

Процесите, върху които можем да повлияем в България

Според доцент Бърдаров има пет процеса, които дефинират отрицателната демографска обстановка у нас. Два от тях са естествени за целия развъртян свят и върху тях не можем да повлияем: ниската раждаемост и все по-високата междинна дълготрайност на живота.

" Раждаемостта у нас в действителност е ниска, само че България се намира по средата на европейската картина за раждаемост и това е разследване от естествени, справедливи фактори и аргументи. С такава раждаемост след 50-70 години ще бъдат страните в целия свят, защото всички минават през идентични стадии на демографско развиване. А по отношение на по-високата дълготрайност на живота и застаряването на популацията, това също е харатерно за целия развъртян свят ", изяснява преподавателят по демография.

Два от процесите обаче са характерно български и върху тях можем да повлияем, твърди доцент Бърдаров.

" Острият недостиг на младо интензивно население. В целия развъртян свят се покачва междинната дълготрайност на живота, обществата застаряват, само че на никое място няма толкоз остра липса на младо интензивно население, както е у нас. Ние имаме фрапантен отвесен демографски дисбаланс по оста младо-възрастно население, поради свръхемиграцията на младежи. И това е най-голямата опасност и най-голямото терзание пред развиването на България и в стопански, и в обществен, и в демографски проект.

Второто характерно нещо е свръхвисоката смъртност. Тя беше свръхвисока и преди пандемията, България беше преди всичко в Европа с 15.5 промила, и на едно от първите в света. В Северозападна България има общини със смъртност от порядъка на 45-50 промила - такава смъртност има единствено в райони с военни спорове ".

На пето място доцент Бърдаров отбелязва фрапантните разлики сред обособените области в страната.

Особености на раждаемостта у нас

Снимка: Bulphoto

Освен че раждаемостта в България е ниска, страната ни се отличава от другите европейски членки с ранните раждания, изключително измежду дамите от ромската общественост. На това обръща внимание някогашният обществен министър от кабинета " Сакскобургготски " Христина Христова . Тя беше консултант по икономическата и демографска политика на вицепремиера Валери Симеонов в предходното постоянно държавно управление.

" Имаме и противоположния развой - отсрочени раждания - доста дами стартират от ден на ден да изчакват интервала за първо дете, междинната възраст за първо раждане се доближава до 30 години. Все по-масово това се случва след 35-годишна възраст, което води до проблеми с вродени увреждания и нужда от съществени ограничения в здравната система. Известно е, че в България има и доста аборти. А от ден на ден двойки имат и репродуктивни проблеми ", изясни пред Dir.bg Христина Христова.

Според нея най-хубавият тласък за раждаемостта е развитата стопанска система с качествени работни места, положителни хонорари, развити системи на обучение и опазване на здравето, с цел да могат хората в репродуктивна възраст да разчитат на това.

" Оттам-нататък всяка страна прави система от ограничения за насърчаване на раждаемостта. У нас в бюджета за тази година има дребни стъпки, въпреки че еднократната помощ за раждане се резервира в досегашните си размери - 250 лв. за първо, 600 лв. за второ и 300 лв. за трето дете. А това е значима помощ, тъй като внезапно изникват какви ли не разноски за фамилията - неведнъж се постанова да се смени квартирата, да се усъвършенства обзавеждането, да се набират разнообразни принадлежности за развъждането на дете ", показва Христова.

Като положителни стъпки тя дефинира плануваното от април нарастване на размера на детските добавки и премахването на таксата за детските градини и яслите. И акцентира позитивния резултат на забележителните данъчни облекчения, които влязоха в действие за приходите от 2021 година

" Семейното подоходно облагане е добра мярка за работещите фамилии, които въпреки всичко обезпечават по-отговорно родителство ", счита някогашният обществен министър. И добавя, че материалното подкрепяне не постоянно дава упования резултат.

" През последните години доста звук се подвигна към политиката на Унгария за справяне с демографската рецесия - предоставяне на средства за покупка на жилище при изискване, че за избран брой години се родят избран брой деца - комплицирана система за демографско стимулиране. Оказва се, че коефициентът на плодовитост - междинният брой на децата, който дамите във фертилна възраст раждат - е еднакъв в Унгария и България - 1.51 ".

Кои от демографските политики не сработиха през миналите 20 години?

Според Христина Христова преди всичко измежду несполучливите политики на страната ни е основаването на условия за бизнес и развиване на стопанската система.

" Много вложители към момента одобряват България като привлекателна дестинация, поради ниската цена на труда. Това по никакъв начин не трябва да ни радва. Ниската цена на труда значи недобро качество на живот на фамилиите и на децата. От години сме на едно от първите места по детска беднотия ", изяснява тя.

Изходът от демографската рецесия - увеличение на младото интензивно население

" Истински тревожната демографска наклонност е, че към този момент имаме близо 25 % население в пенсионна възраст, а в области като Видин, Габрово и Смолян делът на това население е към и над 30 % ", напомня доцент Георги Бърдаров. И още - коефициентът на демографско заменяне, който през 2001 година демонстрира, че на мястото на 100 излизащи в пенсия българи влизат 124 в трудоспособна възраст. Днес този коефициент е 100 на 62, а във Видин е 100 на 40.

" За да имаме през днешния ден прогресивно демографско развиване и България да излезе от тази обстановка, би трябвало да имаме условия, които да усилват каузи на младото интензивно население. Това е единственият излаз от тази демографска рецесия. Това обгръща обучение, опазване на здравето, обществена сфера, приходи. Условия, които да създадат България привлекателна за младото интензивно население. Раждаемостта няма да се вдигне доста и внезапно. Няма и по какъв начин отнякъде да пристигна за къс интервал доста население. Но би трябвало последователно да подвигаме каузи на младото интензивно население и това последователно ще ни изведе от порочния цикъл на демографската рецесия ", счита преподавателят.

Според доцент Бърдаров, в случай че през днешния ден предприемем ограничения, те ще дадат забележим резултат след към 10-15 години.