58 на сто от българите смятат, че ще се адаптират

58 на 100 от българите считат, че ще се приспособяват елементарно към еврото

64 на 100 от бизнеса утвърждава влизането на България в Еврозоната. 33% са на противоположната позиция. Това демонстрират данните от проучването на „ Алфа Рисърч “ направено в интервала 1-17 ноември измежду 1200 души и 500 компании, представен от

Сред главните резултати, които и бизнеса и хората показват са по-лесното пътешестване и разплащане. 

37,2% от необятната общност са на мнение, че еврото ще улесни търговията ни с другите европейски страни, при бизнеса настройките в това отношение са 63,2%.

Сред позитивните аспекти са още по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия бранш в страната, достъп на българските жители и компании до по-изгодни и по-евтини заеми, повишение на самочувствието ни на жители на Европейски Съюз, действително присъединяване на България в процеса на взимане на решения в еврозоната, както и понижаване на риска от банкрути на банки.

Негативните резултати от въвеждането на еврото в страната и съгласно необятната общност, и съгласно бизнеса, са свързани с повишение на цените на стоките, рискът от измами и изкуствено повишение на цените от страна на неточни търговци, увеличение на инфлацията, компликация за хората да се ориентират в новите парични средства, загуба на суверенитет и финансова самостоятелност, както и неконкурентноспособност на българските артикули.

От „ Алфа Рисърч “ прибавиха, че всяка една от компаниите е заявила, че ще съблюдава нормите, само че не е била сигурна, дали техните съперници няма да работят отвън тях. Това е и един от главните страхове на бизнеса касаещ - нелоялната конкуренция. Служебният министър на финансите Росица Велкова от своя страна съобщи, че един от органите, който ще следи за нарушавания, ще бъде Комисията за отбрана на потребителите (КЗП).

„ По отношение на оценката на разноските за приемане на еврото, като се има поради тази в другите страни, тя е към 12 милиона лв. “, разяснява още тя.

„ На 27 октомври Народното събрание сложи като главен приоритет приемането на еврото. На 6 декември беше подписано съглашението, с което започнахме да произвеждаме евромонети “, напомни Велкова. 

По думите ѝ Министерския съвет е приел 4 законопроекта, които са импортирани в Народното събрание.  „ Законът за допълнение и изменение на Българска народна банка е признат от комисия и се чака тази седмица да влезе в зала на първо четене. Очаква се в комисия да бъде прегледани промени и допълнения на Търговския закон. Очакваме до края на година да влязат в зала. Четвъртият закон е обвързван с ограниченията против изпиране на пари и чакаме да края на годината да бъде прегледан на първо гласоподаване “, изясни Велкова. 

Според служебния финансов министър доникъде на януари четирите закона би трябвало да са признати и на второ гласоподаване. 

„ През февруари чакаме Законът за еврото да бъде оповестен за 30 на ден публично разискване. И по-късно да бъде разискван в пленарна зала “, сподели още Велкова. 

По думите ѝ у нас се планува да започва осведомителна компания, която да отговори на всички въпроси на обществото по отношение на влизането в еврозоната и прекосяването към разплащане с евро. За задачата ще бъде изработен уебсайт. Освен това ще бъде разкрита и телефонна линия, на която да могат да се задават въпроси и да се получават отговори. От Министерството на финансите показаха подготвеност по тематиката да работят и кметовете и кметските наместници по райони.