Над 50% от пълнолетните българи все още умуват за ваксината
52% от пълнолетното население са настроени да откажат имунизация или са склонни да изчакват.
Това демонстрират данни от последното изследване на " Афис ".
39% от интервюираните към този момент имат подготвеност да се имунизират против Ковид-19, като към тях се прибавят и 5%, които ще решат съгласно компанията, на която е имунизацията.
От позиция на организацията на процеса е значително да се означи, че в всеобщия случай това не са твърди планове, а съответни комбинации от претекстове, включващи предпочитание за спомагателна информация, самостоятелни аргументи да се бърза или назад - да се отсрочва, както и дефицит на информация или неправилна такава. Реалното желание на над 70% от популацията може доста бързо да смени посока според от напътствията и дейностите на здравната система.
Само 12 % не считат, че тази отбрана не им е нужна, тъй като въпросната болест не ги заплашва тях персонално. А на противоположния полюс се намират други 12%, които желаят да се имунизират без условия и ангажименти.
Извън тези с закрепено мнение, забележителна част биха се ваксинирали, с цел да стартират работа и/или поради пътешестване (16%). За други 12% изискването е имунизацията в действителност да е изцяло безвъзмездна.
Най-честата причина за отвращение не е построеното " антиваксърско " разбиране, а чисто практична нерешителност. 32% показват, че изчакват, с цел да видят страничните резултати от приложението на имунизациите върху други хора. Взаимното подражателство в недоверието може да премине във верижна реакция измежду маса от 2.2 милиона души, която ще сложи на тестване пунктовете за имунизация и постъпленията на бройки дози от чужбина, показват от " Афис ".
Пример за комплицирана мотивация са и 8-те %, които не желаят да се предпазят, тъй като считат, че към този момент са преболедували Ковид-19.
Ако при започване на изключителния интервал близо две трети от хората чакаха той да продължи единствено до няколко месеца , година по-късно този небосвод е преместен надалеч напред. На привършване на рецесията до няколко месеца към този момент се надяват едвам 22%. Почти половината хора чакат животът в страната да се върне към естественото чак някъде през идната 2022 година.
По-конкретен фактор са провалите върху портфейла на семействата, които са безспорни. В отговор на въпроса " Вие или различен член на Вашето домакинство изпитвате ли някои от изброените последствия на пандемията? "
22% оповестяват, че са претърпели загуба на работа; 61% от безработните са изгубили работа точно по време на пандемията; 24% - че са изпитали закъснение на изплащането на заплати; на 24% им е кратко работното време.
37% показват най-малко една от тези последствия. На 12% от семействата им се струпват по едно и също време и трите типа последствия, а на 11% - два типа.
Понесените материални компликации са сравними по мащаб с разгара на икономическата меланхолия през 2010 година, съдейки по аналогични данни. Тогава, средногодишно, 25% бяха изпитали загуба на работа, 9% - редуциране на работно време и 19% - закъснение на заплати.
Както е следено и при предходни рецесии, компликациите се стоварват най-тежко върху така и така най-уязвимите. При хората с приход на член от семейството до 200 лева, трите посочените нагоре типа неблагополучия са се случили в 46% от случаите. Това прави над три пъти по-често от междинното за популацията (12%).
Особено мощно са наранени ромските семейства - 64% изпитват загуба на работа, 50% закъснение на заплатите. По вид трудова активност, случаите на този самобитен " троен шлем " се подреждат по този начин: при безработни (35%); при служащи и аграрни стопани (14%); при чиновници в частни компании (10%); при чиновници в публичния бранш (7%); при пенсионери (3%).
Откакто стана ясно, че епидемията и ограниченията за ограничението й ще продължи много оттатък първичните упования, държавното управление неведнъж редуваше интервали на облекчение и утежняване на ограниченията за ограничение на физическите контакти.
Това поражда у една трета от хората усещането, че ръководещите са се борили със здравната рецесия, само че пред очите им са били наближаващите парламентарни избори (34%). Друг непосредствен дял жители - 29% " прочитат " в решенията на властта подражаване или безусловно следване на образеца на Западна Европа. А всеки четвърти (24%) акцентира, че в дейностите на властта са били застъпени ползите на бизнеса.
Едва 34% от отговорите сочат директно грижата за здравето на цялото население, която беше същина на мандата за изключителните компетенции. Сравнително по-рядко участва и мнението, че властта е била движена от изявления за събитията в България в задграничните медии (9%) или че е обявявала това, което хората желаят да чуят (12%).
Това демонстрират данни от последното изследване на " Афис ".
39% от интервюираните към този момент имат подготвеност да се имунизират против Ковид-19, като към тях се прибавят и 5%, които ще решат съгласно компанията, на която е имунизацията.
От позиция на организацията на процеса е значително да се означи, че в всеобщия случай това не са твърди планове, а съответни комбинации от претекстове, включващи предпочитание за спомагателна информация, самостоятелни аргументи да се бърза или назад - да се отсрочва, както и дефицит на информация или неправилна такава. Реалното желание на над 70% от популацията може доста бързо да смени посока според от напътствията и дейностите на здравната система.
Само 12 % не считат, че тази отбрана не им е нужна, тъй като въпросната болест не ги заплашва тях персонално. А на противоположния полюс се намират други 12%, които желаят да се имунизират без условия и ангажименти.
Извън тези с закрепено мнение, забележителна част биха се ваксинирали, с цел да стартират работа и/или поради пътешестване (16%). За други 12% изискването е имунизацията в действителност да е изцяло безвъзмездна.
Най-честата причина за отвращение не е построеното " антиваксърско " разбиране, а чисто практична нерешителност. 32% показват, че изчакват, с цел да видят страничните резултати от приложението на имунизациите върху други хора. Взаимното подражателство в недоверието може да премине във верижна реакция измежду маса от 2.2 милиона души, която ще сложи на тестване пунктовете за имунизация и постъпленията на бройки дози от чужбина, показват от " Афис ".
Пример за комплицирана мотивация са и 8-те %, които не желаят да се предпазят, тъй като считат, че към този момент са преболедували Ковид-19.
Ако при започване на изключителния интервал близо две трети от хората чакаха той да продължи единствено до няколко месеца , година по-късно този небосвод е преместен надалеч напред. На привършване на рецесията до няколко месеца към този момент се надяват едвам 22%. Почти половината хора чакат животът в страната да се върне към естественото чак някъде през идната 2022 година.
По-конкретен фактор са провалите върху портфейла на семействата, които са безспорни. В отговор на въпроса " Вие или различен член на Вашето домакинство изпитвате ли някои от изброените последствия на пандемията? "
22% оповестяват, че са претърпели загуба на работа; 61% от безработните са изгубили работа точно по време на пандемията; 24% - че са изпитали закъснение на изплащането на заплати; на 24% им е кратко работното време.
37% показват най-малко една от тези последствия. На 12% от семействата им се струпват по едно и също време и трите типа последствия, а на 11% - два типа.
Понесените материални компликации са сравними по мащаб с разгара на икономическата меланхолия през 2010 година, съдейки по аналогични данни. Тогава, средногодишно, 25% бяха изпитали загуба на работа, 9% - редуциране на работно време и 19% - закъснение на заплати.
Както е следено и при предходни рецесии, компликациите се стоварват най-тежко върху така и така най-уязвимите. При хората с приход на член от семейството до 200 лева, трите посочените нагоре типа неблагополучия са се случили в 46% от случаите. Това прави над три пъти по-често от междинното за популацията (12%).
Особено мощно са наранени ромските семейства - 64% изпитват загуба на работа, 50% закъснение на заплатите. По вид трудова активност, случаите на този самобитен " троен шлем " се подреждат по този начин: при безработни (35%); при служащи и аграрни стопани (14%); при чиновници в частни компании (10%); при чиновници в публичния бранш (7%); при пенсионери (3%).
Откакто стана ясно, че епидемията и ограниченията за ограничението й ще продължи много оттатък първичните упования, държавното управление неведнъж редуваше интервали на облекчение и утежняване на ограниченията за ограничение на физическите контакти.
Това поражда у една трета от хората усещането, че ръководещите са се борили със здравната рецесия, само че пред очите им са били наближаващите парламентарни избори (34%). Друг непосредствен дял жители - 29% " прочитат " в решенията на властта подражаване или безусловно следване на образеца на Западна Европа. А всеки четвърти (24%) акцентира, че в дейностите на властта са били застъпени ползите на бизнеса.
Едва 34% от отговорите сочат директно грижата за здравето на цялото население, която беше същина на мандата за изключителните компетенции. Сравнително по-рядко участва и мнението, че властта е била движена от изявления за събитията в България в задграничните медии (9%) или че е обявявала това, което хората желаят да чуят (12%).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ