Афис: 442 хиляди смятат, че са прекарали Ковид. 52% отлагат или отказват ваксинация |
52% от пълнолетните жители у нас са склонни или да откажат имунизация, или да изчакат, сочи настоящо изследване на " Афис ".
След година на пандемия, сходна на която не се помни, сякаш към този момент се вижда светлина в края на тунела. Очертава се и равносметка. Но компликациите, неразбирането и съпротивата при съблюдаване на ограниченията за ограничение на болестта демонстрираха, че даже развръзката може да крие изненади, разясняват социолозите.
Желаещите и нежелаещите да се имунизират към този момент са почти равни групи в обществото. 39% от пълнолетното население към този момент имат подготвеност да се имунизират против Ковид-19. 5% споделят, че ще решат съгласно компанията, на която е имунизацията. А 52% са настроени да откажат имунизация или са склонни да изчакват. В всеобщия случай това не са твърди планове, а съответни комбинации от претекстове, включващи предпочитание за спомагателна информация, самостоятелни аргументи да се бърза или назад – да се отсрочва, както и дефицит на информация или неправилна такава. Реалното желание на над 70% от популацията може доста бързо да смени посока според от напътствията и дейностите на здравната система. Само 12 % не считат, че тази отбрана не им е нужна, тъй като въпросната болест не ги заплашва тях персонално. А на противоположния полюс се намират други 12%, които желаят да се имунизират без условия и ангажименти, прибавят създателите на проучването.
Извън тези с закрепено мнение, забележителна част биха се ваксинирали, с цел да стартират работа и/или поради пътешестване (16%). За други 12% изискването е имунизацията в действителност да е изцяло безвъзмездна.
Най-честата причина за отвращение не е построеното „ антиваксърско “ разбиране, а чисто практична нерешителност. 32% показват, че изчакват, с цел да видят страничните резултати от приложението на имунизациите върху други хора. Взаимното подражателство в недоверието може да премине във верижна реакция измежду маса от 2,2 милиона души, която ще сложи на тестване пунктовете за имунизация и постъпленията на бройки дози от чужбина, прибавят още от " Афис ".
Пример за комплицирана мотивация са и 8-те %, които не желаят да се предпазят, тъй като считат, че към този момент са преболедували Ковид-19. Въпросът е – от кое място знаят това? Пита се, тъй като 8% от пълнолетните се равнява на 442 хиляди души, а публично записаните със болест за целия интервал от началото на изключителното състояние са близо на половина по-малко – 230 хиляди. Здравият разсъдък подсказва, че мнозина са боледували със сходни признаци, само че без да се ревизират особено за Ковид-19, разясняват социолозите.
Причините в множеството случаи би трябвало да са в цените на тестванията и финансовата неспособност на индивида да престане да върви на работа. Тъкмо тези претекстове целеше да в профил страната с стратегиите за компенсиране на бизнеса, помощи за безработни, проби по Здравна каса, само че неуместната финансова суровост подвигна „ талази “ и “бумове “ на заболеваемост, които излязоха надалеч по-скъпи от спестеното, са наблюденията на откривателите.
До загуба на самообладание може да докара „ трайността на краткотрайното състояние “. Ако при започване на изключителния интервал близо две трети от хората чакаха той да продължи единствено до няколко месеца, година по-късно този небосвод е преместен надалеч напред. На привършване на рецесията до няколко месеца към този момент се надяват едвам 22%. Почти половината хора чакат животът в страната да се върне към естественото чак някъде през идната 2022 година.
Кога очаквате животът в страната да се върне към естествения си ход?
Данни за март 2020 по отношение на февруари 2021
До месец 10,5% - 0,7%
До няколко месеца 51,7% - 20,8%
До края на годината 22,5% - 29,1%
По-дълго 15,3% - 49,3%
По-конкретен фактор са провалите върху портфейла на семействата, които са безспорни. В отговор на въпроса „ Вие или различен член на Вашето домакинство изпитвате ли някои от изброените последствия на пандемията? “, 22% оповестяват, че са претърпели загуба на работа; 61% от безработните са изгубили работа точно по време на пандемията; 24% – че са изпитали закъснение на изплащането на заплати; на 24% им е кратко работното време.
37% показват най-малко една от тези последствия. На 12% от семействата им се струпват по едно и също време и трите типа последствия, а на 11% – два типа.
Понесените материални компликации са сравними по мащаб с разгара на икономическата меланхолия през 2010 година, съдейки по аналогични данни.
А ето по какъв начин дават отговор хората на въпроса " От какво се управлява държавното управление, когато стяга или облекчава ограниченията за неразпространение на корона-вируса? " Респондентите са могли да посочат до два отговора:
От здравето на хората 34,2%
От ползите на бизнеса 24,0%
От идните избори 34,3%
От образеца на Западна Европа 29,3%
От изявления за България в задгранични медии 9,0%
От каквото желаят да чуят множеството хора 11,9%
Без мнение 5,1%
При настоящето ниво на публичния спор у нас ръководещите може да избегнат електорална присъда за несправяне със здравната рецесия, каквато получи, да речем, Доналд Тръмп в Съединени американски щати. Но измежду остро недоволните, които към този момент се групират към „ ИТН “, „ Изправи се! Мутри вън! “ и „ Демократична България “, е повишен делът на тези, които привиждат в стила на ръководство на рецесията егоистични сметки и преследване на авторитет, разяснява " Афис ".
________________________________________
*По данни от национално представително изследване на „ АФИС “, осъществено в интервала 12-17 февруари 2021 година Интервюирани директно в домовете им са 1000 пълнолетни български жители. Проучването е осъществено със лични средства.
След година на пандемия, сходна на която не се помни, сякаш към този момент се вижда светлина в края на тунела. Очертава се и равносметка. Но компликациите, неразбирането и съпротивата при съблюдаване на ограниченията за ограничение на болестта демонстрираха, че даже развръзката може да крие изненади, разясняват социолозите.
Желаещите и нежелаещите да се имунизират към този момент са почти равни групи в обществото. 39% от пълнолетното население към този момент имат подготвеност да се имунизират против Ковид-19. 5% споделят, че ще решат съгласно компанията, на която е имунизацията. А 52% са настроени да откажат имунизация или са склонни да изчакват. В всеобщия случай това не са твърди планове, а съответни комбинации от претекстове, включващи предпочитание за спомагателна информация, самостоятелни аргументи да се бърза или назад – да се отсрочва, както и дефицит на информация или неправилна такава. Реалното желание на над 70% от популацията може доста бързо да смени посока според от напътствията и дейностите на здравната система. Само 12 % не считат, че тази отбрана не им е нужна, тъй като въпросната болест не ги заплашва тях персонално. А на противоположния полюс се намират други 12%, които желаят да се имунизират без условия и ангажименти, прибавят създателите на проучването.
Извън тези с закрепено мнение, забележителна част биха се ваксинирали, с цел да стартират работа и/или поради пътешестване (16%). За други 12% изискването е имунизацията в действителност да е изцяло безвъзмездна.
Най-честата причина за отвращение не е построеното „ антиваксърско “ разбиране, а чисто практична нерешителност. 32% показват, че изчакват, с цел да видят страничните резултати от приложението на имунизациите върху други хора. Взаимното подражателство в недоверието може да премине във верижна реакция измежду маса от 2,2 милиона души, която ще сложи на тестване пунктовете за имунизация и постъпленията на бройки дози от чужбина, прибавят още от " Афис ".
Пример за комплицирана мотивация са и 8-те %, които не желаят да се предпазят, тъй като считат, че към този момент са преболедували Ковид-19. Въпросът е – от кое място знаят това? Пита се, тъй като 8% от пълнолетните се равнява на 442 хиляди души, а публично записаните със болест за целия интервал от началото на изключителното състояние са близо на половина по-малко – 230 хиляди. Здравият разсъдък подсказва, че мнозина са боледували със сходни признаци, само че без да се ревизират особено за Ковид-19, разясняват социолозите.
Причините в множеството случаи би трябвало да са в цените на тестванията и финансовата неспособност на индивида да престане да върви на работа. Тъкмо тези претекстове целеше да в профил страната с стратегиите за компенсиране на бизнеса, помощи за безработни, проби по Здравна каса, само че неуместната финансова суровост подвигна „ талази “ и “бумове “ на заболеваемост, които излязоха надалеч по-скъпи от спестеното, са наблюденията на откривателите.
До загуба на самообладание може да докара „ трайността на краткотрайното състояние “. Ако при започване на изключителния интервал близо две трети от хората чакаха той да продължи единствено до няколко месеца, година по-късно този небосвод е преместен надалеч напред. На привършване на рецесията до няколко месеца към този момент се надяват едвам 22%. Почти половината хора чакат животът в страната да се върне към естественото чак някъде през идната 2022 година.
Кога очаквате животът в страната да се върне към естествения си ход?
Данни за март 2020 по отношение на февруари 2021
До месец 10,5% - 0,7%
До няколко месеца 51,7% - 20,8%
До края на годината 22,5% - 29,1%
По-дълго 15,3% - 49,3%
По-конкретен фактор са провалите върху портфейла на семействата, които са безспорни. В отговор на въпроса „ Вие или различен член на Вашето домакинство изпитвате ли някои от изброените последствия на пандемията? “, 22% оповестяват, че са претърпели загуба на работа; 61% от безработните са изгубили работа точно по време на пандемията; 24% – че са изпитали закъснение на изплащането на заплати; на 24% им е кратко работното време.
37% показват най-малко една от тези последствия. На 12% от семействата им се струпват по едно и също време и трите типа последствия, а на 11% – два типа.
Понесените материални компликации са сравними по мащаб с разгара на икономическата меланхолия през 2010 година, съдейки по аналогични данни.
А ето по какъв начин дават отговор хората на въпроса " От какво се управлява държавното управление, когато стяга или облекчава ограниченията за неразпространение на корона-вируса? " Респондентите са могли да посочат до два отговора:
От здравето на хората 34,2%
От ползите на бизнеса 24,0%
От идните избори 34,3%
От образеца на Западна Европа 29,3%
От изявления за България в задгранични медии 9,0%
От каквото желаят да чуят множеството хора 11,9%
Без мнение 5,1%
При настоящето ниво на публичния спор у нас ръководещите може да избегнат електорална присъда за несправяне със здравната рецесия, каквато получи, да речем, Доналд Тръмп в Съединени американски щати. Но измежду остро недоволните, които към този момент се групират към „ ИТН “, „ Изправи се! Мутри вън! “ и „ Демократична България “, е повишен делът на тези, които привиждат в стила на ръководство на рецесията егоистични сметки и преследване на авторитет, разяснява " Афис ".
________________________________________
*По данни от национално представително изследване на „ АФИС “, осъществено в интервала 12-17 февруари 2021 година Интервюирани директно в домовете им са 1000 пълнолетни български жители. Проучването е осъществено със лични средства.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ