5 начина как хакерите стигат до банковите сметки. Има все

5 метода по какъв начин хакерите стигат до банковите сметки. Има от ден на ден способи за онлайн обири. Интернет банкирането към този момент е част от всекидневието на доста хора. То е практично и комфортно, само че има и своите опасности. Тези услуги предстоящо притеглят вниманието на хакерите
и банките са пределно наясно с това.
Поради тази причина те са основали много системи за сигурност и процеси за верификация на всяко деяние. Но даже и те не могат да подсигуряват цялостна сигурност, в случай че потребителят не внимава, отбелязва онлайн изданието MakeUseOf. То демонстрира и няколко от методите, по които хакерите се пробват да стигнат до банковите сметки на хората.

Един от тях, разумно, е с вируси. Някои от тях са типичен „ троянци “, т.е. злотворен код, който се пробва да копира и прихване данните от устройството на потребителя. Тук може да са и така наречен Keylogger – вируси, които записват
всяко деяние и въведен знак.
Друга тактичност е потребление и на подправени приложения за онлайн банкиране. Те се популяризират като „ нови “ или „ по-добри “ версии на към този момент съществуващи услуги. Затова е значимо да се изтеглят такива приложения единствено от формалните уеб сайтове на съответните финансови институции.
Следващата „ потвърдена “ тактичност е фишингът.
Това са множеството схеми и тактики, които се пробват да излъжат потребителя да си съобщи самичък персоналните и финансовите данни. Това може да е посредством имейл, който се показва, че е от банка и изисква от потребителя да посети линк, с цел да удостовери някакви данни или превод. Може да е имейл с атачмънт с оферта, като в този файл да има вируси. Вариантите са доста и могат даже да включват телефонни диалози с измамници, които се показват за чиновници на банката
и да „ подсигуряват “, че имейлът е истина.
Хакерите ползват и така наречен MitM офанзиви или „ посредством медиатор “. В тази обстановка задачата е прихващане на връзката сред устройството на потребителя и сървъра на банката. Вариантите по тази причина са доста и много механически. Те са и най-трудни за предварителна защита от страна на самия консуматор, тъй като в множеството случай
той съвсем няма по какъв начин да забележи,
че има проблем с връзката. Например, наложително е да в полето за адрес на браузъра да написа https:// при започване на адреса на банката. Също по този начин е целесъобразно да не се употребява онлайн банкиране през обществени WiFi мрежи да вземем за пример или най-малко да се употребява VPN като спомагателен пласт за сигурност.
Последната тактичност също е много техническа.
Тя е така наречен Sim Swapping. Това е по-сложна офанзива, която включва опити за клониране на SIM картата, с цел да могат хакерите да поемат надзор над мобилния номер, който е употребен за верификация на профила. Така могат да прихващат и SMS кодовете, които се изпращат при влизане в системата. В някои случаи телекомите изискват спомагателни
инспекции при опит за промяна на SIM карта,
само че при по-големите и натоварени оператори в някои страни, постоянно има и напълно онлайн процедури. Затова при съществуване на съмнение, че може да има проблеми с номера или картата, е добре да се потърси съдействието на съответния оператор.