Как вотът на цяла избирателна секция беше отчетен като 0 гласа
483-ма гласоподаватели гласоподават в една от секциите в София на парламентарните избори на 2 април. Крайните резултати демонстрират, че гласовете им не са регистрирани. Защо е позволена тази неточност, въздейства ли тя на изборния резултат и какво би трябвало да се промени?
Владимир Колев живее в столичния квартал „ Хаджи Димитър “. На парламентарните избори на 2 април той отива да гласоподава в близкото до дома му 24 СОУ „ Пейо Яворов “.
Както на предходните четири вота, пред секцията на Владимир има доста гласоподаватели. Налага се той да изчака към половин час, макар че е отишъл в ранния следобяд, с цел да избегне дългите опашки.
Щом идва неговият ред, Владимир декларира пред членовете на секционната комисия, че желае да гласоподава с машина. Оказва се, че не може – машината в секцията по този начин и не е проработила. Все отново Владимир не се отхвърля да упражни правото си на глас, въпреки и с хартиена бюлетина.
Вотът на Владимир е един от 483-те, подадени на 2 април в секция с номер 244606040. Нито един от гласовете в тази секция не е регистриран във финалните резултати от изборите.
Според утвърдените от Централната изборна комисия (ЦИК) дефинитивни протоколи, Владимир и останалите гласоподаватели в секцията в действителност не са дали своят вот.
Как изчезва вотът на цяла секция
Преглед на протокола от секционната изборна комисия (СИК) демонстрира, че в секцията са дали своят вот 483-ма гласоподаватели. 472 от техните гласове са действителни.
СИК е преброила подадените бюлетини, само че ги е нанесла единствено в графата „ хартиени “ за всяка кандидатска листа.
Полетата „ общо “, в които би трябвало да се попълни сборът от хартиените и машинните гласове, са оставени празни. Това се зачита като нулев резултат от Районната изборна комисия (РИК), която е приела и проверила протокола.
Така да вземем за пример „ ИТН “, която допоследно беше на ръба за влизане в Народното събрание, е получила 20 гласа с хартиени бюлетини в секцията, само че общият ѝ резултат е 0. Това важи за всички останали партии и обединения. Ако вотът на гласоподавателите в секцията беше регистриран, парламентарно показаните ПП-ДБ биха имали още 175 гласа в окончателните резултати, ГЕРБ-СДС – 110, „ Възраждане “ – 62, Българска социалистическа партия за България – 34, Движение за права и свободи – 2.
Именно полетата „ общо “ за всяка кандидатска листа в изборния протокол се взимат поради, когато се пресмятат общите резултати от изборите. Тъй като те са непопълнени, секцията е регистрирана с нула гласа.
Представители на платформата „ Обединение за почтени избори “ (ОЧИ) вършат спомагателна инспекция на случая, като събират нулевия резултат с резултатите от останалите секции в 24-и многомандатен изборен регион (МИР) в София.
Сумата дава отговор на данните от протокола на РИК, което удостоверява, че гласовете не са регистрирани.
„ Ако е по този начин, това е много тъпо “, споделя пред Свободна Европа Владимир Колев, чийто избор е измежду неотчетените.
Никола Тулечки от ОЧИ счита, че е обикновено да има дребни несъответствия в изборния развой. „ Това обаче се е промъкнало сред дребните неточности и отклонението е с 483 гласа, което е доста “, споделя той пред Свободна Европа.
Дори и толкоз огромно, несъответствието не въздейства върху крайния резултат от изборите и не е мотив той да се оспорва. Въпреки това случилото се в секцията слага представителността на гласоподавателите в нея под въпрос, счита Тулечки.
„ Това са едни 10 блока, от които са се вдигнали близо 500 души. Всеки е дал своя вот за който реши и гласовете са отишли в канала “, споделя той.
Какво се е случило в секцията
Премеждията за въпросната секция стартират още в деня преди изборите. Тогава излиза наяве, че получената от СИК машина не работи.
Изборният кодекс планува прекосяване напълно към хартиени бюлетини, когато машинното гласоподаване се окаже „ невероятно “.
Така на 2 април РИК излиза с решение в общо седем секции в 24 МИР да се прекрати машинният избор. Сред тях е и секция 244606040.
В решението на РИК има инструкции по какъв начин да се попълни протоколът в секциите, в които се гласоподава единствено с хартиени бюлетини. В протокола за изборите на 2 април против всяка кандидатска листа има три полета – за „ хартиени “, „ машинни “ и „ общо “ гласове.
РИК насочва секциите без машини да „ слагат чертичка “ на всеки ред, очакван за машинни гласове. Няма спомагателни насоки за попълването на останалите две полета.
В края на протокола СИК би трябвало да означи, че гласуването в секцията е било единствено с хартиени бюлетини. РИК не е задължена да ѝ даде нов протокол без полета за машинни гласове.
От това може да се подразбере, че броят на хартиените бюлетини за всяка партия или коалиция би трябвало да се препише в полето „ общо “. Председателят и секретарят в секцията са разтълкували напътствията по различен метод, а точно те са попълнили протокола.
Заместник-председателка на тази секция е Ирина Узунова. Пред Свободна Европа тя споделя, че членовете на СИК не са обсъждали между тях дали полетата „ общо “ да се попълнят, или да останат празни. Записът от видеонаблюдението на секцията също демонстрира, че такова разискване не е имало.
Според Узунова ръководителят на секцията е схванал от напътствията на РИК, че е належащо да се попълнят единствено полетата за хартиени бюлетини.
След нанасянето на данните в протокола всички членове на СИК го преглеждат и се подписват. Никой не вижда пропуща. „ Много е ужасно в такава многолюдна секция да не бъдат отразени резултатите, само че при нас не е имало опит за дисторция “, споделя Узунова. „ Колегите просто са решили, че откакто работим единствено с хартиени бюлетини, единствено те би трябвало да се попълнят. “
В останалите шест секции в 24 МИР София, в които е преустановен вотът с машина, няма такова противоречие. Съгласно напътствията на РИК, комисиите в тях са сложили чертички в полетата за броя на машинните бюлетини, а в графите „ общо “ са попълнили същите цифри като тези от полетата „ хартиени “.
Реагирали ли са РИК и ЦИК
Протоколите от всяка СИК минават през две равнища на надзор, преди резултатите, записани в тях, да бъдат признати дефинитивно.
Първото такова равнище е Районната изборна комисия, където всеки протокол се приема за инспекция в края на изборния ден. Според настоящето изборно законодателство, РИК би трябвало да реагира, в случай че забележи противоречие, като може наново да преброи гласовете дружно с членовете на СИК.
Ако в протокола има явна неточност, тя също би трябвало да се означи от РИК. Това, наподобява, не е направено в протокола от секция 244606040.
Ирина Узунова е участвала на предаването на протокола в РИК и на въвеждането на данните от него в електронен вид. По думите ѝ РИК не е обърнала внимание на несъответствието и е приела празните полета от протокола за нулев резултат.
„ Едно е да не напишеш нищо, друго е да напишеш нула като общ общ брой “, споделя Узунова и прибавя, че съгласно нея казусът е в РИК, която е била известена, че секцията работи единствено с хартиени бюлетини.
Свободна Европа изпрати въпроси до РИК на 24 МИР по проблема, само че до публицистичното привършване на работата по текста не беше получен отговор.
Второто равнище на надзор е Централната изборна комисия (ЦИК), където би трябвало да се извърши наново въвеждане на данните от протоколите на всяка СИК в компютърна база данни. Ако се виждат разлики или явни неточности, ЦИК взима решение за окончателните данни по отношение на съответния случай.
Преди да разгласи крайните резултати от изборите, на 6 април комисията разгласява разбор на несъответствията, които е намерила в протоколите от СИК и РИК и които е приела. В разбора са отразени огромните отклонения в секция 244606040, само че грешките не са поправени.
Свободна Европа се обърна към ЦИК с въпроса, изработен ли е опит да се поправят несъответствията. От комисията отхвърлиха да разясняват случая.
Трябва ли да се оспорва резултатът
На 2 април в България се организираха петите подред парламентарни избори от 2021 година насам. Съгласно окончателните резултати от вота, в 49-ото Народно заседание влязоха шест политически сили – ГЕРБ-СДС с 69 депутати, „ Продължаваме промяната – Демократична България “ с 64 народни представители, „ Възраждане “ – с 37, Движение за права и свободи – с 36, Българска социалистическа партия – с 23 и „ ИТН “ – с 11.
Неотчитането на цяла изборна секция в 24 МИР в София не е съображение тези резултати да се оспорват, акцентира Никола Тулечки от ОЧИ. 483-те гласа от тази секция по този начин или другояче не биха повлияли доста на подредбата на партиите и претендентите за народни представители.
Въпреки това близо 500-те гласоподаватели от секцията в „ Хаджи Димитър “ остават непредставени в новото Народно заседание. Според Тулечки причина за това е хаосът в изборния закон и натоварването на секционните комисии с тежки правила и комплицирани протоколи.
„ Естествено е хората да се объркват, изключително след 13-часов избирателен ден “, споделя той. „ Почти 500 гласа не са малко, само че не са мотив за анулиране на изборите. “
Как могат да се избегнат такива неточности
Несъответствията в протокола на „ изгубената “ секция са част от общо 14 714 неточности в 2757 протокола от изборите на 2 април. При над 12 хиляди секции в страната и чужбина, това значи, че към 22% от секционните комисии са позволили избрани неточности в протоколите си.
„ Това, което се е случило с протокола от тази секция, е чисто административен проблем “, споделя за Свободна Европа Лилиан Никифорова от Института за развиване на обществената среда (ИРПС). Според нея протоколът е объркал членовете на СИК, които не са разбрали за какво би трябвало да пишат едни и същи цифри през един ред разстояние и не са позволили, че това може да е проблем.
РИК и ЦИК също не са обърнали внимание на несъответствието, откъдето се получава „ поредност от пропуски “, прибавя Никифорова. В случая тя намира паралел с „ изгубените “ преференции от машинното гласоподаване на изборите за Европейски парламент през 2019 година
Тогава след нанасянето на окончателните ремонти в протоколите от страна на ЦИК също имаше неточности – този път в отчитането на преференциалния избор. И през 2019 година казусът още веднъж е дизайнът на самия протокол.
За да не се позволяват сходни неточности, би трябвало да се опростят изборните бумаги, споделя Никифорова. Тя напомня предложение на Обществения съвет към ЦИК за протокол, в който хартиените, машинните и общите гласове за всяка листа се нанасят в три обособени колони, а не по редове.
„ Така по партия гласовете се сумират хоризонтално, а по-късно хартиени, машинни и общи се сумират по колони. Много по-лесно е да не допуснеш неточност, в случай че имаш подобен вид класификация “, споделя специалистът от ИРПС.
Промени са нужни и в образованията на членовете на СИК, които би трябвало да са по-дълги и обстойни, както и да не бъдат в последния миг преди изборите, счита Никифорова. За подготовката на изборната администрация би трябвало да носят отговорност и самите партии, които показват членовете на СИК.
Според Владимир Колев главният проблем за позволените в секция 244606040 неточности е в хартиените бюлетини. „ Докато се гласоподава с хартия, по този начин ще бъде “, споделя той и прибавя, че машинното гласоподаване допуска бистрота и елементарно отчитане на гласовете, по тази причина би трябвало да се вкара напълно. На същото мнение е Ирина Узунова.
Лилиан Никифорова не е безусловно срещу използването и на хартиени бюлетини, само че акцентира преимуществата на машинното гласоподаване – при него няма недействителни бюлетини и се позволяват по-малко неточности, когато са налице автоматизирано броене на гласовете и финален протокол, разпечатван от машинните устройства.
„ Връщането на протокола от машините е методът в доста огромна степен да бъдат понижени грешките “, счита Никифорова. Тя прибавя, че административните неточности и несъответствия не би трябвало да костват доверието на жителите в изборния развой.
„ Този път в действителност имаше забележителен брой административни неточности, породени от проблеми в ръководството на процеса. Не би трябвало да забравяме обаче, че изборният ден протече умерено и нито една партия не оспори окончателните резултати “, споделя още Никифорова. „ Няма да изправим тези административни проблеми, в случай че отхвърляме хората да гласоподават. “
След като гласът му не е регистриран във вота на 2 април, Владимир Колев въпреки всичко има съображение да загуби доверието си в изборния развой. Това обаче не се случва.
„ И на последващи избори ще гласоподавам отново “, споделя той. „ Със сигурност няма да се откажа. “
Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Владимир Колев живее в столичния квартал „ Хаджи Димитър “. На парламентарните избори на 2 април той отива да гласоподава в близкото до дома му 24 СОУ „ Пейо Яворов “.
Както на предходните четири вота, пред секцията на Владимир има доста гласоподаватели. Налага се той да изчака към половин час, макар че е отишъл в ранния следобяд, с цел да избегне дългите опашки.
Щом идва неговият ред, Владимир декларира пред членовете на секционната комисия, че желае да гласоподава с машина. Оказва се, че не може – машината в секцията по този начин и не е проработила. Все отново Владимир не се отхвърля да упражни правото си на глас, въпреки и с хартиена бюлетина.
Вотът на Владимир е един от 483-те, подадени на 2 април в секция с номер 244606040. Нито един от гласовете в тази секция не е регистриран във финалните резултати от изборите.
Според утвърдените от Централната изборна комисия (ЦИК) дефинитивни протоколи, Владимир и останалите гласоподаватели в секцията в действителност не са дали своят вот.
Как изчезва вотът на цяла секция
Преглед на протокола от секционната изборна комисия (СИК) демонстрира, че в секцията са дали своят вот 483-ма гласоподаватели. 472 от техните гласове са действителни.
СИК е преброила подадените бюлетини, само че ги е нанесла единствено в графата „ хартиени “ за всяка кандидатска листа.
Полетата „ общо “, в които би трябвало да се попълни сборът от хартиените и машинните гласове, са оставени празни. Това се зачита като нулев резултат от Районната изборна комисия (РИК), която е приела и проверила протокола.
Така да вземем за пример „ ИТН “, която допоследно беше на ръба за влизане в Народното събрание, е получила 20 гласа с хартиени бюлетини в секцията, само че общият ѝ резултат е 0. Това важи за всички останали партии и обединения. Ако вотът на гласоподавателите в секцията беше регистриран, парламентарно показаните ПП-ДБ биха имали още 175 гласа в окончателните резултати, ГЕРБ-СДС – 110, „ Възраждане “ – 62, Българска социалистическа партия за България – 34, Движение за права и свободи – 2.
Именно полетата „ общо “ за всяка кандидатска листа в изборния протокол се взимат поради, когато се пресмятат общите резултати от изборите. Тъй като те са непопълнени, секцията е регистрирана с нула гласа.
Представители на платформата „ Обединение за почтени избори “ (ОЧИ) вършат спомагателна инспекция на случая, като събират нулевия резултат с резултатите от останалите секции в 24-и многомандатен изборен регион (МИР) в София.
Сумата дава отговор на данните от протокола на РИК, което удостоверява, че гласовете не са регистрирани.
„ Ако е по този начин, това е много тъпо “, споделя пред Свободна Европа Владимир Колев, чийто избор е измежду неотчетените.
Никола Тулечки от ОЧИ счита, че е обикновено да има дребни несъответствия в изборния развой. „ Това обаче се е промъкнало сред дребните неточности и отклонението е с 483 гласа, което е доста “, споделя той пред Свободна Европа.
Дори и толкоз огромно, несъответствието не въздейства върху крайния резултат от изборите и не е мотив той да се оспорва. Въпреки това случилото се в секцията слага представителността на гласоподавателите в нея под въпрос, счита Тулечки.
„ Това са едни 10 блока, от които са се вдигнали близо 500 души. Всеки е дал своя вот за който реши и гласовете са отишли в канала “, споделя той.
Какво се е случило в секцията
Премеждията за въпросната секция стартират още в деня преди изборите. Тогава излиза наяве, че получената от СИК машина не работи.
Изборният кодекс планува прекосяване напълно към хартиени бюлетини, когато машинното гласоподаване се окаже „ невероятно “.
Така на 2 април РИК излиза с решение в общо седем секции в 24 МИР да се прекрати машинният избор. Сред тях е и секция 244606040.
В решението на РИК има инструкции по какъв начин да се попълни протоколът в секциите, в които се гласоподава единствено с хартиени бюлетини. В протокола за изборите на 2 април против всяка кандидатска листа има три полета – за „ хартиени “, „ машинни “ и „ общо “ гласове.
РИК насочва секциите без машини да „ слагат чертичка “ на всеки ред, очакван за машинни гласове. Няма спомагателни насоки за попълването на останалите две полета.
В края на протокола СИК би трябвало да означи, че гласуването в секцията е било единствено с хартиени бюлетини. РИК не е задължена да ѝ даде нов протокол без полета за машинни гласове.
От това може да се подразбере, че броят на хартиените бюлетини за всяка партия или коалиция би трябвало да се препише в полето „ общо “. Председателят и секретарят в секцията са разтълкували напътствията по различен метод, а точно те са попълнили протокола.
Заместник-председателка на тази секция е Ирина Узунова. Пред Свободна Европа тя споделя, че членовете на СИК не са обсъждали между тях дали полетата „ общо “ да се попълнят, или да останат празни. Записът от видеонаблюдението на секцията също демонстрира, че такова разискване не е имало.
Според Узунова ръководителят на секцията е схванал от напътствията на РИК, че е належащо да се попълнят единствено полетата за хартиени бюлетини.
След нанасянето на данните в протокола всички членове на СИК го преглеждат и се подписват. Никой не вижда пропуща. „ Много е ужасно в такава многолюдна секция да не бъдат отразени резултатите, само че при нас не е имало опит за дисторция “, споделя Узунова. „ Колегите просто са решили, че откакто работим единствено с хартиени бюлетини, единствено те би трябвало да се попълнят. “
В останалите шест секции в 24 МИР София, в които е преустановен вотът с машина, няма такова противоречие. Съгласно напътствията на РИК, комисиите в тях са сложили чертички в полетата за броя на машинните бюлетини, а в графите „ общо “ са попълнили същите цифри като тези от полетата „ хартиени “.
Реагирали ли са РИК и ЦИК
Протоколите от всяка СИК минават през две равнища на надзор, преди резултатите, записани в тях, да бъдат признати дефинитивно.
Първото такова равнище е Районната изборна комисия, където всеки протокол се приема за инспекция в края на изборния ден. Според настоящето изборно законодателство, РИК би трябвало да реагира, в случай че забележи противоречие, като може наново да преброи гласовете дружно с членовете на СИК.
Ако в протокола има явна неточност, тя също би трябвало да се означи от РИК. Това, наподобява, не е направено в протокола от секция 244606040.
Ирина Узунова е участвала на предаването на протокола в РИК и на въвеждането на данните от него в електронен вид. По думите ѝ РИК не е обърнала внимание на несъответствието и е приела празните полета от протокола за нулев резултат.
„ Едно е да не напишеш нищо, друго е да напишеш нула като общ общ брой “, споделя Узунова и прибавя, че съгласно нея казусът е в РИК, която е била известена, че секцията работи единствено с хартиени бюлетини.
Свободна Европа изпрати въпроси до РИК на 24 МИР по проблема, само че до публицистичното привършване на работата по текста не беше получен отговор.
Второто равнище на надзор е Централната изборна комисия (ЦИК), където би трябвало да се извърши наново въвеждане на данните от протоколите на всяка СИК в компютърна база данни. Ако се виждат разлики или явни неточности, ЦИК взима решение за окончателните данни по отношение на съответния случай.
Преди да разгласи крайните резултати от изборите, на 6 април комисията разгласява разбор на несъответствията, които е намерила в протоколите от СИК и РИК и които е приела. В разбора са отразени огромните отклонения в секция 244606040, само че грешките не са поправени.
Свободна Европа се обърна към ЦИК с въпроса, изработен ли е опит да се поправят несъответствията. От комисията отхвърлиха да разясняват случая.
Трябва ли да се оспорва резултатът
На 2 април в България се организираха петите подред парламентарни избори от 2021 година насам. Съгласно окончателните резултати от вота, в 49-ото Народно заседание влязоха шест политически сили – ГЕРБ-СДС с 69 депутати, „ Продължаваме промяната – Демократична България “ с 64 народни представители, „ Възраждане “ – с 37, Движение за права и свободи – с 36, Българска социалистическа партия – с 23 и „ ИТН “ – с 11.
Неотчитането на цяла изборна секция в 24 МИР в София не е съображение тези резултати да се оспорват, акцентира Никола Тулечки от ОЧИ. 483-те гласа от тази секция по този начин или другояче не биха повлияли доста на подредбата на партиите и претендентите за народни представители.
Въпреки това близо 500-те гласоподаватели от секцията в „ Хаджи Димитър “ остават непредставени в новото Народно заседание. Според Тулечки причина за това е хаосът в изборния закон и натоварването на секционните комисии с тежки правила и комплицирани протоколи.
„ Естествено е хората да се объркват, изключително след 13-часов избирателен ден “, споделя той. „ Почти 500 гласа не са малко, само че не са мотив за анулиране на изборите. “
Как могат да се избегнат такива неточности
Несъответствията в протокола на „ изгубената “ секция са част от общо 14 714 неточности в 2757 протокола от изборите на 2 април. При над 12 хиляди секции в страната и чужбина, това значи, че към 22% от секционните комисии са позволили избрани неточности в протоколите си.
„ Това, което се е случило с протокола от тази секция, е чисто административен проблем “, споделя за Свободна Европа Лилиан Никифорова от Института за развиване на обществената среда (ИРПС). Според нея протоколът е объркал членовете на СИК, които не са разбрали за какво би трябвало да пишат едни и същи цифри през един ред разстояние и не са позволили, че това може да е проблем.
РИК и ЦИК също не са обърнали внимание на несъответствието, откъдето се получава „ поредност от пропуски “, прибавя Никифорова. В случая тя намира паралел с „ изгубените “ преференции от машинното гласоподаване на изборите за Европейски парламент през 2019 година
Тогава след нанасянето на окончателните ремонти в протоколите от страна на ЦИК също имаше неточности – този път в отчитането на преференциалния избор. И през 2019 година казусът още веднъж е дизайнът на самия протокол.
За да не се позволяват сходни неточности, би трябвало да се опростят изборните бумаги, споделя Никифорова. Тя напомня предложение на Обществения съвет към ЦИК за протокол, в който хартиените, машинните и общите гласове за всяка листа се нанасят в три обособени колони, а не по редове.
„ Така по партия гласовете се сумират хоризонтално, а по-късно хартиени, машинни и общи се сумират по колони. Много по-лесно е да не допуснеш неточност, в случай че имаш подобен вид класификация “, споделя специалистът от ИРПС.
Промени са нужни и в образованията на членовете на СИК, които би трябвало да са по-дълги и обстойни, както и да не бъдат в последния миг преди изборите, счита Никифорова. За подготовката на изборната администрация би трябвало да носят отговорност и самите партии, които показват членовете на СИК.
Според Владимир Колев главният проблем за позволените в секция 244606040 неточности е в хартиените бюлетини. „ Докато се гласоподава с хартия, по този начин ще бъде “, споделя той и прибавя, че машинното гласоподаване допуска бистрота и елементарно отчитане на гласовете, по тази причина би трябвало да се вкара напълно. На същото мнение е Ирина Узунова.
Лилиан Никифорова не е безусловно срещу използването и на хартиени бюлетини, само че акцентира преимуществата на машинното гласоподаване – при него няма недействителни бюлетини и се позволяват по-малко неточности, когато са налице автоматизирано броене на гласовете и финален протокол, разпечатван от машинните устройства.
„ Връщането на протокола от машините е методът в доста огромна степен да бъдат понижени грешките “, счита Никифорова. Тя прибавя, че административните неточности и несъответствия не би трябвало да костват доверието на жителите в изборния развой.
„ Този път в действителност имаше забележителен брой административни неточности, породени от проблеми в ръководството на процеса. Не би трябвало да забравяме обаче, че изборният ден протече умерено и нито една партия не оспори окончателните резултати “, споделя още Никифорова. „ Няма да изправим тези административни проблеми, в случай че отхвърляме хората да гласоподават. “
След като гласът му не е регистриран във вота на 2 април, Владимир Колев въпреки всичко има съображение да загуби доверието си в изборния развой. Това обаче не се случва.
„ И на последващи избори ще гласоподавам отново “, споделя той. „ Със сигурност няма да се откажа. “
Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ