46 години след унищожителния трус от 7,4 по Рихтер с

46 години след унищожителния трус от 7,4 по Рихтер с епицентър Вранча, който погреба 109 души в Свищов. Ден преди годишнината от нещастието репортерът ни Леда Виденова се срещна с проф. Борислав Борисов, който губи фамилията си под разрушените здания.



46 години от загубата на всичко – по този начин Борислав дефинира вечерта на 4 март 1977. В 21:24 ч. минути губи фамилията си. Дълги години резервира безмълвие и не се връща към кошмарния спомен, 46 години по-късно той открива тази страница пред нас.

„ Земята се разклати, всички избягаха на открито. Доста мощно беше, само че не знаехме какво се е случило на други места. Аз отидох до централната поща в София, набраха номера. Дадоха ми връзка и аз към този момент се зарадвах, че щом има връзка, значи всичко е наред. Когато отидох в кабината… аз не чух майка ми. Чух нейната близка другарка, която плачеше по телефона и аз разбрах какво се е случило. И тогава съм примрял “, споделя Борислав Борисов.

„ Георги Матев 1 “ е адресът, на който Борислав е отраснал. Сега там има паметна плоча, на която са изписани имената на всички починали, споделя той.



„ Като мина оттова оставям някое цвете или в случай че съм с колата се прекръщавам и си припомням за тях. Не е имало ден да не си припомням. Не мога да не помни тези моменти, въпреки и както споделих, да не съм приказвал за тях до момента по този начин искрено както пред вас, само че ето, че и това трябваше да се случи в един миг “, споделя Борислав.

Равносметката от унищожителното земетресение в Свищов са 365 съборени здания, а 4463 са доста развалени, съгласно вестниците от 1977 година.



„ На идващият ден към този момент бяхме извикани да разпознаем телата и аз видях майка ми и племенника ми безжизнени. И когато някой ми каже какъв брой се бил уплашил, аз знам, че в този миг аз изгубих всичко “, спомня си мъжът.



Всичко, което му остава, са няколко фотоси на фамилията му и писма, които е получавал, до момента в който е боец. Дори по тях име следи от труса 7,2 по Рихтер.

Преди 30-ата си годишнина Борислав основава свое семейство и все още е горделив татко на две деца и внуци. Но признава, че не приказва с тях за нощта на 4 март в Свищов. Запознават се с баба си с помощта на персоналните им фотоси.

Не упреква никого за персоналната му покруса, само че добавя, както в Турция, по този начин и в Свищов неприятното строителство на постройките е една от аргументите за срутения бетон.



От момента на загубата на околните си той не може да сънува.

„ За страдание не знам за какво не сънуваме тези наши близки, починали хора, само че пък постоянно ще ги помним. Аз съм написал „ обичам те, доста блага майка и прощавай прочети го ти “, споделя Борислав.

За него вечерта на 4 март 1977 година е най-кошмарният сън, който постоянно ще си напомня, че е същински.