45% от българите посочват, че на страната не са нужни

45% от българите показват, че на страната не са нужни предварителни парламентарни избори, а 36% са на противоположното мнение. В съпоставяне с месец октомври т.г., с 5% понижават хората, които не желаят предварителни избори и също с толкоз нарастват искащите предварителен избор.
Това са изводите от национално представително проучване на „ Екзакта Рисърч Груп”, извършено в интервала 10 - 17 декември 2018 година По метода на директното полустандартизирано “face to face” изявление, по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 93 обитаеми места.
За предварителни парламентарни избори се афишират по-често мъже, хора на възраст над 60 години, респонденти с невисок стандарт на живот и 72% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия.
Против предварителен избор са най-често респонденти на възраст сред 30 и 50 години, образовани и заможни хора, както и поданици на градовете на страната отвън столицата.
В София публичното мнение е разграничено: 35% от столичани са „ за” предварителни избори, а 37% са „ против”.
Болшинството от гласоподавателите на ГЕРБ и на Оперативна програма са на мнение, че кабинетът би трябвало да изкара цялостния си мандат. Сред последователите на Движение за права и свободи също имат превес преценките, че не са нужни предварителни избори.
Ако в средата на декември т.г. се организираха избори за парламент, ГЕРБ резервира позициите си на първа политическа мощ с 23.5% от гласовете на гласоподавателите, а социалистите са втори с 20.8%. Тези стойности са близки до получените през октомври т.г. от „ Екзакта”, когато ГЕРБ имаше електорален дял от 23.7%, а Българска социалистическа партия - 20.1%. Дистанцията сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се резервира без промени от началото на годината, като преднината на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия остава в границите на към 3-4%.
Данните от актуалното проучване демонстрират, че Движение за права и свободи е трета политическа мощ с електорална тежест от 5.1%, а Оперативна програма са четвърти с 3.8%. Демократична България би получила 2.5% от вота на гласоподавателите, а Воля – 1%. АБВ и Република България биха получили по 1%. За други партии биха дали своят вот към 7%, а 34.3% декларират, че въобще няма да гласоподават.
42% от българите показват, че имат по-скоро оптимистични упования за бъдещето на България, а упованията на 45% са по-скоро песимистични. Оптимисти са по-често мъжете, българите на възраст до 50 години, заможните и образованите, както и жителите на градовете отвън столицата. Три четвърти от гласоподавателите на ГЕРБ и половината от тези на Оперативна програма чакат по-добри дни за страната. Най-позитивнии са младите и гласоподавателите на ГЕРБ.
По-често песимистични упования за развиването на страната имат хора на възраст над 50 години, нискообразовани и небогати респонденти, гласоподаватели на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи, хора без политически желания и поданици на столицата.
В средата на декември 2018 година, 45% декларират, че се усещат оптимисти за личното си бъдеще, а песимистите възлизат на 40%.
Като оптимисти се дефинират по-често мъжете, хората на възраст до 50 години, високообразованите и заможните респонденти, както и жителите на обитаемоте места, отвън столицата. Единствено измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи скептицизмът натежава над оптимизма към личното бъдеще. Най-висок скептицизъм в личен проект записваме и измежду хората с ниско обучение.