"Данък телевизия" – спасителният пояс за БНТ?
44 млн. лева предстоящи задължения до края на годината, цели четири канала, а едвам 6% дял от аудиторията и остарял общоприет шеф, наказан за шофиране в нетрезво положение Българска национална телевизия е в нокдаун, техническият нокаут е въпрос на време. Съдията не го свири, тъй като ръководещите към момента имат потребност от агитационен рупор, маскиран като справедлива медия.
Повечето анализатори подчертават върху фактическия банкрут на Българска национална телевизия, оповестен наскоро от и.д. генералния шеф Емил Кошлков, до наскоро програмен началник на Българска национална телевизия 1, в жанр " ни лук ял – ни лук мирисал ". Непосилните разноски за цифрово лъчение, скъпоструващи права за лъчение на спортни събития и нерентабилни продукции допускат нова финансова инжекция от държавното управление като добавка към държавната дотация за т.г., възлизаща на 65 млн. лева (БНР разполага с 42 млн. лева.). Този неминуем сюжет отваря още веднъж полемиката за опитомяването на публичната телевизия от властта. Други се концентрират върху личността на Кошлуков, считан за предупреден победител в конкуренцията за поста на Константин Каменаров: върху странния му напредък до върховете на " Сан Стефано " 29, междинния пръст, който сподели като водещ в ефир, вписването на Българска национална телевизия към този момент напълно в линията на държавната агитация.
Така се подминава
може би най-тежкият недостатък на публичната телевизия – скандално ниската й гледаемост,
която в полза на истината Каменаров и Кошлуков получиха в завещание. Пазарният й дял на групата на Българска национална телевизия е шест пъти по-нисък спрямо дяловете на групите на " Нова " и " Би Ти Ви " (по данни на " Нилсен адмосфер " за май 2019 г.). Нито една новинарска емисия, шоу или филм, предавани по Българска национална телевизия, не се подреждат измежду 25-те най-гледани тв стратегии.
В този си тип Българска национална телевизия не е в положение да отстоява публичния интерес. Тя няма по какъв начин да бъде и надеждна платформа за битка с подправените вести, макар че в нея има острови на качествена публицистика. По формулировка от публичните медии се чака да образуват просветено публично мнение, да управляват властта и да бдят за езика, културата и националната еднаквост. Обществените медии са европейски феномен от интервала след Втората международна война. Те могат да извършват функционалностите си единствено в случай че са самостоятелни от страната. Автономията се осъществя с институционални механизми – посредством моделите на финансиране и на обществен контрол над активността им, само че най-важна за реализирането й е съществуването на демократична журналистическа просвета.
Най-независими са публичните медии, при чието финансиране е
осъществен в най-пълна степен правилото на " раздалеченост от страната ".
Във Англия и Швейцария са въведени такси за приемане на радио- и телевизионни стратегии. Във Англия всяко домакинство, което има пъстър тв приемник, заплаща към 173 евро годишно за стратегиите на BBC. В тях рекламата е неразрешена. В Швейцария семействата заделят по 322 евро за радио и телевизия. През 2018 година беше призован референдум за анулация на таксите, само че болшинството гласоподава за запазването им.
В Германия се заплаща месечна вноска в размер на 17,50 евро за всяко жилище с радио или ефирен уред или компютър с интернет, без значение дали хората употребяват някоя от 20-те телевизионни и 73-те радиопрограми на публичните медии. През 2018 година те са получили финансиране от жителите на стойност 7,9 милиарда евро. За съпоставяне – телевизионната реклама, която е главен източник на доходи на частните малките екрани, е едвам 4,6 милиарда евро.
В Германия вноските се събират педантично. Ако се правиш на заплеснат, можеш да завариш колата си в с сложена скоба от общинските служби. Медии даже оповестиха за две дами, лежали по месец-два в пандиза за редовно неплащане на вноската.
В Швеция от 1 януари т.г. досегашната такса в интерес на публичната телевизия беше сменена с
public service налог, равняващ се на 1% от брутните приходи на всяко лице над 18 година
(максимумът е 125 евро годишно). Очаква се по този метод да намалее финансовата тежест върху жителите. С парите ще бъдат финансирани пет национални тв канала и четири национални радиопрограми. С налога се реагира на две трендове – намаляващия брой на хора, притежаващи тв приемници, и повишения % на хора, които не заплащат таксата. Освен това размерът на налога и потреблението му от обособените медии са закрепени за по-дълъг интервал от време, с цел да няма изкушения за смяната му при промяна на държавното болшинство. Сходен модел се вкарва и в Дания.
В страни като Испания и Унгария публичните медии, по сходство на България, са мощно подвластни от държавния бюджет респ. от политическата линия на болшинството. В Испания от 2010 година рекламата в TVE е неразрешена. В Унгария публичните радио и телевизия са деградирали до пропагандни рупори на режима на Орбан.
На чуването си като претендент за общоприет шеф на Българска национална телевизия в Съвет за електронни медии Кошлуков прегледа три модела за финансиране на Българска национална телевизия. Третият е най-сетне да проработи фондът за общественото ѝ финансиране, посредством който жителите да заплащат част от издръжката на малкия екран, само че когато престижът й стане задоволително добър, с цел да имат феновете доверие в прозрачността на разноските. Действително, последното нещо, за което българинът би плащал сега, е за услуга, която не употребява. Месечните такси, които би трябвало да постъпват във Фонд " Радио и телевизия ", към момента попадат в медийния закон. Липсата на политическа воля,
популизъм от рода на " да не натоварваме ненужно данъкоплатците " и сривът на аудиторията на Българска национална телевизия
от дълго време са делегитимирали всевъзможни опити да им бъде вдъхнат живот.
Вторият модел за стабилизиране на БНТ– да ускори продажбите на рекламно време, включително като аутсорсва действия към рекламни организации, има горещи фенове в областта на рекламната ин дустрия. Но се посреща на нож от сериозно мислещи публицисти и Неправителствени организации. Те виждат в него отворена врата за покоряване на публичната телевизия на пазара. Сега малкия екран даже не запълва рекламната квота, която й разрешава законът.
Първият модел, препоръчан от Кошлуков - Българска национална телевизия да мине напълно на държавна прехрана, без да излъчва реклами, наподобява най-консервативен. Той като че ли би тикнал изпосталялата социална малкия екран непосредствено в лапите на страната. Ако обаче бъде модифициран, по скандинавски пример, с задоволително буфери против директната държавна интервенция в работата на медията, може да се окаже избавителен пояс за публичната телевизия. Защото ще подсигурява финансовата й непоклатимост за по-дълъг интервал от време. При това единствено би трябвало да бъде модернизиран един модел, към който към този момент минават водещи публични медии в Европа. И посоката да бъде към
последователно понижаване на държавното за сметка на общественото финансиране.
Такива хрумвания са обсъждани в България преди девет години от работна група с началник доцент Георги Лозанов, когато първото държавно управление на ГЕРБ замисляше да прекрои коренно медийния закон. Според тях всяко домакинство трябваше да заплаща по 60 лева годишно за телевизия и радио, без значение дали има тв приемник или радио. Идеята беше този самобитен " тв налог " да се събира дружно с локалните налози и такси и средствата бъдат заделяни във фонд, който да подкрепя страната при финансирането на националните телевизия и радио.
Подобни решения обаче би трябвало да бъдат търсени не в полуанонимни работни групи и редки обществени полемики, а посредством необятни политически и публични диспути.
Авторът е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист по политически връзки.
Повечето анализатори подчертават върху фактическия банкрут на Българска национална телевизия, оповестен наскоро от и.д. генералния шеф Емил Кошлков, до наскоро програмен началник на Българска национална телевизия 1, в жанр " ни лук ял – ни лук мирисал ". Непосилните разноски за цифрово лъчение, скъпоструващи права за лъчение на спортни събития и нерентабилни продукции допускат нова финансова инжекция от държавното управление като добавка към държавната дотация за т.г., възлизаща на 65 млн. лева (БНР разполага с 42 млн. лева.). Този неминуем сюжет отваря още веднъж полемиката за опитомяването на публичната телевизия от властта. Други се концентрират върху личността на Кошлуков, считан за предупреден победител в конкуренцията за поста на Константин Каменаров: върху странния му напредък до върховете на " Сан Стефано " 29, междинния пръст, който сподели като водещ в ефир, вписването на Българска национална телевизия към този момент напълно в линията на държавната агитация.
Така се подминава
може би най-тежкият недостатък на публичната телевизия – скандално ниската й гледаемост,
която в полза на истината Каменаров и Кошлуков получиха в завещание. Пазарният й дял на групата на Българска национална телевизия е шест пъти по-нисък спрямо дяловете на групите на " Нова " и " Би Ти Ви " (по данни на " Нилсен адмосфер " за май 2019 г.). Нито една новинарска емисия, шоу или филм, предавани по Българска национална телевизия, не се подреждат измежду 25-те най-гледани тв стратегии.
В този си тип Българска национална телевизия не е в положение да отстоява публичния интерес. Тя няма по какъв начин да бъде и надеждна платформа за битка с подправените вести, макар че в нея има острови на качествена публицистика. По формулировка от публичните медии се чака да образуват просветено публично мнение, да управляват властта и да бдят за езика, културата и националната еднаквост. Обществените медии са европейски феномен от интервала след Втората международна война. Те могат да извършват функционалностите си единствено в случай че са самостоятелни от страната. Автономията се осъществя с институционални механизми – посредством моделите на финансиране и на обществен контрол над активността им, само че най-важна за реализирането й е съществуването на демократична журналистическа просвета.
Най-независими са публичните медии, при чието финансиране е
осъществен в най-пълна степен правилото на " раздалеченост от страната ".
Във Англия и Швейцария са въведени такси за приемане на радио- и телевизионни стратегии. Във Англия всяко домакинство, което има пъстър тв приемник, заплаща към 173 евро годишно за стратегиите на BBC. В тях рекламата е неразрешена. В Швейцария семействата заделят по 322 евро за радио и телевизия. През 2018 година беше призован референдум за анулация на таксите, само че болшинството гласоподава за запазването им.
В Германия се заплаща месечна вноска в размер на 17,50 евро за всяко жилище с радио или ефирен уред или компютър с интернет, без значение дали хората употребяват някоя от 20-те телевизионни и 73-те радиопрограми на публичните медии. През 2018 година те са получили финансиране от жителите на стойност 7,9 милиарда евро. За съпоставяне – телевизионната реклама, която е главен източник на доходи на частните малките екрани, е едвам 4,6 милиарда евро.
В Германия вноските се събират педантично. Ако се правиш на заплеснат, можеш да завариш колата си в с сложена скоба от общинските служби. Медии даже оповестиха за две дами, лежали по месец-два в пандиза за редовно неплащане на вноската.
В Швеция от 1 януари т.г. досегашната такса в интерес на публичната телевизия беше сменена с
public service налог, равняващ се на 1% от брутните приходи на всяко лице над 18 година
(максимумът е 125 евро годишно). Очаква се по този метод да намалее финансовата тежест върху жителите. С парите ще бъдат финансирани пет национални тв канала и четири национални радиопрограми. С налога се реагира на две трендове – намаляващия брой на хора, притежаващи тв приемници, и повишения % на хора, които не заплащат таксата. Освен това размерът на налога и потреблението му от обособените медии са закрепени за по-дълъг интервал от време, с цел да няма изкушения за смяната му при промяна на държавното болшинство. Сходен модел се вкарва и в Дания.
В страни като Испания и Унгария публичните медии, по сходство на България, са мощно подвластни от държавния бюджет респ. от политическата линия на болшинството. В Испания от 2010 година рекламата в TVE е неразрешена. В Унгария публичните радио и телевизия са деградирали до пропагандни рупори на режима на Орбан.
На чуването си като претендент за общоприет шеф на Българска национална телевизия в Съвет за електронни медии Кошлуков прегледа три модела за финансиране на Българска национална телевизия. Третият е най-сетне да проработи фондът за общественото ѝ финансиране, посредством който жителите да заплащат част от издръжката на малкия екран, само че когато престижът й стане задоволително добър, с цел да имат феновете доверие в прозрачността на разноските. Действително, последното нещо, за което българинът би плащал сега, е за услуга, която не употребява. Месечните такси, които би трябвало да постъпват във Фонд " Радио и телевизия ", към момента попадат в медийния закон. Липсата на политическа воля,
популизъм от рода на " да не натоварваме ненужно данъкоплатците " и сривът на аудиторията на Българска национална телевизия
от дълго време са делегитимирали всевъзможни опити да им бъде вдъхнат живот.
Вторият модел за стабилизиране на БНТ– да ускори продажбите на рекламно време, включително като аутсорсва действия към рекламни организации, има горещи фенове в областта на рекламната ин дустрия. Но се посреща на нож от сериозно мислещи публицисти и Неправителствени организации. Те виждат в него отворена врата за покоряване на публичната телевизия на пазара. Сега малкия екран даже не запълва рекламната квота, която й разрешава законът.
Първият модел, препоръчан от Кошлуков - Българска национална телевизия да мине напълно на държавна прехрана, без да излъчва реклами, наподобява най-консервативен. Той като че ли би тикнал изпосталялата социална малкия екран непосредствено в лапите на страната. Ако обаче бъде модифициран, по скандинавски пример, с задоволително буфери против директната държавна интервенция в работата на медията, може да се окаже избавителен пояс за публичната телевизия. Защото ще подсигурява финансовата й непоклатимост за по-дълъг интервал от време. При това единствено би трябвало да бъде модернизиран един модел, към който към този момент минават водещи публични медии в Европа. И посоката да бъде към
последователно понижаване на държавното за сметка на общественото финансиране.
Такива хрумвания са обсъждани в България преди девет години от работна група с началник доцент Георги Лозанов, когато първото държавно управление на ГЕРБ замисляше да прекрои коренно медийния закон. Според тях всяко домакинство трябваше да заплаща по 60 лева годишно за телевизия и радио, без значение дали има тв приемник или радио. Идеята беше този самобитен " тв налог " да се събира дружно с локалните налози и такси и средствата бъдат заделяни във фонд, който да подкрепя страната при финансирането на националните телевизия и радио.
Подобни решения обаче би трябвало да бъдат търсени не в полуанонимни работни групи и редки обществени полемики, а посредством необятни политически и публични диспути.
Авторът е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист по политически връзки.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ