Галъп Интернешенъл: Всеки втори у нас смята, че властта не се справя с коронавируса |
44,5% от хората у нас считат, че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид. На противоположното мнение обаче са 53,6 на 100.
Това демонстрират данни на Галъп Интернешенъл от бърз телефонен сондаж, извършен сред 28 октомври и 1 ноември измежду 800
През пролетта делът на позитивните оценки за оправянето на властта с COVID-19 беше минал 70% и това се дължеше на бързата реакция, на страха, който на всички места по света накара хората да не помнят политическите разлики, както и в последна сметка на относително ниския брой регистрирани в България случаи. През лятото обаче, с новия растеж на случаи, имаше и разколебаване в оценката. С решителния растеж през есента, а и евентуално с новия политически подтекст, оценките са по-ниски, разясняват от Галъп.
Мненията са съвсем равно разграничени и по въпроса дали са нужни още веднъж твърди ограничаващи ограничения. От лятото насам очевидно има и известно „ привикване с мисълта “ – евентуално поради новините от други европейски страни. Ако при предходния скок, през лятото, към 60% са били несъгласни, а под 40% – съгласни, в този момент отговорите са в съответствие 50,8% съгласни (21,8% по-скоро съгласни и 29% изцяло съгласни) против 47,6% несъгласни (18,6% по-скоро несъгласни и 29% изцяло несъгласни). Въпреки тази наклонност и растежа на новите случаи обаче, ясно болшинство в поддръжка на нови ограничения липсва – за разлика от настроенията напролет, когато по доста критерии личеше сериозна социална подготвеност за повече ограничение.
42,5% от българите признават, че им е писнало от всевъзможни ограничавания. Все отново, болшинство от 54,8% не одобряват сходна позиция.
Мнозинство (50,6%), приема, че маските обезпечават добра отбрана. 45,7% са на противоположното мнение.
По отношение на тестванията: 53,2% одобряват със подозрение тяхната надеждност. 31,4% им имат вяра изцяло. Тук обаче зоната на затрудняващите се да отговорят е закономерно висока – 15,4%.
В края на октомври 21,9% избират опцията „ Коронавирусът е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали “. 52,2% избират по-умереното „ Коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип “. 24,3% намират, че „ Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха “.
Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха през годината. В началото суматохата набъбна, с цел да почне след това последователно да спада и да стигне ниски равнища през лятото. Сега обаче още веднъж демонстрира признаци на растеж. Спокойната реакция пък е в най-високото си равнище от началото на пролетта насам. Междинната реакция в този момент остава с най-голям дял всред трите варианти, само че сякаш е в най-ниските си равнища от началото на пандемията изобщо.
Така се оказва, че двете крайности – паническа или спокойна – са заели „ територия “ за сметка на умерено тревожната реакция. Това е прочут белег на поляризация на мненията – още един признак на разграничено публично мнение.
Много осезаема е паниката за здравната система. 76,2% споделят страха, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност. 21,7% очевидно не изпитват подобен боязън.
75,7% намират обаче, че медиите основават и непотребна суматоха. 62,3% виждат сходна виновност у институциите. Очевидно, не са малко и хората у нас, които не са склонни да преувеличават заплахата и биха желали по-спокойна обществена среда.
Това демонстрират данни на Галъп Интернешенъл от бърз телефонен сондаж, извършен сред 28 октомври и 1 ноември измежду 800
През пролетта делът на позитивните оценки за оправянето на властта с COVID-19 беше минал 70% и това се дължеше на бързата реакция, на страха, който на всички места по света накара хората да не помнят политическите разлики, както и в последна сметка на относително ниския брой регистрирани в България случаи. През лятото обаче, с новия растеж на случаи, имаше и разколебаване в оценката. С решителния растеж през есента, а и евентуално с новия политически подтекст, оценките са по-ниски, разясняват от Галъп.
Мненията са съвсем равно разграничени и по въпроса дали са нужни още веднъж твърди ограничаващи ограничения. От лятото насам очевидно има и известно „ привикване с мисълта “ – евентуално поради новините от други европейски страни. Ако при предходния скок, през лятото, към 60% са били несъгласни, а под 40% – съгласни, в този момент отговорите са в съответствие 50,8% съгласни (21,8% по-скоро съгласни и 29% изцяло съгласни) против 47,6% несъгласни (18,6% по-скоро несъгласни и 29% изцяло несъгласни). Въпреки тази наклонност и растежа на новите случаи обаче, ясно болшинство в поддръжка на нови ограничения липсва – за разлика от настроенията напролет, когато по доста критерии личеше сериозна социална подготвеност за повече ограничение.
42,5% от българите признават, че им е писнало от всевъзможни ограничавания. Все отново, болшинство от 54,8% не одобряват сходна позиция.
Мнозинство (50,6%), приема, че маските обезпечават добра отбрана. 45,7% са на противоположното мнение.
По отношение на тестванията: 53,2% одобряват със подозрение тяхната надеждност. 31,4% им имат вяра изцяло. Тук обаче зоната на затрудняващите се да отговорят е закономерно висока – 15,4%.
В края на октомври 21,9% избират опцията „ Коронавирусът е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали “. 52,2% избират по-умереното „ Коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип “. 24,3% намират, че „ Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха “.
Дяловете на тези три реакции – паническа, тревожна и спокойна – варираха през годината. В началото суматохата набъбна, с цел да почне след това последователно да спада и да стигне ниски равнища през лятото. Сега обаче още веднъж демонстрира признаци на растеж. Спокойната реакция пък е в най-високото си равнище от началото на пролетта насам. Междинната реакция в този момент остава с най-голям дял всред трите варианти, само че сякаш е в най-ниските си равнища от началото на пандемията изобщо.
Така се оказва, че двете крайности – паническа или спокойна – са заели „ територия “ за сметка на умерено тревожната реакция. Това е прочут белег на поляризация на мненията – още един признак на разграничено публично мнение.
Много осезаема е паниката за здравната система. 76,2% споделят страха, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност. 21,7% очевидно не изпитват подобен боязън.
75,7% намират обаче, че медиите основават и непотребна суматоха. 62,3% виждат сходна виновност у институциите. Очевидно, не са малко и хората у нас, които не са склонни да преувеличават заплахата и биха желали по-спокойна обществена среда.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ