CD стана на 43 години: Форматът, който промени музиката завинаги
43-годишното пътешестване на компактдиска (CD), от механически опит до международен стандарт, споделя за това по какъв начин световното съдействие и смелото инженерство могат да трансформират цели промишлености. Не единствено като музикален формат, компактдискът преобрази метода, по който хората слушат, съхраняват и споделят информация, като сложи основите на актуалните цифрови медии и лични компютри. Наследството му продължава да отеква в музикалната просвета и цифровите технологии и през днешния ден.
На 17 август 1982 година инженерите във фабриката на Polygram в Лангенхаген, Германия пресоват първия търговски стилен диск, съдържащ албума „ The Visitors “ на шведската поп група АББА. Събитието бележи дебюта на формат, който ще промени образа на музикалната и компютърната промишленост за десетилетия напред. Въпреки че „ The Visitors “ е публикуван в края на 1981 година, избирането му за първия компактдиск съставлява алегоричен преход от аналогови плочи и касети към бъдещето на цифровия тон.
Идеята за компактдиска се оформя в продължение на няколко години. В края на 70-те години на предишния век холандският колос в региона на електрониката Philips и японската компания Sony работят независимо върху технологии за цифрови аудиодискове.
Philips основава първообраз на CD плейър и се стреми да откри интернационален стандарт, а Sony усъвършенства техниките за цифрово шифроване и промяна на неточности. През 1979 година, откакто Philips показва своя първообраз в Япония, двете компании се спогаждат да си сътрудничат, като основават взаимна работна група за установяване на технологията и спецификациите, които ще се трансфорат в CD.
По време на интензивното съдействие бяха взети няколко значими инженерни решения. Сред тях бяха диаметърът на диска (120 милиметра) и времето за възпроизвеждане (малко над 74 минути). Според тогавашните участници тази дълготрайност се основава частично на потенциала, нужен за побирането на знакови типичен записи като Деветата симфония на Бетовен.
Дискът използваше лазер за четене на цифрови данни, кодирани на повърхността му, като използваше модулация от 8 към 14 (EFM) за дейно предпазване и CIRC (Cross-Interleaved Reed-Solomon Code) за промяна на неточности. Създаденият вследствие на това стандарт „ Червена книга “, финализиран през юни 1980 година, се трансформира в техническа основа за целия пазар на аудиодискове CD.
Когато компактдисковете най-сетне доближиха до обществеността, те предложиха скок напред в качеството на звука и издръжливостта, като отстраниха пукането, свързанo с винила. Те също по този начин вкараха нови улеснения, като да вземем за пример опцията за неотложно прескачане на песни, което ги отличи от аналоговите формати.
До началото на 80-те години на предишния век няколкостотин заглавия са налични в новия формат, а CD плейърите стартират да се появяват в магазините за висококачествена техника по целия свят. Макар че мнозина бяха скептично настроени към дълготрайната жизненост на тази нова и скъпа технология, продажбите на компактдискове бързо набъбнаха. В Съединените щати доставките на CD албуми доближиха своя връх през 2000 година – близо 943 милиона броя.
Влиянието на компактдиска се разгръща надалеч оттатък музиката. През 1985 година стандартът Yellow Book дефинира CD-ROM, който разрешава на дисковете да съхраняват двоични данни и програмен продукт. Три години по-късно файловата система ISO 9660 открива междуплатформена конструкция на директориите и файловете, което разрешава на компактдисковете да служат като повсеместен притежател на приложения, архиви и мултимедийно наличие за разнообразни операционни системи. Тази преносимост беше главен фактор за необятното разпространяване на компактдисковете в персоналните и корпоративните компютри.
В началото на 90-те години на 20-ти век появяването на записващите устройства и записваемите дискове разрешиха на потребителите да основават свои лични компактдискове с аудио и данни, трансформирайки формата както в канал за разпространяване, по този начин и в решение за персонално предпазване.
В продължение на десетилетие инсталирането на програмен продукт, разпространяването на драйвери и даже стартирането на операционни системи се основаваше на CD-ROM. Въпреки че от този момент насам стриймингът и цифровите изтегляния изместиха физическите носители, компактдисковете резервират нишата си измежду музикалните запалянковци поради своята честност и продължителност. В региона на компютрите носителят значително е липсващ от ежедневната приложимост, макар че разнообразни форми на оптични устройства не престават да съществуват за достъп до завещан програмен продукт и архивирани данни.
