Сравним ли е AI с човешкия интелект?
42% от IT експертите употребяват AI, с цел да си отговорят на въпроси, свързани с писането на код. През 2023 година австралийският медиен конгломерат News Corp Australia призна, че употребява изкуствен интелект, с цел да генерира 3 000 публикации с локални вести на седмица.
В същото време, ново изследване на Reuters Institute демонстрира, че над 53% от хората, които четат вести в Съединени американски щати и 63% от тези във Англия, не се усещат удобно да четат вести, генерирани от изкуствен интелект. Специалистите от СофтУни – водещата просветителна институция, която предлага модерни, налични и на практика образования по програмиране, QA инженерство, цифров маркетинг и дизайн, ревизираха какво значи това.
Изводът е неоспорим – AI е тук, с цел да остане, само че е надалеч от това да бъде самостоятелен. Изключително надалеч. Именно това споделя и Ян Лекун – един от най-влиятелните откриватели и учени в региона на изкуствения разсъдък и началник на отдела за разработка на AI в Meta.
В свое изказване, той обрисува четирите съществени ограничавания пред изкуствения разсъдък, коренящи се в главните му разлики с човешкия. Това са точно разсъдъкът, умеенето да планираме, да помним и да си взаимодействаме с физическия свят.
В какво се корени изоставането на AI?
Липсата на когнитивни качества, отбелязва Лекун, е в основата на това, че AI продължава да е по-ограничен и податлив към неточности, съпоставен с човешкия разсъдък. Той към момента е кадърен да извършва основно базови задания.
Един от най-ярките образци за това е склонността на огромните езикови модели (LLM) като ChatGPT, Gemini и LLaMa да „ халюцинират “. Всеки, който в миналото си е служил с сходен инструмент, евентуално в някакъв миг е попадал на неправилен или изцяло неверен отговор.
Такива отговори нормално се получават, когато не са основани на данните, посредством които моделът е бил „ квалифициран “, или не следват прочут модел. Халюцинациите са плод на пристрастност на информацията (bias), неправилност на употребяваните за образование данни, изчезнали данни и самата трудност на модела.
Един от най-емблематичните образци за това видяхме още в първото показване на Bard – когато демото на потребителското преживяване сподели, че моделът неправилно твърди, че телескопът Джеймс Уеб първи е направил фотография на екзопланета.
Въпреки че моделите са тренирани на количество данни и информация, която елементарен човек не би могъл да схване, съгласно Лекун, едно четиригодишно дете е възприело 50 пъти повече данни от най-големия LLM, с помощта на способността си да си взаимодейства със света. Именно такова взаимоотношение желае да види Лекун при идващото потомство AI – модел, който може да схване резултата от „ дейностите “ и да запомни резултата.
Как да се подготвим за по-добър AI?
Въпреки че AI към момента изостава от човешкия разсъдък, опциите му да помогне на специалисти в разнородни сфери са неограничени. Когато са инструктирани правилно, актуалните принадлежности могат да бъдат прецизни, без значение от това, че единствено имитират човешки разсъдък.
Именно това умеене за подаване на правилни указания е основно за всеки специалист, който желае да е конкурентен на пазара на труда. Днес от ден на ден бизнеси вкарват AI принадлежности в процесите си за успеваемост.
Един от най-актуалните образци за България са компаниите, част от Българската асоциация на софтуерните компании. Над 16% от членовете на БАСКОМ ползват AI на всички позиции, а над 58% – в част от дейностите си.
Независимо дали приказваме за IT специалисти, маркетолози, бизнесмени или други експерти, AI към този момент трансформира метода, по който всички вършим активността си. Да отхвърляме капацитета му ще е в прорез с потвърдено по-способния човешки разсъдък.
С други думи, IT и други цифрови експерти ще продължат да бъдат търсени и да оказват въздействие върху активността на фирмите. Най-ефективните и сполучливи измежду тях ще бъдат тези, които се научат да се възползват дейно от разнообразни AI принадлежности. А моментът за това е в този момент, преди идващото потомство изкуствен интелект да ни изненада.
В същото време, ново изследване на Reuters Institute демонстрира, че над 53% от хората, които четат вести в Съединени американски щати и 63% от тези във Англия, не се усещат удобно да четат вести, генерирани от изкуствен интелект. Специалистите от СофтУни – водещата просветителна институция, която предлага модерни, налични и на практика образования по програмиране, QA инженерство, цифров маркетинг и дизайн, ревизираха какво значи това.
Изводът е неоспорим – AI е тук, с цел да остане, само че е надалеч от това да бъде самостоятелен. Изключително надалеч. Именно това споделя и Ян Лекун – един от най-влиятелните откриватели и учени в региона на изкуствения разсъдък и началник на отдела за разработка на AI в Meta.
В свое изказване, той обрисува четирите съществени ограничавания пред изкуствения разсъдък, коренящи се в главните му разлики с човешкия. Това са точно разсъдъкът, умеенето да планираме, да помним и да си взаимодействаме с физическия свят.
В какво се корени изоставането на AI?
Липсата на когнитивни качества, отбелязва Лекун, е в основата на това, че AI продължава да е по-ограничен и податлив към неточности, съпоставен с човешкия разсъдък. Той към момента е кадърен да извършва основно базови задания.
Един от най-ярките образци за това е склонността на огромните езикови модели (LLM) като ChatGPT, Gemini и LLaMa да „ халюцинират “. Всеки, който в миналото си е служил с сходен инструмент, евентуално в някакъв миг е попадал на неправилен или изцяло неверен отговор.
Такива отговори нормално се получават, когато не са основани на данните, посредством които моделът е бил „ квалифициран “, или не следват прочут модел. Халюцинациите са плод на пристрастност на информацията (bias), неправилност на употребяваните за образование данни, изчезнали данни и самата трудност на модела.
Един от най-емблематичните образци за това видяхме още в първото показване на Bard – когато демото на потребителското преживяване сподели, че моделът неправилно твърди, че телескопът Джеймс Уеб първи е направил фотография на екзопланета.
Въпреки че моделите са тренирани на количество данни и информация, която елементарен човек не би могъл да схване, съгласно Лекун, едно четиригодишно дете е възприело 50 пъти повече данни от най-големия LLM, с помощта на способността си да си взаимодейства със света. Именно такова взаимоотношение желае да види Лекун при идващото потомство AI – модел, който може да схване резултата от „ дейностите “ и да запомни резултата.
Как да се подготвим за по-добър AI?
Въпреки че AI към момента изостава от човешкия разсъдък, опциите му да помогне на специалисти в разнородни сфери са неограничени. Когато са инструктирани правилно, актуалните принадлежности могат да бъдат прецизни, без значение от това, че единствено имитират човешки разсъдък.
Именно това умеене за подаване на правилни указания е основно за всеки специалист, който желае да е конкурентен на пазара на труда. Днес от ден на ден бизнеси вкарват AI принадлежности в процесите си за успеваемост.
Един от най-актуалните образци за България са компаниите, част от Българската асоциация на софтуерните компании. Над 16% от членовете на БАСКОМ ползват AI на всички позиции, а над 58% – в част от дейностите си.
Независимо дали приказваме за IT специалисти, маркетолози, бизнесмени или други експерти, AI към този момент трансформира метода, по който всички вършим активността си. Да отхвърляме капацитета му ще е в прорез с потвърдено по-способния човешки разсъдък.
С други думи, IT и други цифрови експерти ще продължат да бъдат търсени и да оказват въздействие върху активността на фирмите. Най-ефективните и сполучливи измежду тях ще бъдат тези, които се научат да се възползват дейно от разнообразни AI принадлежности. А моментът за това е в този момент, преди идващото потомство изкуствен интелект да ни изненада.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ