Вредна ли е 3D технологията за детското зрение
3D технологията е бъдещето на киното, в това към този момент няма потребност никой да ни убеждава – нужно е единствено да хвърлим взор на кино афиша. От детски филми до писмено кино – това към този момент не е иновация, а действителност. Освен 3D, към този момент има 4D и по този начин до 7D продукции, IMAX и кой знае още какво. В това може би няма нищо неприятно, в случай че имахме избор, само че ние нямаме. Не и в по-малките градове, където даже киносалонът е необичайност. Дори филмът да е бъде популяризиран и в познатия 2D формат, дистрибуторите просто избират 3D и не бъркат, тъй като салоните са цялостни.
Ако се примирим с това, тъй като всички ни убеждават, че е неизбежното бъдеще, не можем просто да си затворим очите и да сложим 3D очилата пред най-дискутирания въпрос:
“Опасна ли е 3D технологията за детското зрение? ”
И до момента в който децата зависят от нашите решения, е редно да си го зададем и да потърсим информация, преди да сложим 3D очилата и на тях.
Ясно е, че съвсем всички детски филми сега са 3D, високобюджетни продукции, необятно рекламирани, подплатени с всевъзможни маркетингови тактики, които докарват децата до нервност. От страна на студията упованията към облагите са огромни и би трябвало да бъдат оправдани – за жалост, това е кино промишлеността сега – машина за пари, в която изкуството е лек ретро лъх. Продуцентите се целят в всеобщата аудитория и до момента в който 3D технологията е най-актуалното и по едно и също време най-печелившото, то тя ще дефинира посоката на кинопроизводство.
Спомням си, първият път когато гледах филм 3D в началото почувствах разпъване в очите, а в края на кино лентата си потеглих и с главоболие. Филмът беше „ Аватар ” и той просто не може да бъде гледан по различен метод, това ме убеждаваха всички. От тогава мина време и се появиха усъвършенствани версии като Real 3D, което доста омекоти резултата, само че започнах да отивам на кино надалеч по-рядко отпреди и към този момент влагам в качествени домашни прожекции. И до момента в който възрастните можем да си вършим заключения и да се противим на маркетинговите тактики на кинодистрибуторите, децата са им извънредно подвластни. За 3 години съм завела щерка си на два кино лентата – „ Принцесата и жабокът ” и „ Мъпетите ”, единствените не 3D филми, които съумях да хвана. На 8 години я заведох на първия й 3D филм и го гледахме на почивки, тъй като главата я заболяваше на към 15-тата минута. И с цел да обоснова решението за себе си, започнах да диря информация:
Какво съставлява 3D технологията?
Как работи човешкото зрение най-общо казано? То е бинокулярно - възприемаме облиците с двете си очи под друг ъгъл. Наслагването на двата сигнала дава чувството за дълбочина на облика, ние дефинираме отдалечеността на обектите и виждаме триизмерно действителността. На екран обаче тя наподобява плоска. За да има 3D филм, той бива също сниман по този метод – от два разнообразни ъгъла. Затова, в случай че гледаме 3D филм без очилата, обликът е размазан. Именно 3D очилата за основни – те поляризират (разделят на две) облика от екрана на облик за лявото и на облик за дясното око. Двата сигнала идват обособени в мозъчният център на зрението, там те се наслагват, тъй като той подава команда фокус и двата наложени един над различен облици лъжат мозъка, че очите „ виждат ” екрана не плосък, а в дълбочина.
От това незабавно излиза наяве, че процесът е надалеч по-натоварващ спрямо елементарното гледане на кино. Разбира се, 3D технологията непрекъснато се развива качествено, с цел да омекоти натоварването. Целите, които си слага са елиминиране на очилата като нужен аксесоар. Но като един кинолюбител с желание към ретро полъха, още не мога да бъда уверена, че и най-главозамайващите резултати, даже и да са незаменими за внушението на кино лентата, си костват това натоварване.
Технологията се развива и без моите морални алтернативи и непрекъснато търси поле на изява - след киното тя протяга ръка и на видеоигрите и симулаторите. Което отново ни води до децата – най-ентусиазираните и най-податливи почитатели.
Безопасно ли е за децата гледането на 3D филми и игри?
" Какво споделят учените? " - е първото, което ще се запитаме. Те така и така непрекъснато ни заливат с последните си проучвания за щяло и нещяло, какво ще кажат по този проблем?
Учените настояват във връзка с вредата на 3D върхи детските очи, че технологията е толкоз нова, че едно дълготрайно проучване не би било към момента допустимо. А резултатите не биха били в духа на „ трайни последствия за детското здраве и развиване ”. Освен това, към проучванията, в които вземат участие деца, се подхожда по предписание по-внимателно и решението за такова би трябвало да е доста добре обосновано.
И въпреки всичко, някои по-смели офтамолози споделят, че рисковете от гледането на 3D продукции не са по-големи от тези при дълготрайно гледане на телевизия или кино – и при двете могат да настъпят главоболие, напрежение в очното дъно, както и някои промени в зрителния уред, само че и епилепсия и трайно увреждане на зрителния нерв. Предвид обстоятелството, че детското зрение не се смята за завършено до 6 годишна възраст – рискът си съществува. Той е още по-голям за децата със съществуващи към този момент очни проблеми, изключително астигматизъм и кривогледство, наследствения фактор също играе своята роля.
Истинска бомба обаче хвърля „ Нинтендо ”, най-големият производител на компютърни игри в света, в края на 2010 година (след коледното извършване на покупки обаче). Компанията излиза със мнение, че продължителното гледане на 3D монитори не се предлага за деца под 6 годишна възраст. „ Нинтендо ” поучава да се вършат почивки на всеки 30 минути, нещо, което, всеки геймър ще удостовери, е прекомерно невероятно. Това публично предизвестие, което съществено лимитира потребителите им, разбуни духовете, които до този миг неглижираха въздействието на 3D върху детското зрение. Много учени, офтамологични и педиатрични сдружения, медии се замислиха, има ли компанията учредения поради лични изследвания, които не оповестява, за такова мнение. Презастрахова ли се или е откровена? И като че ли едвам по-късно изказване водещи детски офтамолози започнаха по- живо да се интересуват от въздействието на 3D технологията върху зрението.
Д-р Дейвид Хънтър, професор-офтамолог към Харвард и завеждащ поделение „ Офтамология ” в Детската клиника в Бостън, твърди, че автентичен проблем биха били част от резултатите на 3D технологията, някои изскачащи напред облици, като капки вода, летящи монети и други, които карат очите стремително да трансформират фокуса (децата даже протягат ръка да ги уловят), и това усилва така и така немалкото натоварване на мозъка. В дълготраен проект несъразмерното гледане на 3D може да утежни развититето на зрението, тъй че то да не откликва на тласъци от всекидневието и то в частта с фокусирането на близко и надалеч. Това заключава именитият офтамолог, само че е извънредно внимателен.
Засега множеството учени се сплотяват към тезата, че 3D технологията е толкоз нездравословна, колкото е гледането на телевизия въобще. И освен поради етичните съображения или духовното им развиване. Децата, които дълго време стоят втречнени, без значение, дали в киноекран, екран или тв приемник, имат проблем с концентрацията, възприемането на информация и осмислянето й. От етични съображения бихме обсъждали с тях това, което гледат, и не бихме подценявали часовете, прекарани пред монитори, за сметка на други занимания.
Всички настояват, че 3D технологията е напълно близкото бъдеще въобще на технологиите, а в случай че се окаже по този начин, от бъдещето човек не може дълго да се крие и все в миналото то го застига. И до момента в който учените се двоумят, е редно да си сложим:
Два въпроса за 3D технологията
Единият е кардинален. Защо киното толкоз се нуждае от 3D технологията, с цел да се пълнят салоните? Ако в един филм има задоволително качествено наличие, той надали има потребност от образни резултати, изключително в такава посока – безусловно " да се гмурнеш във кино лентата ". Дали резултатите не ни отвличат вниманието от това, че касовото кино е съвсем изцяло безидейно сега и комерсиализацията на киноиндустрията в действителност не я изпразни от качествено наличие. За благополучие, към момента се вършат положителни филми, в които обаче няма да видите 3D технология, това са най-вече европейски, азиатски филми.
Другият въпрос ни визира като родители, които носим отговорност за детското здраве. След като към момента няма изрично мнение, коства ли си да подлагаме децата на риск поради филмче със съмнителни полезности, само че с бомбастични резултати и с всеобща нервност? И за какво, световно видяно, не ни се дава избор - 2D или 3D? Това в действителност е рисковото в тази ситуация – неналичието на избор. Дали 3D технологията не ни води до тотално зомбиране и неустойчивост на внушения, които в този момент идват от филмчета за самолети и принцеси, само че в бъдеще – кой знае? Последният въпрос оставям на феновете на конспирации, те ще намерят отговор сигурно.
Лично за мен, рискът да заведа 8 годишната си щерка на кино, с цел да гледа нашумял детски филм на 3D не е оневинен и до момента в който аз нося към момента отговорност за нейното здраве, а учените към момента мълчат, избирам да гледаме тези филми вкъщи.
Ако се примирим с това, тъй като всички ни убеждават, че е неизбежното бъдеще, не можем просто да си затворим очите и да сложим 3D очилата пред най-дискутирания въпрос:
“Опасна ли е 3D технологията за детското зрение? ”
И до момента в който децата зависят от нашите решения, е редно да си го зададем и да потърсим информация, преди да сложим 3D очилата и на тях.
Ясно е, че съвсем всички детски филми сега са 3D, високобюджетни продукции, необятно рекламирани, подплатени с всевъзможни маркетингови тактики, които докарват децата до нервност. От страна на студията упованията към облагите са огромни и би трябвало да бъдат оправдани – за жалост, това е кино промишлеността сега – машина за пари, в която изкуството е лек ретро лъх. Продуцентите се целят в всеобщата аудитория и до момента в който 3D технологията е най-актуалното и по едно и също време най-печелившото, то тя ще дефинира посоката на кинопроизводство.
Спомням си, първият път когато гледах филм 3D в началото почувствах разпъване в очите, а в края на кино лентата си потеглих и с главоболие. Филмът беше „ Аватар ” и той просто не може да бъде гледан по различен метод, това ме убеждаваха всички. От тогава мина време и се появиха усъвършенствани версии като Real 3D, което доста омекоти резултата, само че започнах да отивам на кино надалеч по-рядко отпреди и към този момент влагам в качествени домашни прожекции. И до момента в който възрастните можем да си вършим заключения и да се противим на маркетинговите тактики на кинодистрибуторите, децата са им извънредно подвластни. За 3 години съм завела щерка си на два кино лентата – „ Принцесата и жабокът ” и „ Мъпетите ”, единствените не 3D филми, които съумях да хвана. На 8 години я заведох на първия й 3D филм и го гледахме на почивки, тъй като главата я заболяваше на към 15-тата минута. И с цел да обоснова решението за себе си, започнах да диря информация:
Какво съставлява 3D технологията?
Как работи човешкото зрение най-общо казано? То е бинокулярно - възприемаме облиците с двете си очи под друг ъгъл. Наслагването на двата сигнала дава чувството за дълбочина на облика, ние дефинираме отдалечеността на обектите и виждаме триизмерно действителността. На екран обаче тя наподобява плоска. За да има 3D филм, той бива също сниман по този метод – от два разнообразни ъгъла. Затова, в случай че гледаме 3D филм без очилата, обликът е размазан. Именно 3D очилата за основни – те поляризират (разделят на две) облика от екрана на облик за лявото и на облик за дясното око. Двата сигнала идват обособени в мозъчният център на зрението, там те се наслагват, тъй като той подава команда фокус и двата наложени един над различен облици лъжат мозъка, че очите „ виждат ” екрана не плосък, а в дълбочина.
От това незабавно излиза наяве, че процесът е надалеч по-натоварващ спрямо елементарното гледане на кино. Разбира се, 3D технологията непрекъснато се развива качествено, с цел да омекоти натоварването. Целите, които си слага са елиминиране на очилата като нужен аксесоар. Но като един кинолюбител с желание към ретро полъха, още не мога да бъда уверена, че и най-главозамайващите резултати, даже и да са незаменими за внушението на кино лентата, си костват това натоварване.
Технологията се развива и без моите морални алтернативи и непрекъснато търси поле на изява - след киното тя протяга ръка и на видеоигрите и симулаторите. Което отново ни води до децата – най-ентусиазираните и най-податливи почитатели.
Безопасно ли е за децата гледането на 3D филми и игри?
" Какво споделят учените? " - е първото, което ще се запитаме. Те така и така непрекъснато ни заливат с последните си проучвания за щяло и нещяло, какво ще кажат по този проблем?
Учените настояват във връзка с вредата на 3D върхи детските очи, че технологията е толкоз нова, че едно дълготрайно проучване не би било към момента допустимо. А резултатите не биха били в духа на „ трайни последствия за детското здраве и развиване ”. Освен това, към проучванията, в които вземат участие деца, се подхожда по предписание по-внимателно и решението за такова би трябвало да е доста добре обосновано.
И въпреки всичко, някои по-смели офтамолози споделят, че рисковете от гледането на 3D продукции не са по-големи от тези при дълготрайно гледане на телевизия или кино – и при двете могат да настъпят главоболие, напрежение в очното дъно, както и някои промени в зрителния уред, само че и епилепсия и трайно увреждане на зрителния нерв. Предвид обстоятелството, че детското зрение не се смята за завършено до 6 годишна възраст – рискът си съществува. Той е още по-голям за децата със съществуващи към този момент очни проблеми, изключително астигматизъм и кривогледство, наследствения фактор също играе своята роля.
Истинска бомба обаче хвърля „ Нинтендо ”, най-големият производител на компютърни игри в света, в края на 2010 година (след коледното извършване на покупки обаче). Компанията излиза със мнение, че продължителното гледане на 3D монитори не се предлага за деца под 6 годишна възраст. „ Нинтендо ” поучава да се вършат почивки на всеки 30 минути, нещо, което, всеки геймър ще удостовери, е прекомерно невероятно. Това публично предизвестие, което съществено лимитира потребителите им, разбуни духовете, които до този миг неглижираха въздействието на 3D върху детското зрение. Много учени, офтамологични и педиатрични сдружения, медии се замислиха, има ли компанията учредения поради лични изследвания, които не оповестява, за такова мнение. Презастрахова ли се или е откровена? И като че ли едвам по-късно изказване водещи детски офтамолози започнаха по- живо да се интересуват от въздействието на 3D технологията върху зрението.
Д-р Дейвид Хънтър, професор-офтамолог към Харвард и завеждащ поделение „ Офтамология ” в Детската клиника в Бостън, твърди, че автентичен проблем биха били част от резултатите на 3D технологията, някои изскачащи напред облици, като капки вода, летящи монети и други, които карат очите стремително да трансформират фокуса (децата даже протягат ръка да ги уловят), и това усилва така и така немалкото натоварване на мозъка. В дълготраен проект несъразмерното гледане на 3D може да утежни развититето на зрението, тъй че то да не откликва на тласъци от всекидневието и то в частта с фокусирането на близко и надалеч. Това заключава именитият офтамолог, само че е извънредно внимателен.
Засега множеството учени се сплотяват към тезата, че 3D технологията е толкоз нездравословна, колкото е гледането на телевизия въобще. И освен поради етичните съображения или духовното им развиване. Децата, които дълго време стоят втречнени, без значение, дали в киноекран, екран или тв приемник, имат проблем с концентрацията, възприемането на информация и осмислянето й. От етични съображения бихме обсъждали с тях това, което гледат, и не бихме подценявали часовете, прекарани пред монитори, за сметка на други занимания.
Всички настояват, че 3D технологията е напълно близкото бъдеще въобще на технологиите, а в случай че се окаже по този начин, от бъдещето човек не може дълго да се крие и все в миналото то го застига. И до момента в който учените се двоумят, е редно да си сложим:
Два въпроса за 3D технологията
Единият е кардинален. Защо киното толкоз се нуждае от 3D технологията, с цел да се пълнят салоните? Ако в един филм има задоволително качествено наличие, той надали има потребност от образни резултати, изключително в такава посока – безусловно " да се гмурнеш във кино лентата ". Дали резултатите не ни отвличат вниманието от това, че касовото кино е съвсем изцяло безидейно сега и комерсиализацията на киноиндустрията в действителност не я изпразни от качествено наличие. За благополучие, към момента се вършат положителни филми, в които обаче няма да видите 3D технология, това са най-вече европейски, азиатски филми.
Другият въпрос ни визира като родители, които носим отговорност за детското здраве. След като към момента няма изрично мнение, коства ли си да подлагаме децата на риск поради филмче със съмнителни полезности, само че с бомбастични резултати и с всеобща нервност? И за какво, световно видяно, не ни се дава избор - 2D или 3D? Това в действителност е рисковото в тази ситуация – неналичието на избор. Дали 3D технологията не ни води до тотално зомбиране и неустойчивост на внушения, които в този момент идват от филмчета за самолети и принцеси, само че в бъдеще – кой знае? Последният въпрос оставям на феновете на конспирации, те ще намерят отговор сигурно.
Лично за мен, рискът да заведа 8 годишната си щерка на кино, с цел да гледа нашумял детски филм на 3D не е оневинен и до момента в който аз нося към момента отговорност за нейното здраве, а учените към момента мълчат, избирам да гледаме тези филми вкъщи.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ