''Омерзение, погнуса, безнадежност. Ето това е отровна смес, особено ако

''Омерзение, гадност, безнадежност. Ето това е отровна примес, изключително в случай че се впръска във вените на едно публично тяло. От тази примес се умира по изключително непосилен метод, по-мъчително от COVID-19, умира се с пяна на уста. И тъкмо тази работа на отровители, свършиха министър председателят на републиката Борисов и хазартният необут в заточение - Васил Божков. Сбиха се до кръв задочно. Единият от Дубай, където го натириха, очевидно за наставление, че си е навирил носа прекомерно доста, а не се регистрира както би трябвало, на който би трябвало, в задкулисието. Това обиталище на корпулентни апетити и тумбаци от години гледа на страната като на бащиния. И в този момент в него ври и кипи'', това съобщи журналистката Люба Кулезич в своя обичаен монолог, изказван постоянно преди частта с нейните гостите в личното ѝ предаването ''Честно казано с Люба Кулезич по ТВ Евроком.

''Докато се надцакват за останките от следващата разпердушинена империя, този път на Черепа, той се осмели да стреля виртуално право в лицето на премиера Борисов в София. Където пък поради десетте години все по-еднолично предписание с властта, му излезе име на бащица. С други думи - началникът на бащинията. Тоест индивидът, съумял да се докопа до ролята на разпределител на всички тези просташки ползи, за които България е единствено и само дойна крава. Но в този момент кравата е напът да обърне петалата. Дори на това така търпеливо животно му пристигна до гуша да се гаврят с него узурпаторите на държавния обор, тъй като предмет на разпрата е не друго, а името на Апостола, на Васил Левски, на самия Левски, на Дякона. Да, на пръв взор става дума за ориста на едноименния тим по футбол. Той от дълго време е разсипан като емблема на българската спортна горделивост от алчни, некадърни ръководства, които му се изредиха през годините под носа на продажни политици и управници. Но в този момент джиросването на акциите му от страна на последния му притежател Васил Божков на името на министър-председателя Борисов - наподобява на жигосване с клеймото на измяната. И това е грубо обръщение. Не споделям мафиотско, само че всички българи сме чувствителни и обременени на тематика изменничество. Затова посланието на Божков има един прочит: насоса ми акциите, с цел да подвигна ''Левски'' на крайници, а ти да се дуеш отново като избавител, в този момент ти ги връщам назад, оправяй се самичък, след което твои копои с твое утвърждение ми унищожиха бизнеса, поради който персонално ти ми разпореди да измъкна от батака ''Отбора на народа'', а след това ми заби нож в гърба''. Ето тази замяна на любезности, посредством подмятането на акционерна благосъстоятелност като замърсен парцал, наподобява на сцена от мафиотски филм. Дори талант като Копола би се подписал под тази сцена, тъй като тя съдържа символика по-кървава и от най-кървавата разпра в жанр ''Кръстника'''', съобщи още Кулезич.

''Премиерът, на една сякаш демократична страна, членка на Европейския съюз, е махленски като съизвършител в нелигитимни дейности за споразумяване на собствеността на частен футболен клуб. Уличен от кого? От хазартен необут, единствен, номер едно 30 години. Над клуба пък тегнат съмнения за ред съмнителни финансови интервенции през годините, довели до необикновен дълг от десетки милиони. Но най-трагичният залог в тази мръсна игра на покер, сред един министър председател и един хазартен необут, е името на Дякона. Както написа сътрудника Калин Тодоров: ''Джиросаха Апостола''. Превърнаха светлия му саможертвен образец в бърсалка за мръсни ръце и лекьосани съвести зад прикритието на великата игра на футбол. Тя пък не рядко е възприемана, и то надалеч освен от ентусиастите, а и от редица надарени създатели, като метафора на груповия народен дух. На неговата борбеност, целеустременост, подготвеност за феърплей, за почтена, за всеотдайна игра в името на аудитория, която е жадна за борби, само че с благородни подбуди. И цялата тази магнетична същина на футбола, и то под знамето на Левски, Апостола на българската неотстъпчивост с унижението на робството, беше дефинитивно подиграна, озлочестена в жалкия цирк с акциите на тима. Да, Божков заби пестник в лицето на властта, Борисов със страхливата си реакция не съумя да отмие унижението, само че за всички нас, третирани като дебилна аудитория на просташко представление, с все по-страшна мощ виси въпросът на Левски: ''Народе????''.